сряда, 25 ноември 2009 г.

Едно сигурно нещо за любовта



За любовта може да няма много 100%-ви неща, но едно е сигурно:

Минава ти като на куче.

Искаш, не искаш.

Поне усещането на пеперуди в стомаха и това, че не можеш да дишаш без някой.
Това, което остава пък умее да си сменя лицето.

Колкото и са си мислиш, че тази тръпка просто няма да я преживееш и ще прекараш живота си сам с една торба котки за компания, тц – няма да стане така.

Колкото и да си казваш „това е ЧовекЪТ”, неизбежно стигаш до: „това е човек, от многото такива и май не е моя”...

Дори да и висиш на полата на Любовта с цялата си тежест и да си казваш, че просто отказваш да продължиш, ако не се случи така както си го представяш, със сигурност идва момент, в който излизаш от себе си и се виждаш отстрани... И не се харесваш. И разбираш, че това не е това, което ти искаш. Неизбежно се пускаш.

Дори да задържаш дъх с детска упоритост в отказ повече да дишаш, без да питаш себе си ще поемеш следващата глътка, дишането е рефлекс, който не зависи от свободната воля и слава богу – не от чувствата.

Една характерност на тази сигурност е, че сега ще си кажеш, че това не е твоята история и че на теб няма да ти се случи, или точно обратното – не ти минава, няма да ти мине, това беше.

Всеки от нас си има картина на себе си в главата вече много бяло стар, в която е с един човек, с който е бил през целия си живот и се обичате благодарно. И като казвате завинаги, то е в най-буквалния смисъл. И имате внуци – виждате какво сте направили в този живот. Имате история за разказване. И вечер лягате един до друг с трепет като първия път. И любов може отдавна вече да няма в задъхания, детски смисъл... но пък имате един цял живот заедно, а това е повече. Неизмеримо повече.

Това не се случва на всеки. И по-важното - не се случва със всички, които не можеш да пуснеш да си тръгнат от главата ти.

А каква е тази работа с „ЧовекЪТ на живота”. Не можеш да кажеш кой е такъв, докато не свърши животът, колкото и парадоксално да звучи. Не можеш да твърдиш, че си го изпуснал или няма да го срещнеш, защото просто не знаеш. Точка.

Другото почти сигурно за любовта е, че съществува любовна амнезия.

В смисъл на: когато прочетеш това няма да се съгласиш и ще се влюбиш веднага щом излезеш навън, човек ще си каже, че на пук направо. После ще си изградиш илюзии на базата на този гъдел в корема си. Ще си кажеш, че това е ЧовекЪТ. Може да се случи нещо, може би не. Но неизбежно ще ти мине... като на куче. Един или друг ден. Тогава ще страдаш и плачеш и ще си мислиш, че ще остарееш сам с торбата котки. И отново няма да си съгласен с тази теза. После ще излезеш и ще се влюбиш, получил напълно тази любовна амнезия за какво е било преди.

И добре, че е така, де.

петък, 13 ноември 2009 г.

В очакване на неочакваното



В очакване на нещо неочаквано да се случи.
Слагаш каската на главата. Сядаш на стол, опрян до стената.
Оглеждаш се на всички страни. От време на време към прозореца, а понякога и към тавана.

Нещо неочаквано и вълнуващо трябва да настъпи по логиката на ритъма на ежедневието всеки момент. Достатъчно време беше спокойно и тихо. Така че - всеки момент. Не знаеш къде да поставиш ръцете си, затова ту ги кръстосваш, ту ги слагаш в скута си като древноегипетски монумент. Краката са прибрани под стола.

Гледаш първо на ляво. После на дясно. Със съвсем тънка, леко глупава усмивка. Да, наистина нещо трябва да се случи всеки момент. Много вълнуващо, изненадващо, наелекризирващо, възбуждащо, спиращо дъха, да – след секунди.

Вратата си мълчи също, но кой знае дали няма да изкрещи някой тотално неочакван герой в историята... ей сега. Например Морфей с две хапчета в ръка, от които да избереш едното, като за начало.

Телефонът се прави на заспал, може и той да се окаже входът на ужасно вълнуващата история, която предстои да започне след края на това изречение.

Стаята си изглежда абсолютно същата. Като една кукленска къща, в която след малко ще навлязат перките на миксера на живота и всичко ще бъде на сто процента различно. Всичко ще се промени напълно. И ти си готов за тази промяна. Естествено, ще се направиш, че е била напълно неочаквана за теб, това си е част от играта.

