петък, 1 юли 2011 г.

Ху дъ фък ис П.П.?!



Много интересен въпрос, колеги. Кой, дъ фък, да е?! Няма по-добър отговор от това, което казват неговите приятели за него: 

Нинко Кирилов, един писател, на чийто произведения внуците ще се явяват на кандидатстудентски, Пърчев редовно се хваща на бас за това. 
Изобщо не мога да си спомня първото име на Пърчев, честно. И не го познавам, ама със сестра му се знаем от - баси, как трагично звучи - доста години. Пичът беше направил купон и не се появи на него! Представяш ли си - да събереш хора и да те няма! Много го псувахме, после се напихме, после сестра му, нали, в една стая, ама малко ми се губят нещата там... Помня, че после той беше звънял някакви телефони - искал да нарита тоя, дето опънал сестра му. Аз не съм сигурен, че съм аз, де, ама то тогава почти нямаше джиесеми, та се разминахме. Някакси не съм имал желанието да го видя, ама той ме адна във facebook! И, представяш ли си - пак не му помня първото име! Все едно е "(blank) Пърчев"! Или "Пърчев Пърчев"! Или... дали не беше Пърчо?! Не бях много полезен, ама наистина не мога да ти кажа повече за пича. А, да, някой беше казал, че не дошъл на собствения си купон, защото още оттогава започнал да се готви за кандидатстудентските си изпити. И, нали, не му казвай това за сестра му, ОК?
  (Пърчи казва, че тогава му е звънял толкова, за да му каже: „Пич, споко, аз нямам сестра!”)

  На снимката: Този може да е Пърчев, ама може и да е истински нинджа... 
ще го пробваш ли?! 

Г-жа Венетка Гадулкова, учителка на Пърчев по труд и техника в 3 клас 
Ама как да не го помня, моля ви! Все пак е единственият ми ученик, който реши да види какво ще стане, ако си залепи подметките на обувките си една за друга в час. За жалост, успя да залепи и едната си ръка за тях и трябваше да викаме училищната медицинска сестра. Какво прави младежът сега? Кажете му много поздрави от госпожата му Гадулкова! 

Александра Рей, изпълнителен директор и човекът, който успя да обясни Паулу Коелю на Пърчев за едно кафе време 
Ооо, с Пърчев се запознах по абсурден начин. Отивах на купон в Бояна към 3ч сутринта, март месец. Всички на купона вече бяха много "напред" с материала, освен мен, защото карах. И на влизане в двора на къщата гледам някъв се размахва с бутилка в ръка от ръба на басейна и се кани да се хвърли в него. И се хвърли. Обаче басейна беше празен. На всички им причерня за секунди. А той се хилеше глупаво от вътре на празния басейн, и си държеше със здравата ръка бутилката. Та с Пърчев се запознахме като карах в Пирогов да му гипсират ръката. 
(„Защото беше абсент! Всеки на мое място ще направи същото”, коментира тази история Пърчев в интервю към доста години по-късно от този момент)


Роси Цанова, маркетинг мениджър и половинка от една единствените връзки на Пърчев

Лелее, няма да забравя как се запознах с Пърчи. На един рожден ден беше и танцуваме с едни колежки, а той стърчи отстрани и ни загражда :D. Ние се хихикаме и се чудим коя от трите точно фиксира. Е, ами аз бях. Голяма тръпка се получи, нищо че за малко да прецакам нещата:

- Как каза, че ти е малкото име?
- мнннм...
- Как?
- Плмнн...
- Сори, не те разбрах пак... 
- ... ... ... (свъсено) Абе викай ми Пърчи. 

