Изкуството на преструвката

Бялата овца иска да е черна.

Черната всеки ден се прави на сива... с брокат по вълната.
Сивата си бръсне главата и мълчи.

Не можем да устоим на това да се виждаме интересни от очите на хората.
Не е важно кои са те, важно е аз кой съм, нали така? Гледаме останалите с очакването, че ще ни разпознаят, а когато те погледнат към нас - извъртаме глава с театрален жест... е, все пак...

Дебнем Вниманието като опитни ловци и се хвърляме с цяло тяло върху него, за да го притежаваме и обръщаме към себе си.

Дерзаем да сме модерни, ако не се получава - правим точно обратното. И това също е модерно - да си неразбран. Колкото си по-неразбран, толкова по-голям творец си.

Даваме всичко от себе си, за да принадлежим към група. Ако не ни приемат в групата - нищо, има една цяла такава от непринадлежащи към първата. Комерсиалното некомерсиално. Дяволът носи Прада, а ние не - защото е прекалено комерсиално...

Ръкопляскаме силно със синтетична усмивка, за да забележат останалите как ние оценяваме представлението.

Преструваме се на по-слаби, но преливаме от миниатюрните дрехи. Заставаме в ужасно неудобна поза, за да съвпаднем с контурите на "секси", ако не се получава сме омагьосани принцеси, значи.

Симулираме оргазъм, гледайки в очите някой, който претендираме да обичаме.

Правим се, че правим нещо съществено с живота си.

Играем, че сме по-умни отколкото сме. Гледаме останалите с поглед № "Аз знам нещо, което ти не знаеш".

Смучем самочувствие на близалки. Работим на пълен работен ден имиджа, в който искаме околните да вярват. Другите не ни заслужават...

Демонстративно не слушаме чалга, не пием бира, не викаме за този футболен отбор и не гласуваме. Носим тази марка. Не носим другата, защото е просташко. Не гледаме телевизия. Протестираме и гледаме кога скачат другите, за да знаем кога и ние да скачаме.

Махаме етикети с кола маска и отчаяно се опитваме да си залепим други.

Оставяме предметите ни да говорят за нас.
Колата. Часовникът. Дрехите.
Те определят избора на думи, когато на някой му се наложи да те напсува.

Всеки се преструва на друг, а другият скача в твоите обувки.
И не защото много обичаме да влизаме в роли... просто понякога не обичаме достатъчно себе си.