Чакаш още. То случването на неочаквани неща не е работа с час... но приблизително сега е времето за напълно неподозирана завръзка...

Привечер идва на пръсти, за да не развали атмосферата на контра-изненадващото посрещане на напълно неочакваното.

А от другата страна на прозореца Градът тича със всичка сила, гърми и трещи.

Хората се срещат. Разделят се. Хранят се. Забавляват се. Говорят си. Харесват се. Правят секс. После си мислят, че се обичат известно време. Работят. Стават герои на филми. Комедии. Трагедии. Екшъни. Молят се. Стават по-добри. Дерзаят. Смеят се. Променят се. Напиват се. Вярват си. Съмняват се. Готвят. Четат си хороскопите. И книги понякога. Пазаруват. Разказват си истории. И тайни. Запознават се. Правят избори. Псуват. Слушат музика. Отварят подаръци. Празнуват годишнини. Женят се. Напускат работа. Имат деца. Пътуват. Изневеряват. Ближат си сладоледа. Лъжат. Плачат. Променят плановете си. Карат автомобили. И колела. И кънки. Карат се. Разочароват се. Мълчат си. Постигат върхове. Спортуват. Понякога си разбиват сърцата. Расте им егото. И косата. Разхождат кучето. Гледат новини. Танцуват. Липсват си. Срещат някой нов. Остаряват. Казват си истини. Молят се. Извиняват се. И понякога се прибират вкъщи. Стават свидетели на всичко това в живота на другите. Благодарят. Ръкопляскат. Научават нещо ново. Влюбват се. Пушат. Вълнуват се. Пеят под душа. Обиждат се. Играят игри. Пращат си смс-и. Говорят зад гърба на другия. Разнообразяват се. Страдат от безсъние. Пият хапчета. Взимат си отпуска. Карат ски. С две думи – заети са. Да си живеят живота както им харесва и понякога – както не.

Ако Неочаквано-изнендващото Развитие на нещата можеше да ти се обади сега, или да ти напише бележка, или да се свърже с теб по някакъв начин, докато ти си на този стол, с каска на главата, чакайки го за спонтанна среща щеше да каже:

„Не ме чакай тази вечер! Прекалено съм заето, за да се случвам в живота на хората, които не ме очакват, както се сещаш - работата си е работа. Сори! Ще се видим друг път...”

сряда, 11 ноември 2009 г.

Грип vs. Facebook


Изненадващо, но прилики между грипа и Facebook има! :))
Ето ги и тях, чувствайте се свободни да добавите такива, за каквито не съм се сетила в коментарите:

1. Всички говорят за него
Независимо дали става дума за медии, приятели, познати, та дори и непознати на обществено място. На мястото на думичката "него" може да се настани удобно както грипът, така и Facebook.

2. Социализираш се с околните на тази тема
В крайна сметка, когато обсъдите позитивите и негативите на социалните мрежи, продължавате разговора в насока: "Малии, как са истерясали всички с този грип" и никога не настъпва неловко мълчание. Истинско бонус ниво пък е да кажеш как във Facebook си прочел, че еди-кой-си се е разболял от грип и натам подробности ;)

3. Когато имаш което и да е от двете, "адваш" всичките си приятели.

4. Знаеш здравословния статус на всички около теб
Кой кашля, колко кашля, колко му е температурата и какво прави по въпроса е само част от палитрата на подробности, които те вълнуват за здравето на околните.

5. Всеки се чувства свободен да направи коментар по случай статуса ти
Дали ще цъкне бутона "Like" или ще те посъветва кое хомеопатично лекарство ще те оправи за няколко часа от грипа, у човека се заражда ангажираност към твоя личен статус.

6. Споделяш информация за себе си, която не споделяш в ежедневни условия
И грипът, и Facebook предразполагат да изразиш повече от моментното си емоционално и физическо състояние, отколкото когато си здрав и офлайн.

7. Получаваш недоброволно повече от необходимата ти информация
Информационната стойност на теста: "Колко процента е сигурно, че ще се напиеш тази вечер?" е същата за мен като тази на зловещото ежечасово отброяване на жертвите на грипа по телевизията. Не знам за вас.

8. Бързо заразяваш околните
Независимо дали ще напълниш приятелчето с бацили или ще го зарибиш на Facebook е факт, че и двете се предават много бързо и лесно по въздушен път и са силно заразни.

