Извинете, накъде е...??

- И..Изв..Извине...Извинете, господине! Можете ли да ме упътите? – казвам докато карам на аварийни бавно на калния път посреднощ. И за да е класическо – вали като из ведро.

Възрастният господин (за да не кажа прастар) се обръща бавно, бавно спира и да върви, променя посоката, пресича платното и се навежда към отворения прозорец на колата.

- Да ви питам – на бул. „Сбъркана концепция” ли се намирам? – питам с безпомощно вдигнати вежди.

- Ами, да, млада госпожице – къде другаде да се намирате! – каза той все така бавно, игнорирайки дъжда, който се стича по лицето му.

- Оффф, по !#$@!#$!$! Загубих се... – въздъхвам и се облягам назад – Знаех си, че гледам тъпата карта наопаки!

- Може ли да погледна? – подава ръка той през прозореца. – Дамм... не я гледате наопаки, точно така си е. Как стигнахте до тук?

- Е, добре де – минах през детелината при „Каквото било-било”, където завих надясно по улица „Разни вероятности”, карах две пресечки направо и после свих наляво при теобразното на „братя Давидимкакво Щеизлезе” и ето ме. Карам по табелите „Неслучайни знаци”, уж това е пътят.

- А за къде пътувате, да знам кой път да ви препоръчам?

- Квартал „Пълно щастие”.

- Хмм, далечко е от тук, дааа... – каза старецът и се пораздвижи. – Трябва да се качите на „Даминемалко Време шосе”, където да карате приблизително 2 километра. След това прекосявате „Купонда Става” махала, ЖП прелеза на „Пресни начала”, там хващате надясно по „ген. Немеестрах Даскоча”, тя е малко разбита, карайте внимателно там, че да не закъсате в това време. И от там вече е ясно - през улица „Просто Нее Сложно” до вашата дестинация. А има и още един път, може да е по-пряк... Знаете ли, направо ще се кача при вас да ви упътя! – без да чуе отговора ми, старецът чевръсто започна да обикаля колата, за да влезе на навигаторското място.

- Не качвам стопаджии...- казвам тихо на себе си и въздъхвам. Минчо (така се казва достолепният ми автомобил) също въздъхва.

- Аааах, такааа! До къде бях стигнал! А, да! – казва възрастният господин, като се тросна на седалката. – Квартал „Пълно Щастие”... Тръгвайте от тук направо и карайте до светофара на „Нови тръпки”. По каква работа сте се запътили към „Пълно щастие”, ако е удобно да попитам?

- Иска ми се да поживея малко там, пък да видим – казвам и за да съм дружелюбна с пасажера, допълвам – Аз съм Ина, междудругото.

- Приятно ми е, госпожице Ина. Аз съм дядо ти Датие Заурок. Хайде карай, че да не се загубим съвсем в тази буря.