Оказа се обаче, че този диалог за него не беше нищо ново. Ако направиш грешката да го поздравиш на малко име, той те дарява с оня поглед „пак ми се подиграваш. Сигурно го тренира пред огледалото. 
Като го поопознаеш обаче, разбираш, че пич и то от онези дето в нужда ще си дадат и последната цигара на приятел. Ходихме заедно три месеца и още сме си приятели.
(вярно е, още са си приятели)


Коселина Терзиева, хореограф, 24-часов лъчезарен човек и първото момиче, с което Плевен танцува блус – няма да я забрави! 
Пърчев, а? Уфф, познаваме се от деца - Пърчев беше невероятно амбициозен първата една година в университета. Но малко след това реши, че призванието му в живота е съвсем различно - ще става ТАНЦУВАЧ, каквото и да му коства това. Ей, много я харесваше тази дума. Следващата ни среща беше още по цветуща - Загледана аз, в необятните сини очи на певецът на сцената, не съзирам присъствието на наш Пърчи , който размахва крайници до красавеца с микрофона. Следва накъсана филмова лента - аз го виждам, махам, той се заглежда в опит да разпознае пет-пръстието сред публиката, прожекторът му светва директно в очото и мамин танцувач Пърчев ми се озовава дирекшън в краката. Ехидната му усмивка, обаче, беше достатъчна, за да разбера, че това е само началото. Е, повлече ме и мен - оттогава сме неразделни. 
(Професионалната танцова кариера на Пърчев обаче приключи, когато той си навехна кутрето на ръката и реши, че не може да понесе още травми – така се пенсионира.)


И този може да е Пърчев... а може и да не е... 


Калинко Димитринков, съсед на Пърчев 
Изобщо нямам идея кой е този. Да не е за електромерите човекът? 

Данчо Христов, треньорът, който за малко да помогне на Пърчев да преодолее ужаса си от спорт на практика. Пърчев може да му звънне пак след незнаен брой глави, когато си хваща мацка и... ахаха, за малко да ме накарате да ви разкажа :)) 
Пърчев не беше ли онова момче, с болките в кръста? Дойде на една пробна тренировка в залата като само се суетеше за някакъв изпит и не можеше да се съсредоточи върху упражненията. Не изглеждаше никак въодушевен от тренировката и най-неочаквано си плати за цял месец напред и после изчезна... Не отговаряше на mail, телефона му изключен, фейсбука изтрит. Мацката, която го доведе каза, че се бил изнесъл от студентски и от тогава не са го чували ... 
(Пърчев казва, че тогава му дошла спонтанната идея да открадне щанга за сувенир. Само че не успял да измисли как да я изнесе незабелязано. И изобщо как да я вдигне.) 

Любомир Славилов, лидер на мнение за Плевен Пърчев и човекът, който му обясни, че нищо няма да ти се случи ако стъпиш на трамвайните релси с двата крака 
Хааа, как да не го познавам??! Цялото си следване прекарах с него! Принципно интелигентен, ама с яко голям диоптер и никога не носеше очила или лещи. Твърдеше, че си е изработил техника да се ориентира в размазвацията която вижда, но все още не може да реши проблема с разпознаването на хора от разстояние. Твърдеше, че е се занимава с брейк и музика, ама аз лично си мисля, че това бе по-скоро за пред жените. Това което ме радваше е, че беше голям мозък, ама малко му куцаше социализацията. Всяка почивка прекарвахме в нищене на Много Сериозните Проблеми на света около нас и в момента в който се появеше женско присъствие, Пърчев моментално се метаморфозираше в един абсолютно неадекватен индивид. Май колежките го харесваха именно заради това. Друго интересно за Пърчев? Хм... Може би това, че по някаква неясна причина мразеше четвъртъците и се паникьосваше до крайна степен, ако си изгуби химикалката. Симпатяга! 
  (Е, кой не мрази четвъртъците!!!) 