9. Изглеждаш по-ерудиран в очите на останалите, като демонстрираш колко си в крак и с двете. Признай си, мислиш си, че знаеш по-добре от лекарите. Знаеш и по-добре от програмистите и маркетинговите специалисти, че новият пореден Facebook за нищо не
става, аман.

10. И не на последно място - когато те хване грип можеш да си седиш цял ден увит в одеало и да си цъкаш в Facebook. За съжаление, съвсем не е изключено компютърът ти да хване вирус след престой в Facebook.

Със здраве и с песен!

P.S: Един приятел допълва нещо ключово: Всъщност Facebook e грип. Оказва се обаче, че и грипът е Facebook - постоянно се опитва да събере всички в себе си и ги насърчава да поканят и още приятели.

понеделник, 9 ноември 2009 г.

Коса


Косата ми порасна за една нощ.

Сякаш сама пожела да замине някъде без да ми казва. Или по точно да ме заведе там насън, наумила си нещо. Без усилие чувам как шумоли и расте с дъх на мента и вода.

Започна да събира илюзии, проблясъци и гадания, а също и билки, мъниста и миди - тихо, шепнейки на себе си. Спусна се като река по възглавницата, и после по пода, ромолейки магии и желания.

Когато напусна къщата се впусна около себе си в плитки и червени, избухващи фонтани. По покривите, в улуците, по колите, дърветата, листата и птиците, по земята, около всяко малко камъче, по мостове, в реките, се плъзва тихо и уверено като закъсняващ бръшлян. Плъзна се по вятъра, да я води по пътищата.
Замечтана и замислена. Ненадяваща се, обаче отиваща.

Целият град изведнъж заплува в море от кичури, опашки, къдрици и възелчета. В косата ми, вече съвсем миниатюрни, започват живота си преди разведеляване коли, прозорци и разсънващи се часовници. Котки и други малки животинки с размер на точици се катерят по червените дървета от коса, за да си поемат въздух. Летяща, плъзгаща се, изтичаща, промушваща се, плуваща, носена и водена. Бързо и нежно.

Суетящи се гребени и четки загребват вълните червено, за да пътува още по-бързо.
По булевардите, улиците, уличките, вътрешните дворове... Тя знае пътя наизуст.
Под вратата.
И после по стълбите.
През ключалката.
И на възглавницата ти...

четвъртък, 5 ноември 2009 г.

Джобен наръчник за Знаци


Зодиакални. Пътни. Препинателни. Математически.
Съдбовни. Добри. Лоши.
И неведомите мистериозни знаци, които само ние виждаме и разчитаме за лична ситуация.
Нещо дребно като главата на карфичка и неуловимо за чуждото око придобива грандиозен смисъл за теб, тъй като разкрива тайна за твоите собствени надежди и очаквания.
От къде идват и защо - не мога да ти кажа. Не мисля, че дори е важно.

По-интересното е, че получаваме знаци по един напълно нелогичен начин, в непланиран момент и най-важното - разчитаме ги и ги осмисляме както си искаме. Като любима книга в тоалетната, вестник през рамото на непознат в автобуса, или като карта, листовката на витамин С или картичка за рожден ден от преди 10 години.

Имаш избор да отдадаеш значение на знаците по въпрос, който те вълнува или напълно да ги пренебрегнеш, като си запазиш все пак правото после да си кажеш: "Знаех си аз". С две думи - вярваме на знаците, когато ни харесва.

Знаците съществуват в точно определен миг и са предназначени за точно определена ситуация, но ако този ден не излезеш от вкъщи, това означава ли, че знакът не се е появил или че няма да го получиш друг път или по друг начин?

Какво са знаците?
Зависи колко вярваш в тях, за да ги видиш. Ако не вярваш - изобщо ги няма. А ако да - то всяко нещо може да е знак и да е свързано с друг знак, което да те доведе до отговор. Като пътечката от трохички в гората.
Може би са нещо като жокер.
Или шанс да погледнеш картите на другия.

Кога се появяват знаците?
Когато имаш нужда от знаци. И от отговори.
Търсиш доказателство.
Не вярваш на очите на емоциите си.
Виждаме знаците в най-ежедневни ситуации, но само когато имаме дилема, която се нуждае от знаци за разплитането си.

