Мисия 2010

Жена с бежов шлифер и големи слънчеви очила бърза в ритъма на токчетата си, да не би да я изпреварят. В едната си ръка носи луксозна торба от лъскав магазин за обувки. Игнорира минувачите и върви устремена напред.

Трак-трак-трак-трак.

Токчетата млъкват на светофара и жената изчаква зеления сигнал. До нея спира такси. От задната седалка й се ухилва друга жена с бежов шлифер, големи очила и фалшиви мустаци. Светва зелено. Първата жена пресича на пешеходната пътека, а таксито продължава с мръсна газ по булеварда направо.

Жената с приказливите токчета свива в малка уличка в дясно. Подминава вход на жилищна кооперация. Поглежда нагоре и свирва с уста таен сигнал. Чака няколко секунди и продължава надолу по уличката. Когато се скрива зад ъгъла, от входа излиза руса жена... с шлифер и големи слънчеви очила и се запътва наляво към булеварда.

Първата жена се забързва. Подминава детска площадка. После няколко кафенета. Влиза в следващото. Минава покрай масите. После зад бара, в кухнята. Излиза през задния вход и се втурва да тича. Стига до трамвайна спирка и се качва почти в движение на потеглящия трамвай.

Сяда до прозореца и поставя торбата на земята до себе си. Поема си дъх. Няколко седалки по нататък, с лице към нея, седи жена с къса червена коса, бежов шлифер и големи слънчеви очила, със същата торба, оставена на земята. Двете жени си хвърлят няколко секунден поглед и после всяка се вглежда като хипнотизирана през прозореца.

На следващата спирка жената с червената коса поглежда часовника си и слиза, а тази с говорещите токчета остава. Една спирка. Две. И слиза.

Трак-трак-трак-трак. Свива покрай сградата. Прекосява малко вътрешно дворче. Оглежда се и след като установява, че няма никой наоколо се хваща с две ръце за аварийната стълба на блока и започва да се катери максимално бързо, предвид токчетата. Стига до последния етаж и се мушва в отворен прозорец.

- Оххх! Измъчих се! – казва, като оставя торбата на земята. Срещу нея, в малката стаичка на дивана са се разположили жената от таксито и тази с късата коса от трамвая. Техните торби са наредени до дивана.

- Говори ми! – ухилва се жената с фалшивите мустаци. – Минах през цялото околовръстно! После играх шах в парка и продавах хотдог на будка, само и само да се уверя, че никой не ме следи.

Тази с червената коса се обажда:

- А аз прекарах 2 часа в една библиотека преди да успея да се измъкна през прозореца на дамската тоалетна!

Чува се щракване на ключ и в малката стая влиза русата жена и поставя своя плик до вратата. Заключва два пъти и слага резето.

- Маршрутът ми минава през канализацията на града, момичета! Не ми говорете просто за трудно предвижване! – казва от вратата и се запътва към дивана.

Миг тишина. Стаята е почти празна. Срещу дивана има голям телевизор, а покрай малката масичка за кафе – две-три кръгли табуретки. Нищо друго.

Момичетата се споглеждат и свалят шлиферите, очилата и маскировките си.

...

Кари, Миранда, Саманта и Шарлот се разполагат на дивана и табуретките.

Кари взима дистанционното от масата и включва телевизора. Вървят реклами.

Всяка отваря торбата си... и изваждат по две-три бири на торба. Ссссст - отварят си по една.

Отпускат се и се заглеждат мълчаливи в телевизора – рекламите точно привършват, докато Шарлот не проговаря замислена:

- Момичета... Цялото Световно ли ще е така? Не се ли уморихме вече да се правим, че не обичаме футбол??!