В очакване на неочакваното

В очакване на нещо неочаквано да се случи.

Слагаш каската на главата. Сядаш на стол, опрян до стената.

Оглеждаш се на всички страни. От време на време към прозореца, а понякога и към тавана.

Нещо неочаквано и вълнуващо трябва да настъпи по логиката на ритъма на ежедневието всеки момент. Достатъчно време беше спокойно и тихо. Така че - всеки момент. Не знаеш къде да поставиш ръцете си, затова ту ги кръстосваш, ту ги слагаш в скута си като древноегипетски монумент. Краката са прибрани под стола.

Гледаш първо на ляво. После на дясно. Със съвсем тънка, леко глупава усмивка. Да, наистина нещо трябва да се случи всеки момент. Много вълнуващо, изненадващо, наелекризирващо, възбуждащо, спиращо дъха, да – след секунди.

Вратата си мълчи също, но кой знае дали няма да изкрещи някой тотално неочакван герой в историята... ей сега. Например Морфей с две хапчета в ръка, от които да избереш едното, като за начало.

Телефонът се прави на заспал, може и той да се окаже входът на ужасно вълнуващата история, която предстои да започне след края на това изречение.

Стаята си изглежда абсолютно същата. Като една кукленска къща, в която след малко ще навлязат перките на миксера на живота и всичко ще бъде на сто процента различно. Всичко ще се промени напълно. И ти си готов за тази промяна. Естествено, ще се направиш, че е била напълно неочаквана за теб, това си е част от играта.

Чакаш още. То случването на неочаквани неща не е работа с час... но приблизително сега е времето за напълно неподозирана завръзка...

Привечер идва на пръсти, за да не развали атмосферата на контра-изненадващото посрещане на напълно неочакваното.

А от другата страна на прозореца Градът тича със всичка сила, гърми и трещи.

Хората се срещат. Разделят се. Хранят се. Забавляват се. Говорят си. Харесват се. Правят секс. После си мислят, че се обичат известно време. Работят. Стават герои на филми. Комедии. Трагедии. Екшъни. Молят се. Стават по-добри. Дерзаят. Смеят се. Променят се. Напиват се. Вярват си. Съмняват се. Готвят. Четат си хороскопите. И книги понякога. Пазаруват. Разказват си истории. И тайни. Запознават се. Правят избори. Псуват. Слушат музика. Отварят подаръци. Празнуват годишнини. Женят се. Напускат работа. Имат деца. Пътуват. Изневеряват. Ближат си сладоледа. Лъжат. Плачат. Променят плановете си. Карат автомобили. И колела. И кънки. Карат се. Разочароват се. Мълчат си. Постигат върхове. Спортуват. Понякога си разбиват сърцата. Расте им егото. И косата. Разхождат кучето. Гледат новини. Танцуват. Липсват си. Срещат някой нов. Остаряват. Казват си истини. Молят се. Извиняват се. И понякога се прибират вкъщи. Стават свидетели на всичко това в живота на другите. Благодарят. Ръкопляскат. Научават нещо ново. Влюбват се. Пушат. Вълнуват се. Пеят под душа. Обиждат се. Играят игри. Пращат си смс-и. Говорят зад гърба на другия. Разнообразяват се. Страдат от безсъние. Пият хапчета. Взимат си отпуска. Карат ски. С две думи – заети са. Да си живеят живота както им харесва и понякога – както не.

Ако Неочаквано-изнендващото Развитие на нещата можеше да ти се обади сега, или да ти напише бележка, или да се свърже с теб по някакъв начин, докато ти си на този стол, с каска на главата, чакайки го за спонтанна среща щеше да каже:

„Не ме чакай тази вечер! Прекалено съм заето, за да се случвам в живота на хората, които не ме очакват, както се сещаш - работата си е работа. Сори! Ще се видим друг път...”