Какви са те?
Най-различни по отношение на форма и представление. Малки, почти незабележими. Може да е песен, ситуация, може да е спомен или дума.
Не се разделят в групи по цвят, вкус и значение. Всеки от тях пасва в точно определения момент.

Колко сигурност дават знаците?
50:50 - или наистина предвещават това, което мислиш или е точно обратното, естествено ако изобщо това е знак или е свързано със ситуацията.

Например:

На отиване
Интересът на госпожица З. (28г.), насочен към определен господин, започнал да се засилва с помощта на знаците.

Първоначално тя си мислела, че след като го засича на най-невероятни места случайно това е знак. И когато това се случвало, той й се усмихвал сладко, което вече си било награда.
Зодиакалните знаци на госпожица З. и този господин не били най-доброто съвпадение, но нумерологичната сметка на рожденните им дати била по-обещаваща.

Тя носела зелено на първата им среща и затова си наумила, че този цвят й носи късмет. Естествено това би могло да бъде и от сребърната гривна, която носела същия ден или от начина, по който била вързала косата, но зеленото просто получило предимство в това суеверие.

Един ден на госпожица З. й се сторило, че само защото се е сетила за господина на една точно определена песен, това е знак. Но нека погледнем детайлите, защото те са най-важни за изучаването на природата на знаците. Тя се разхождала в един облачен ден по улицата и слушала "At Last" на Etta James и точно когато в текста на песента се споменавало "At last the skies above are blue", госпожицата забелязала едно съвсем малко парче синьо небе между облаците и се сетила за гореспоменатия господин. Ето, знак - помислила си.

Господинът също проявявал известна доза интерес. Така че всеки път, когато той я потърсел, а не тя него - това било знак. Тя някакси и предусещала точно кога той ще се обади - телефонът сякаш звънял по особен начин, макар че мелодията била абсолютно същата. Това правило важало и за съобщенията след 22h, за които всяко момиче ще се съгласи, че са вълнуващи... знаци.

Като оставим настрана прекалено очевидните неща като срещи и комплименти, госпожица З. видяла нещо в очите му, когато й разказвал история - накрая винаги замлъквал за няколко секунди и тогава това неопределено нещо се виждало в очите му. На тази среща пили кафе и на господина му се паднало късметче от кафето "Любов" - е, това ако не е знак.

В един и същи ден госпожица З. срещнала случайно няколко познати, които носят същото име като това на въпросния господин. И като оставим на страна факта, че той не носел някакво име едно на 1 милион и това си е вид знак.

В същия този ден тя си говорила с приятелки по съвършено различен случай как се печели мъж от този зодиакален знак. Съвпадение?

С две думи госпожицата З. започнала да намира все повече знаци за благоприятното развитие на събитията. Ежедневието й се превърнало във весело хорце от изненадващи знаци, които водели до други знаци. И ето! Един ден когато долепила устни до неговите си казала наум: "Знаех си аз! Знаците са добри към нас".

На връщане
Господинът обаче не я потърсил известно време след случилото се. Госпожица З. заключила, че това е неутрален знак: "Всеки изразява липсата на другия по свой собствен начин". Той сигурно страда тихо в себе си, защото не знае тя дали го обича.

После в небрежен разговор, инициран от госпожица З., той споменал бегло името на друга госпожица и наличието на мнооого ангажименти. Хм, определено неприятен знак , но не непоправим.

По това време госпожица З. вече била помолила астролог да направи таблица на съвместимостта между нея и господина на базата на рожденните им дати и резултатът бил катастрофален - върху прецизната астрологична таблица тяхното бъдеще изглеждало като детска драсканица. "Нямате общ живот изобщо". Това доста натъжило и обезкуражило госпожица З., но тя си казала "Няма пък!" и продължила да гледа за знаци.

Господинът май се виждал с друга - лош знак.
Обаче носел една игла за вратовръзка, която госпожица З. му подарила за празник - добър знак.
Спрял изобщо да й се обажда - лош знак.
Питал я "Как си?", когато тя го потърсела все пак - добър знак.
Вселената на знаците се разгърнала още малко пред очите на госпожица З. преди същинската развръзка.

Един въпрос дошъл неканен на гости: "Какво има този конкретен господин, което никой друг няма и заслужава да бъде обичан за това?" - госпожицата нямала отговор - много кофти знак. Защото имало толкова много знаци, че нещо ще се случи. И то се случило. А после?

