събота, 4 септември 2010 г.

Истории с таксита



Не, това не е плажният дневник на един шофьор на такси ;)

Кой няма такива? Таксиметровите шофьори са извор на екзистенциални (винаги съм искала да ползвам тази дума в изречение! – бел. а.) житейски мъдрости, които за едно кратко пътешествие остават за цял живот в арсенала ти с разкази. Истории, подобни на вицове, които се модифицират след всяко разказване и придобиват фантастични елементи.

Ето и моя личен топ 6 такива:

1. Капитан Планета

Прибирам се една вечер покрай Военна болница. Тогава имах два телефона (по наивно-икономични причини), проведох няколко разговора и си сложих слушалките с музиката. Шофьорът, прошарен и едър, доста мрачен тип с елече, спира на светофара и се обръща към мен:
- Какво е това сега?!
- Ъъъ....iPod? – отговарям.
- Не! Не това! Един телефон, втори телефон! Говориш непрекъснато – така помагаш на Глобалното затопляне!!! – скарва ми се съвсем не на шега, драматична пауза и... – съсипваш Земята!!!
Уау - хвана ме!

2. Пеещият Ромео
Тръгвам от НБУ към НДК един следобед. Към 30-минутно пътуване в пред-пиков час. Шофьорът е млад, симпатичен на пръв поглед. Реши, че ще стопи ледовете като ме нарича „мило”, „скъпа” и „зайченце”. Комплиментите му до „Красно Село” се сблъскват с моя poker face и нежеланието ми за социализация. И тогава той реши да промени стратегията, наду радио „Веселина”... и запя! Правеше ми серенада с някаква любовна чалга балада с цяло гърло и се обръщаше да ме гледа изразително, докато извисява глас. До НДК не спря да пее - песни за любов, за мъка, песни, изпяти от момичета със разбити сърца и бездънни деколтета...
- Ще те видя ли пак? – попита с поглед, пълен с надежда, след като си получи 7-те лева.
- Да... някой друг път. Чао!

3. От местопрестъплението
Тази е още от времето, когато ходех на уроци по литература чак в квартал „Левски Г”, три пъти в седмицата.

- Добър ден, може ли за...
- „Левски Г”?
- Ъъъ – да. Как разбрахте?
- Е, как – първо, те карам за трети път до там (ОК!). Второ – работя на тази стоянка и знам, че живееш наблизо (Бааах!!!)… Даже съм те виждал с майка ти - тази русата жена с къдравата коса и зелената кола (OMG!!!)… и брат ти с кученцето! (@$%#%@$ - пуснете ме да слязаааа!!!)

И наистина - това е моментът, в който всеки човек трябва сериозно да се замисли за слизане в движение...

4. С предпазни мерки
Отиваме с Илиянка в „Грамофон”. Викаме си такси от вкъщи и пристига малка, симпатична колица. Чак след като затворихме вратите и той потегли... осъзнахме, че седалките са опаковани усърдно в дебел найлон. Разказвайки историята за пореден път, сега ми се струва, че имаше найлон и по тавана, по вратите... но сигурно са били само седалките. Споглеждаме се... „Илиянка, бебе – като в презерватив сме!”, прошепвам и избухваме в смях. Шофьорът ни хвърли един възмутен поглед и не обели дума по целия път. Пич, какво – да не ти изцапат колата?! А тя даже не беше нова...

5. Предложение, на което не можеш да откажеш

Софийския университет – вкъщи. Сряда, на обед. Не си спомням как изглеждаше шофьорът или коя беше компанията, но някъде към Попа той ми направи предложение, което в следващите години се превърна в черешката на тортата на всички истории с таксиджии. И то е:
- Интересуваш ли се от евтини обувки? Мога да те открехна на една жестока далавера – започва той.
- Слушам? (божеее, защо ли си помислих, че ще ми издаде много таен магазин с големи намаления... не знам)
- Ами, едни мои приятели крадат обувки от труповете на гробището! Продават много изгодно, а и обувките са съвсем нови!!!
- ...
- Мога да ти оставя моя телефон, ако решиш!
- Не, благодаря, не се интересувам! – казвам и се благодаря на Бога, че се научих да се возя винаги отзад, когато съм сама.
- Ааа, сещам се една история... Значи, тези приятели отиват на гробищата за обувки... и...
Не искате да чуете останалото, повярвайте ми.
(p.s: тази картинка излезе в Гугъл с ключови думи "living dead shoes")

6. Самата Сашка Васева

Добре де, не беше тя – историята разказана 100 пъти вече придобива фантастични елементи и след толкова разказвания, вече си я „спомням” със Сашка Васева. Пълно нейно копие кара такси из София наистина – лицето, косата, гримът, гласът. Едно от любимите ми пътувания – никаква социализация по време на пътя, тиха музика, не се чуват цинизми по станцията и от време на време мърморене, вместо обичайните цветисти псувни по другите шофьори.

Идваше ми да я прегърна накрая, тъй като не ми разказа какъв е животът й, не коментира дупките в София, задръстванията, жените-шофьори и полицаите, не обясняваше на колеги, че кара „яка пичка” в момента и не ми предложи да си купя нищо откраднато от гробищата. Евала! Нищо особено не се случи по време на това пътуване... но идеята за истинската Сашка Васева, която може да има таен живот като шофьор на такси, искрено ме забавлява.

Тук трябва да спомена и за онзи шофьор на менте-такси, който ме пита раздразнен: „Айде, бе, какво се правиш – до там са 15 лева!”... от Съдебната палата до Южния парк, когато „Витошка” беше отворена. И за нещастния човечец, който ми се оплака как катаджията в неговия квартал го нарочил и спирал всеки път, защото го запомнил че дава подкупи. И историята на Влади и Ванчето със заспиващия таксиджия. Но какво да ви разказвам... просто изберете произволна точка, повикайте си такси и ще се сдобиете с чисто нова история, достойна да разкажете на приятелите си на по бира.

Бонус: Ароматното пътуване на Роси


Моята приятелка Роси пътува изключително дълго време от работа до вкъщи. Толкова време с някой в една кола дава известна илюзия, че можеш да се отпуснеш, което зарежда историите на Роси ежедневно с нови и нови вицоподобни ситуации.
Понякога ми праща смс-и как върви пътуването - като например за едноокия шофьор, който се обръщал с цяла глава към нея, изпускайки пътя от единственото си око. И като например тези 3 смс-а:



1. “PRUDNA!!! Taksidjiata prudna!”
2. “Hahaha!!! Pak prudna… ne se turpi veche!”
3. “E, tozi se olia – ne izdurjam veche!!!”