Лятото

Лятото се спря за малко, след като дълго бе тичало по плажа.

Обърна се назад задъхано, с лек ужас в очите. По стъпките му можеш да отгатнеш, че е тичало много бързо и с всичка сила.

Преследвачът му се вижда в далечината. Той също наближава със завидна скорост, разплисквайки вълни около себе си от време на време.

- Охххх.... – въздъхна Лятото и отново се втурна.

Пясъкът около него се изправи в любопитни облаци, отказващи да го скрият. Мидичките хрускат издайнически под босите му крака.

С няколко скока се озова измежду дюните... „Ето тук вече ще успея да се изплъзна!”, помисли си и пое в нелогичен диагонал между палатките, пясъчните лилии, тентите, снощни спящи веселяци, бутилки и други препятствия и капани, скрити из топлия пясък.

Спъна се в една Джулая морнинг. Преминаването му покрай момиче и момче ги накара да се целунат изненадващо и за тях самите.

Тичайки, мина и край един лагерен огън (не се изгори, слава богу!), а бягството му вдъхнови певеца на компанията да започне нова песен на китарата. 

„34!”- каза на едно момиче, което точно се чудеше до къде беше стигнала с броенето на падащите звезди, заплетени в косата й.

Успя да намаже и носа на един заспал турист с плажно масло в движение... Да хвърли надалеч пръчката на особено шумен дакел.

Минавайки през оранжeв бар пък вдигна ръце във въздуха и влезе в ритъма на музиката, за да се слее с танцуващите. Успя и да грабне чаша мента и да я изпие, както си тичаше. Снима се с нахилени хора със зелени езици.

Забави бягството си за миг, за да провери до къде е стигнал Преследвачът. Малък облак пясък безпогрешно го следваше по петите. Лятото се огледа за скривалище с тревожна бръчица на челото си. „Ето!” - снижи се и започна да се придвижва с котешка стъпка към едно голямо смокиново дърво с клони до земята. Шмугна се между клоните и ги пооправи след себе си.

„Мисля че се изплъзнах...”, отдъхна си то и обгърна колене. Дишането му се нормализира, сърцето се успокои. Подпря брадичка на коленете си и за миг дори може би щеше да задреме, ако....

- Ето тееее!!! – клоните се отвориха като завеса и най-голямото опасение на Лятото се изправи срещу него в цял ръст.

Лятото отскочи назад стреснато...

- Защо ме гониш????!!!

...

- А ти защо бягаш?! – питам го с усмивка и сядам до него – Охх, взе ми дъха просто...

Лятото ме гледа с тревожни и шокирани очи.

- Например – защото ме следваш по петите?! Изкара ми ангелите! Какво искаш от мен?

- Каквото всяка година! – усмихвам се и протягам ръце да го прегърна... – Да останеш завинаги...