Госпожица З. срещнала случайно един свой бивш приятел и това изведнъж я накарало да си спомни защо се били разделили и да намери прилики между двете истории - доста кофти знак също.

После се натъкнала на познати, които й разказали история за някакъв господин, който много й напомнил за нейния. Историята била за повърхностен и разсеян човек, който изтърпял последствия от нещо си, но госпожица З. обърнала внимание само на информацията, която приличала на нейния случай и можела да се тълкува като знак.

След объркващите, неблагоприятни знаци, госпожица З. осъзнала, че в техните тъй наречени отношения с господина той предимно взима, а тя предимно дава. Но на никого не можеш да дадеш насила, нали? Нито пък да останеш прекалено дълго в небалансирани отношения.

Като за финал тя събрала с математическа точност всички тези бивали и небивали изводи и си казала: "Знаците са много лоши към нас".
И скъсала с него в сърцето си.

The end

Сигурно има още много примери за знаци и възможни решения-разрешения.
Едно е сигурно - ако нещо има да се случва, то ще се случи...
Не гледай за знаци - изненадай се :)

понеделник, 2 ноември 2009 г.

Машинка за измерване на обич



Представи си, че в ръцете си държиш малка машинка, не много по-различна от телефон или ipod. Тя също има екранче и копчета, а под тях чипове и жички, свързани с батерия и работи послушно. Също толкова ценна и необходима.

Това е машинка за измерване на обичта на околните към твоята персона с точност до 3 цифри след запетаята. Но не я бъркай с лъжливите оракули по телевизията, които ти съобщават колко добре ще живеете с Мария и как се целува Стефан в проценти, междувременно на някоя къдрава песен... не, няма нищо общо.

Малкото устройство взима под внимание всички фактори - външни и вътрешни, обективни и субективни, прави асоциация с минали събития и докладва статистически - 43, 117 %. Точка. Толкова те обича този човек. Ни повече, ни по-малко.

Натисни копчето "вкл.", ако ти стиска.

Какво, според теб ще разбереш, ако я насочиш към познатите?
Очакваш ли наистина те да се интересуват от твоя живот и да искат да станат част от него под една или друга форма?

Ще се промени ли животът ти в качествена посока, ако я насочиш към приятел? Всеки резултат под 100% е недостатъчен. А може ли да ти е приятел този, който не те обича достатъчно по твоите стандарти?

Имаш ли сила да разбереш колко те обича в действителност някой, когото ти обичаш? Да научиш истината за това дали мисли за теб, дали означаваш нещо в живота му или всичко е в името на едно по-повърхностно съществуване без говорене?

Аз не мисля. Но изкушението не е съгласно.

И ето - например не те обичат колкото ти си мислиш:

1. Точно тази моята машинка нещо не работи като хората днес - опитваш се да оправдаеш резултата. От втория опит ще излезе правилното число.

2. Отдаваш процента на лошото настроение на човека в дадения момент - не е възможно да ме обича толкова малко. Или на това, че този човек по принцип не е много емоционален.

3. Опитваш се да не мислиш за това - в крайна сметка имаш да правиш по-важни неща от това да разбираш колко те обичат околните.

4. Излизаш на улицата и насочваш машинката за измерване на обич към хората в името на експеримента. И ако и този път не отчита вярно (в смисъл на "Всички ме обичат на 100%"), значи е дефектна. Няма идеална техника, успокояваш се. А и сигурно е маркетингов трик, че може да измерва нещо като обичта - дрън, дрън...

5. Малко по-късно изводът от сухите цифри те залива като вълна. Ами ако точно толкова малко ме обича?
Приемаш го първо с гняв - еми, добре и аз не го обичам пък тогава.
После със самосъжаление - какво направих, за да не ме обича достатъчно??!
Лъч оптимизъм - е, нищо де, поправимо е, ще ме заобича.
Почти изненадваща, студена солена вода се блъска в кожата ти.
Мокър си и накрая не ти пука вече.

6. Като телефона и ipod-а и тази нова играчка ти писва бързо.
Подаряваш я на приятел след време, защото не ти трябва.
Чакаш вече с нетърпение да излезе на пазара часовникът с вграден датчик колко да вярваш на хората около теб...

P.S: Дано не google-ваш машинката, защото слава богу, не са я измислили тази глупост все още - за какво ти е да знаеш колко те обичат с точност до 3 цифри след запетаята и без това?...