Картинка, нямаща нищо общо с текста до тук

Роси Иванова, редактор в престижно списание, един от 2-мата и половина души чували „Обичам та!” от неговите уста 
С Пърчев учехме в един и същ факултет. Тоя тип винаги е знаел как да се забавлява, дори на най-невъзможните места за тази цел. Винаги ще помня самодоволният му поглед като подкара една амбалажна количка по коридорите на факултата, като твърдеше, че в това е истината и, че който кара нещо различно от това нищо не разбира. Друга черта, която харесвам в Пърчев е, че може да изкара пари от всичко, дори от кенеф, който не е негов. Той редовно заставаше пред женските тоалетни на факултета и събираше такса вход. Маса време му се връзваха, но накрая яко си изпати от състудентки, които го заключиха в женската за около цял ден. После Пърчев си призна, че почти се бил удушил от вонята и бе твърдо решен да отмъсти за тоалетното си падение. Така се роди грандиозният скандал „Операция урина“. Идеята беше да съберем наши състуденти и да ги накараме да дадат урина за изследване. И двамата раздавахме пластмасови чашки и пращахме горките хора да пикат в тоалетната и после да оставят материала пред 344 кабинет, кабинетът на Декана. Не след дълго там имаше невероятен брой чашки пълни с урина. Секретарката на Декана беше успяла да събори поне 20-тина при опит да отвори вратата. Всичко завърши с голям скандал и голямо урино чистене. Аз и Пърча си мечтаехме за некъв извънземен препарат „Уринокил“, ама така и не се сдобихме с него и търкахме мокета на Деканата, докато умрем. 

Ето на тази снимка Пърчев го има. Да, да, да - малко вляво. Не, не - по-нагоре. А така - 5 човечета по диагонал нагоре и е той.

Несрин Огюз, журналистка и едно момиче, за което Пърчев искаше да се ожени. Но бе изпреварен. 
Пърчев – великият Казанова, май ми беше съсед в студентско общежитие. Запознахме се с него на един горещ купон в една дамска студентска стая и след петата минута, както си пиеше ракийката от пластмасовата чаша, бръкна в джоба си и ни показа един много голям презерватив (уж ползван, ама го е пълнил с вода, ако питате мен), после разказа и как ПОД една кола се е забил с една блондинка и разтопили снега. 

Роси Шишкова, също редактор в престижно списание. Пърчев е фен на това маце, но беше притеснен от респектиращо й куче. Малко му е тъпо, че я заблуди, че е пресен студент една вечер пред едно заведение. 
ПърЧев?! Вярно ли така се казвал... Аз бях разбрала, че е ПърЖев, но сигурно е от аромата на казанлъшки понички пред Джим Бийм, където се запознахме... Покани ме „на кафье“ и даже си разменихме телефонитИ, но така и не се обади... До след месец, когато пристигна странно настоятелно обаждане от непознат номер (бях го изтрила). Звъня, звъня, накрая взех, че вдигнах. Той: „Извинявай, котье, нямах ваучер“. Май тогава се чухме за последно! 

Павел Патев, да не се бърка с П.П. – един човек, на който Пърчев ще е винаги благодарен, че се запознава с него като за пръв път всеки път 
Пърчев ли? Много съм зле с имената, ама и да ми го опишеш как изглежда, пак сигурно няма да се сетя. Но, като те слушам май е същият човек, с който преди две седмици пихме до зори на един студентски купон. Така и не разбрах какво учи, но сякаш разбираше от всичко. И държеше на пиене, да му се невиди. 

Николай Данаилов, братовчед му на Пърчев, по братовчедска линия 
'ми той Пръвчев ми е братовчед. Ходехме лятото като деца на селото ни Зверино. Към тийнейджърството вече Зверино-вския простор бе тесен и млад и здрав българин там няма как да се развие в тоя живот, пък и малкото лица от другия пол, които не заминаха за Града, бяха твърде мургави за неговия вкус. А и не разбираха езика. Та не сме се засичали повече на село, чувам че се подвизавал из София, студентче. Ще взема да му звънна. 

ВАЖНО!!! Ако и вие познавате П.П., моля добавете своята история по-долу... или замълчете завинаги. Опа, това беше за друг случай! Всяка връзка и реални лица и събития е напълно нарочна и неслучайна.

понеделник, 20 юни 2011 г.

Ултимативният студент и/или Пърчев



Машина за безпощадно поглъщане на знания.

Но не е зубър, моля ви се.

На него му доставя удоволствие да учи до такава степен, че ако трябва да избира между секс и учебник... добре, де – никой няма да избере учебник, освен ако не е на живот и смърт. И той включително, защото Ултимативният студент намира достатъчно време да учи на воля и да запаметява все повече детайли, като същевременно вкарва собствена мисъл и логика. Има достатъчно време и да прави тантричен секс. С две думи – на него никога няма да му се наложи да избира. Завиждайте му малко по-тихичко.

