Минутка за реклама

Изтягам се в леглото. Обръщам се на другата страна. И започвам да се унасям. Мислите и денят отшумяват от главата ми. И както задремвам вече, ми се струва, че вратата се открехва. Някой се промъква. Съвсем леко отварям очи, за да не си личи, в готовност да скоча от леглото и да изненадам противника.

Цък-цък-цък-цък - чувам. Не виждам никой. Хммм... да не би да сънувам?! Причуло ми се е...

Туп-туп. Туп-туп. Туп-туп. Друг звук... Да не откачам??

Отварям очи и поглеждам вратата – съвсем леко е открехната, но никой не е влязъл... Поглеждам към пода и...

- Какво по дя....?!?! – зяйвам в изненада.

Срещу мен са се наредили шише шампоан, червило и други мазила.

- Добър вечер! – изписуква шампоанът срещу мен – Тук съм да ти припомня, да ме ползваш, защото заслужаваш най-доброто и твоята коса на всяка цена трябва да е най-прекрасната! Да не забравиш да ме ползваш със съответния балсам! Сияй от здраве... да, де, разбра ме – имай най-здравата и блестяща коса на света!

- А аз! А аз! С мен ще имаш най-зашеметяващите мигли, 500% обем, 300% плътност и блясък в очите! – минава пред шампоана спирала за мигли.

- А аз съм за да имаш най-съблазнителните устни, в най-удивителен вид за целувка... – търкулва се червило.

- И белите зъбиии! И белите зъбииии!!! Заслепи слънцето!!! – пастата за зъби се нарежда най-отпред.

- И да нямаш косми, все пак! Кожата ти да е несравнимо гладка!!– лентички студена кола маска заобикалят шампоана.

- И диетичен студен чааай!!! Разхлади лятото!!! – бутилка студен чай блъсва пастата за зъби и вече седи на притеснително близко разстояние от мен.

Чудя се дали да крещя и гледам съдържание на шкафче от банята срещу мен да ми говори!!! Не само не вярвам на очите си, но ги търкам отново и отново. Даже се ощипвам, за да се уверя, че не е сън. Още звуци нахлуват в стаята. Още продукти.

Летящи дамски превръзки обикалят лампата, хванали се за крилца и пеят:

- Нас вземи и се забавлявай и в ОНЕЗИ днии!!!

Писъкът е заседнал в гърлото ми. Сигурно ми има нещо. Халюцинации??! Спирам да пия!!!

- А трябва да сме модерни, нали?! Тогава с мен прането изпери!!! – еднометрова змия от прах за пране прекосява пода и спира при козметиката.

 Искам да изкрещя, но не излиза звук. Побърквам се, това ще да е.

Кутия със зърнена закуска се върти на един ръб: „От килцата ти се отърви и с мене закуси”. Кисело мляко за прокарване я надвиква – „Редовен стомах, весел живоот!!!”. Хапчета се нареждат във форми на пода: „Болката пребори и не го мислиии”. „На промоция сме ний – диетична вода пий!!!” – шишета танцуват кан-кан. „И бебето е сухо! Няма по-сухо как да стане!!!”, пеят хор от памперси. Най-полезното масло... „Никой няма да ти устои”... „Бъди уникална!”... „Отслабни!”... „Лесно-вкусно. Вкусно-мусно!!!” – подправки се превръщат във фойерверки...

- ААААААААА!!!! Какво става тууук!!!???? – избухвам.

Стаята замлъква, продуктите замръзват на местата си и ме гледат втрещени. Тишина 2, 3 секунди... Неформалният лидер, шампоана, плахо казва:

- Ама... ти... ти си мъж?! – още 1 секунда тишина, обръща се към останалите: СБЪРКААЛИ СМЕЕЕ СТАЯТАА, ХОРААА!

Продуктите започват да се изнасят лека-полека. А на шампоана му става леко неудобно и отново ме заговаря:

- Копеле, извинявай, ей такова! Объркали сме се, сори! Имаш ли жена в къщата?

- Не. Сигурно... съседката? – отговарям... на шампоан (!!!).

- Грешка е станала явно... трябваше да припомним на жената за всички нас, както всяка нощ в съня й... но сме се объркали... Повече няма да пускаме парфюмите да вървят напред... както и да е... Спокойно, разминахме се с каса бира на стълбите – идва, идва. Лягай и заспивай сега, ние сме грешен плод на въображението ти... нищо не си видял! Айде, лека!