След като избута формалното въведение на тази история извън листа, Точка застана най-отгоре и тревожно се вгледа в първото изречение.
„Точка отново се изправи пред житейска дилема”, гласеше то.
Тя го гледа и мисли. Мисли го и гледа. А междувременно сложи ръка на челото на изречението, за да не продължи напред историята.
Точка знае, че не е нито Батман, нито Рамбо или пък Супер-Спайдър-Уондър-Нео Спароу, че да чака с нетърпение втората, третата и петата част на приключенията си. Тя си е Точка, която си търсеше край на историята... и толкова.
Така логически стигна до въпроса - кой, по дяволите, я е извадил от собствените й 20 края и я е поставил пред дилема?
- Не, бе, не разбра пак – погледна Точка нагоре към мен нацупена – не е проблемът кой ме е поставил пред дилема, А ЗАЩО?? И какво да се прави от тук нататък? В каква история ме въвличат отново се пита!
Моя грешка: Точка се чудела не кой я е призовал в началото на друга, трудно започваща история, а се питаше за причините за това събитие. С вътрешно задоволство стигна до извода, че сигурно има по-голямо предназначение за въртенето на света.
Но Точка в никакъв случай не бе от тези, които от много чудене в паниката си ще допуснат нещата да излязат извън контрол. Тя се замисли какви са опциите:
Първият вариант е просто да избута и този ред от листа, но така рискува вече съществуващата история за я засмуче на друга страница на друго място.
Вторият е да пусне историята, но да се престори, че не е Точка, а някаква случайно загубено-минаваща сянка на детска топка.
Друг вариант е просто да застане срещу изречението с ръце на кръста и да види каква е тази работа, каква е тази дилема и какво иска от Точка тя.Добре това за начало...
Дланта на Точка се изпоти от много мислене и внезапно се плъзна по челото на изречението,
Точка залитна леко назад и покрай нея се изстреля второто изречение:
...
Отново от теб зависи как продължава историята на Точка - в задачата се пита каква е дилемата, която звъни на вратата на Точка и какво да се прави с нея.
За предисторията, виж това: Точка
Точка отново се изправи пред житейска дилема. Последната нощ беше спала неспокойно и в просъницата бе дочула страния звук "ЧИЙНК!"... Последва "ТЮЙИТ". След кратка пауза тези два звука се повториха, а след още по-кратка пауза се потретиха. Това предизвика реакция в една обслужваща програма от ниско ниво, която обслужваше прекъсванията. Програмата анализира звуците и погледна в таблицата на състоянието да види дали може да определи какво следва от тук нататък. Тя нямаше как да знае, злонамерен вирус беше заменил вектора на прекъсването няколко мига по рано. Точка също не знаеше това.
ОтговорИзтриванеПрограмата намери кода "ЧИЙНК ТЮЙИТ" в таблицата и незабавно уведоми обслужващата програма от по горно ниво за резултат. Обслужващата програма от по-горно ниво размени няколко светкавични съобщения с програмата от по-ниското ниво и след като се задоволи с отговорите реши, че това което казва програмата от по-ниско ниво е достоверно. Тя започна да анализира резултатите, а Точка само се пулеше и все още се мъчеше да разбере какво става.
След кратко анализиране програмата от по-високо ниво реши, че има достатъчно информация за прекъсването и мигом изпрати сигнал на главния процесор какво да прави. Последва експлозия от сигнали обменяни между процесора и най различни малки програмки. модули и дигитални агенти, а Точка все още се мъчеше да разбере какво става... В един момент успя да проследи комуникацията към графичния изчислителен модул и незнайно как успя да види какво точно изчислява той. Точка видя как на екрана се появява чисто нова уеб страница с санитарно сини цветове. Появиха се купища букви думи и изречения, а в набъбващите текстове Точка забеляза следното заглавие: "Водещи дизайнери се отказват от закръглените форми. Според техни проучвания правите линии и резки ъгли са по предпочитани"... Точно тогава Точка заспа. След няколко микро секунди се събуди и започна да се занимава с дилемата "Колко ли нелепо ще се чувствам, ако съм квадратна?".