Ултимативният студент е способен по елегантен начин да обърне внимание на преподавателя, че има правописна грешчица на 1048 страница, без да го обиди... Той не се мазни в никакъв случай, просто си блести ей така, както седи и преподавателите му казват: „Моля, наричайте ме Иван/ Калинка” преди да му дадат думата да продължи лекцията.

„Ахааа! Знам го!”, ще си кажете, „Този тип всички го мразят!”. Но пак не сте прави. Ултимативният студент е приятел на всичките си колеги. И им помага, дава им супер подробните си красиво написани лекции. Отговаря на въпросите им и прави сложните казуси да изглеждат прости като поука от притча. Отдава му се по чаровен начин. Те не го мразят, те искат да са като него.

Ултимативният никога не забравя, забавя или каквото и да е там друго извинение своите факултетни задачи. Неговото куче никога не пикае върху лекции и не ги яде.

Споменатият студент не се притеснява преди изпит. Няма типичните за студентска нервна криза тикове, треперене и потене на дланите, и отчаянието в очите, че ако не вземеш този изпит – край.
Би било обидно към неговата личност дори да споменем думата „пищови” тук. Не притежава, не е правил, не е имал необходимост... но когато колега има нужда от неговата помощ на място, той я дава с удоволствие и тъй ловко, че няма опасност да бъде обвинен в подсказване.

На снимката: Ултимативният студент по това време е на тренировка по стрелба с лък, защото за този изпит предаде 99 курсови работи, имаше участие по 10 минути всяка лекция и допълни с една глава бъдещия учебник на преподавателя. Казвам, за да не се чудите кой от тях е на снимката.

Като споменахме изпит – това е един слънчев ден на предизвикателство за него – да изпипа всичко до последния детайл, да надмине себе си.

Времето винаги му стига.

Листата - също.

Химикалките му не отказват.

Но Ултимативният студент не е бележкар, не го интересува поредната шестица в книжката, а Знанието, скъпи колеги.

И така – Ултимативният студент върви по коридора на факултета си на забавен каданс, отивайки с удоволствие на изпит. Заобиколен от колежки, защото е неустоим. Заобиколен от колеги, защото е лидер на мнение. Облечен в небрежно-елегантен стил, защото е прекалено артистичен, за да робува на костюмите. Абсолютно неподозиращ за усещането да се помолиш на глас за Тройка. Спокоен. Усмихнат. Удовлетворен.

...

И преминава покрай Пърчев, който всеки момент трябва да влезе да бъде изпитан, предизвиквайки лек ветрец със своята Ултимативност.

Пърчи го изгледа продължително, презрително, гръм-да-го-удари-дано и си каза тежката дума:

- Тоя не съществува, заклевам се!!!


понеделник, 13 юни 2011 г.

Студентски град... и Пърчев



(пред-пред-... първа част)

Студентски град, София.

Чалга и дюнери.

Най-чистокръвната балканска комбинация между университетски кемпус и Лас Вегас, поляти с мнооого чеснов сос.

Мястото, където на всеки човек се пада по дискотека и половина.

Където можеш да видиш студентския живот с очите си. И да го помиришеш. И/или да се напиеш с него.

Устроен да е напълно самодостатъчен за обитателите си. Аптеката до фитнеса, до казиното, до кафето, до компютърния клуб, до магазинчето за бельо и чорапи, и това за всичко по левче, до боулинга, до блока на колегите, магазина за фешън дрешки за Нея, до книжарницата, супера, концертната зала, спирката, до пицата на парче, банкомата, до фризьора, до кръчмата и обратно.

Денонощен. Услужлив. Крещящ. Неудобен. Изненадващо практичен.

Град, в който Нова година се чества на 8-ми декември.

Общежития, които спокойно можеха да са изградени и от Лего. Ежедневни битовизми.
Там, където непознатите, които живеят заедно, спят заедно, карат се и гледат турски сериали заедно. Правят секс на съседни легла, споделят един "хладилник" на перваза на прозореца, слагат четките си за зъби една до друга, без дори да знаят фамилиите си.



