понеделник, 7 юни 2010 г.

От Discovery, с любов



Епизод 1 - Маркиране на територия


Маркиране на територия - начин да отбележиш по собствен невидим, но осезаем начин хората около себе си, които считаш, че принадлежат на теб.

С присъствие, с жестове, с миризма. С истории. Със случайно споменаване на имена. С очертаване на глутницата и нейните граници. А също така с поставяне на етикети, като например: „той ми е приятел”, „това е най-добрата ми приятелка”, „моята компания” и т.н. в смисъл на „той е мой, и тя, и те и изобщо - ако имаш нещо взимане-даване с тях, трябва да знаеш, че те са си мои... и да се съобразиш с това”.

Навлизането на непознат обект в рамките на маркираната територия е обезпокоителен акт на агресия. Най-просто казано – непознатият обект идва да краде. Някои използват термина „открадване” – крадеш хора, прибираш си ги вкъщи, слагаш ги на библиотеката както са си със запушена уста и вързани ръце и си ги гледкаш. Трофейчета. В крайна сметка сега са си твои и можеш спокойно да ги маркираш като такива. Тези, откраднатите обекти, пък от своя страна развиват Стокхолмски синдром и започват да си харесват живота на „откраднати”.

Ето, на Илияна изключително много й харесва у нас, откакто я „откраднах”. Аз самата съм крадена нееднократно, даже забравих на кой съм била в началото.

Маркирането на територия ти създава усещането за тежка отговорност на гърба.
Събуждаш се нощем, проверяваш дали всички откраднати са по местата си, броиш си своите – да не би някой да липсва и лягаш угрижен с мисълта дали вратата е достатъчно тежка, дали прозорците са масивни и защитени и кой ли броди отпред, за да ти открадне твоето.

Маркираш ежедневно. Демонстрираш мястото си, връзката си с живота на най-любимите същества, да не би някой чужд да се превърне в „теб” за тях. Полагаш грижи твоите хора да са добре препикани.

Все едно на някой ще му пука, когато тръгне да навлиза в маркираната ти територия...

Няма коментари:

Публикуване на коментар