Машинка за измерване на обич

Представи си, че в ръцете си държиш малка машинка, не много по-различна от телефон или ipod. Тя също има екранче и копчета, а под тях чипове и жички, свързани с батерия и работи послушно. Също толкова ценна и необходима.

Това е машинка за измерване на обичта на околните към твоята персона с точност до 3 цифри след запетаята. Но не я бъркай с лъжливите оракули по телевизията, които ти съобщават колко добре ще живеете с Мария и как се целува Стефан в проценти, междувременно на някоя къдрава песен... не, няма нищо общо.

Малкото устройство взима под внимание всички фактори - външни и вътрешни, обективни и субективни, прави асоциация с минали събития и докладва статистически - 43, 117 %. Точка. Толкова те обича този човек. Ни повече, ни по-малко.

Натисни копчето "вкл.", ако ти стиска.

Какво, според теб ще разбереш, ако я насочиш към познатите?
Очакваш ли наистина те да се интересуват от твоя живот и да искат да станат част от него под една или друга форма?

Ще се промени ли животът ти в качествена посока, ако я насочиш към приятел? Всеки резултат под 100% е недостатъчен. А може ли да ти е приятел този, който не те обича достатъчно по твоите стандарти?

Имаш ли сила да разбереш колко те обича в действителност някой, когото ти обичаш? Да научиш истината за това дали мисли за теб, дали означаваш нещо в живота му или всичко е в името на едно по-повърхностно съществуване без говорене?

Аз не мисля. Но изкушението не е съгласно.

И ето - например не те обичат колкото ти си мислиш:

1. Точно тази моята машинка нещо не работи като хората днес - опитваш се да оправдаеш резултата. От втория опит ще излезе правилното число.

2. Отдаваш процента на лошото настроение на човека в дадения момент - не е възможно да ме обича толкова малко. Или на това, че този човек по принцип не е много емоционален.

3. Опитваш се да не мислиш за това - в крайна сметка имаш да правиш по-важни неща от това да разбираш колко те обичат околните.

4. Излизаш на улицата и насочваш машинката за измерване на обич към хората в името на експеримента. И ако и този път не отчита вярно (в смисъл на "Всички ме обичат на 100%"), значи е дефектна. Няма идеална техника, успокояваш се. А и сигурно е маркетингов трик, че може да измерва нещо като обичта - дрън, дрън...

5. Малко по-късно изводът от сухите цифри те залива като вълна. Ами ако точно толкова малко ме обича?
Приемаш го първо с гняв - еми, добре и аз не го обичам пък тогава.
После със самосъжаление - какво направих, за да не ме обича достатъчно??!
Лъч оптимизъм - е, нищо де, поправимо е, ще ме заобича.
Почти изненадваща, студена солена вода се блъска в кожата ти.
Мокър си и накрая не ти пука вече.

6. Като телефона и ipod-а и тази нова играчка ти писва бързо.
Подаряваш я на приятел след време, защото не ти трябва.
Чакаш вече с нетърпение да излезе на пазара часовникът с вграден датчик колко да вярваш на хората около теб...

P.S: Дано не google-ваш машинката, защото слава богу, не са я измислили тази глупост все още - за какво ти е да знаеш колко те обичат с точност до 3 цифри след запетаята и без това?...