Понякога не ги правим.
Една различна точка, запетая, абзац или липсваща дума щяха да пренепишат историята по съвсем друг начин, нали така? Ето например:
Цял ден си е все вторник... разсеяно и еднакво ежедневие... Без особени емоции и чувства.
Той излиза от вкъщи. Непланирано, абсолютно му е все едно дали ще излезе или не. А също и дали да тръгне на ляво или на дясно, веднъж излязъл от входа.
Влиза в кафене, пие кафе... с малък ром. Сам.
После просто върви по улицата. Носи всичките си истории и мисли върху тях. Не че нещо особено се е случило, просто си разсъждава... Непозната жена го хваща за ръката в движение, както вървят един срещу друг на магистралата от хора. Той се сепва леко и спира да види дали се познават.
- Мога да ти кажа нещо за живота ти, ако искаш? Няма да ти гледам на ръка или да ти предскажа, че ще станеш много богат, обещавам – жената се усмихва леко. Не прилича на улична гадателка или шегобийка.
Той вдига вежди с недоверие и отваря уста в изненада. Тя продължава:
- Играта е една и съща винаги, това го запомни добре. Каквото и да правиш, където и да ходиш, колкото и да израстваш – всички пътечки се наливат в един и същи път накрая. Позволявай на себе си понякога да си смел и да правиш това, което е на сърцето ти, а не това, което егото ти иска. Не е ли облекчение някой да ти го каже на улицата? Дори и да не вярваш в тези неща... Ще я срещнеш, обещавам ти... А може и вече да се е случило и да не знаеш още – жената седи близо до него и го гледа в очите, говори бързо и превъзбудено-тържествено.
Той понечва да си тръгне, шокиран, с пренебрежение да излезе от странната ситуация. Но тя отново го спира:
- Не се шашкай - познавам те, ти мен – по-скоро не. Иначе от къде ще знам, че имаш малка дупчица в десния джоб на това яке, в която изпадат стотинки в подплатата понякога. Любимият ти ден е сряда и не обичаш да поздравяваш хора, с които много бегло се познаваш на улицата. От къде би знаела напълно непозната жена и точното разположение на бенките на гърба ти и че като дете не си обичал народна топка, защото си мислел, че все някой път ще ти счупят носа, което и се случва по-късно... На кой си казал всичко това, че да може да ми каже...
Би попитал: „От къде знаеш?!”, но от устата му не излиза и звук. Залита леко назад. Сигурно е номер. Това трябва да е някакъв номер. Иначе как се спря точно на него от всички. На улицата. Оживената. По която хората се придвижват като автомобили, без да спират и без да се оглеждат, вървейки хипнотизирано едни срещу други.
- От къде знам ли, искаш да питаш? Ами, защото аз написах твоята история... – каза младата жена кратко, усмихна се и пусна ръката му...
Как си обясняваш това и как свършва историята? Моля те кажи ми, че и аз да знам, тук долу в коментарите:
Tя толкова много искаше да го има, че си го беше измислила.
ОтговорИзтриванеНе че той не съществуваше, но го нямаше - тук и сега.
В един такъв вторник той излезе и повече не се прибра... Беше го блъснала кола.
Понякога правим малки неща, които ни водят без да знаем към изненадващо големите. Понякога не ги правим...
Един ден тя не издържа на тази мисъл. И се самоуби от любов и мъка - за да бъде заедно с него там отвъд (ако има раааай, ще съм там близо до теб).
ОтговорИзтриванеПонякога... правим... или пък не...
Понякога.
И в този миг той осъзна, че води разговор, не с кой да е, а със собствената си Съдба. След това облекчен въздъхна и отговори:
ОтговорИзтриване- Да, всичко, което каза за мен е абсолютно вярно. Това са факти от миналото ми и някои отличителни белези, които са налице понастоящем.Но защо не можеш да ми кажеш нищо за утре, другата седмица, догодина? Не е нужно да ми отговаряш - просто не знаеш!
Последва мълчание. Съдбата понечи да отвърне,но...Мъжът продължи:
– А защо не знаещ, ти си Съдбата, много хора вярват в теб, молят те за благоденствие, за възмездие, любов...А ти в някои случаи не можеш да направиш нищо за тях.Твои силни съюзници са Винаги и Никога, благодарение на които очакванията на хората спрямо теб не остават напразни.Но Понякога...Понякога винаги обърква започнатото от теб.И това не ти харесва.Затова си безсилна да предначертаеш бъдещето...
Идея от Facebook:
ОтговорИзтриванеНинко Кирилов: Чудно. И пичът просто страда от шизофрения, а и не е обърнал внимание, че вместо малък ром е изпил бутилка.
Зад човека се чу... КРАЙ НА 3-ти ДУБЪЛ!!! Мъжът изведнъж се успокои до него седеше жената... Той и каза: Добре го изиграхме. -усмихна се и тръгна към караваната си! :)
ОтговорИзтриванеМъжът си поема дълбоко въздух. Прилошава му и сяда на тротоара. Вече изобщо не му пука от минаващите хора, които го гледат учудено. Но и на тях не им пука особено - поредната жалка откачалка в големия град. Жената... Той много добре знае коя е тя. Жената, написала неговата история. Всеки мъж с дупчица на джоба и много дупчици в душата (а такива мъже, както знаем, има в излишък)я познава. Всеки, който сяда сам в кафенето да изпие един малък ром и не обича да поздравява на улицата - поради една и съща причина СТРАХ ОТ САМОТАТА, страх от хората, които биха го накарали да се почувства сам... Точно тази история, скрита под сив костюм, е написана от Жената. Мъжът бързо става и трескаво намира отново невидимата ръка. Той знае, че няма да я пусне, докато не я срещне наистина - Жената на неговия живот. И тогава може би тя ще напише една нова история за един усмихнат мъж, открил отново сърцето си. Защо не, нали утре е сряда? ;)
ОтговорИзтриваневсъщност няма нужда от друг край, историята според мен трябва да приключва така - свободно и неограничено. сложиш ли край, загадката ще има решение и спираш да мислиш за нея, оставиш ли края отворен - мислите ще се връщат на него постоянно. :)
ОтговорИзтриванеРоси