В блоковете, които никога не спят. Спящите, които учат. Неспящите, които циклят. Учещите, които танцуват, докато преговарят материала в главата си. Танцуващите, които ще мислят за изпити утре. А утре е едно измамно време, в което се случват много неща.

Например - започване на учене, спиране на цигарите, спиране на алкохол, говорене по телефона, купоните до сутринта – и това всичко само до обед. Много епохални решения започват утре, а утре все не настъпва - все ставаш на сутринта и пак е днес.

Нощният живот – всяка вечер като абитуриентски бал... разбира се, ако не си студент или ако си първи курс. Суетни, пищни, развратни, дащни дами и господа търкат тела, преструвайки се че танцуват и нощта няма свършване. Естествено, повтаряме – ако не си обременен от тежкия брояч на изпита, който цъка (почти) над всяка глава.

Именно над Студентски град бди с умиление Богинята на Тройката, галеща своите любимци по студентските книжки и измъчваща с безсъние и нерви тези, които не са й се помолили достатъчно убедително. Тя е жестока и нежна. За едни майка, за други - мащеха.


И в морето от хора от всякъде, приети с кандидат-студентски изпит да учат в най-разнообразни специалности на престижните университети. Или пък не-чак-толкова значителни специалности в не-чак-толкова сериозни университети.

От вечните студенти до най-педантичните зубъри. През безгрижните кифли и лоши момчета с големи бицепси, които обичат да щракат с пръсти. От купоните по стълбищата на блоковете до денонощния ксерокс, който цъка страничките на лекциите часове преди изпита. От Манджа стрийт до най-актуалния Плаза Платинум Син Денс Фолк Клуб Кристал.

Някъде там свети прозорче на някой, на когото му се налага да учи незабавно.
Между другото, ако имаше герб на Студентски град, то светещото прозорче задължително трябва да фигурира на него, защото то никога не загасва в града на студентите.

А на конкретното прозорче в този момент седи един Пърчев, който не се ангажира да изчисли броя на реалните срещу изиграни оргазми, случващи се в момента, но кратко и служебно заключи за себе си:
"Тоя Студентски град не е за мен. Махам се оттук!".

Затова се качи на 94, който замени с трамвай към центъра, после с тролей. И се прибра вкъщи.
Защото е сесия. И има да учи.

И въпреки че дори кратката екскурзия до Студентски град се брои за интерес към висшето образование, до изпита има една нощ.






понеделник, 30 май 2011 г.

Понеделник




Повечето хора мразят понеделник.

Все едно им е настъпил нарочно половината неделя.

Защо не се сърдят тогава на месец април или на рождения си ден? Или на тази година?

Автоматично понеделник е виновен, който и ден да ти е крив.

За четвъртък никой няма такова мнение. Нетърпелив и прекалено къс е, за да притежава понеделнишка драма.

А всъщност понеделникът не е по-различен от сряда.

Просто се е паднал от грешната страна на вторник.

Сряда от другата страна се хили доволна, защото кой не я търпи.

Ако ще се сърдите на някой - сърдете се на петък.

Той е този, който обещава, че събота вечер може да продължи завинаги.

сряда, 18 май 2011 г.

Книгата "Плажният дневник на една кифла"



Здравейте, приятели!

С най-голямо удоволствие ви каня на премиерата на книгата на "Плажният дневник на една кифла" в София на 27 май от 18 ч., НДК – по време на Панаира на книгата, ет. 7, зала 3.1.

За който не успее тогава, може да заповяда и на премиерата в Пловдив - 31 май, книжарница „Хермес – Централ“,17 часа.

Ето и събитието в Facebook: Премиера на книгата "Плажният дневник на една кифла" от Ина Герджикова

И не на последно място - благодаря ви за подкрепата и положителната енергия!

Ина Герджикова

P.S: (spoiler) Не се сърдете, че не съм писала скоро тук - работя по нов проект и се надявам съвсем скоро да видя бял свят :)