петък, 16 октомври 2009 г.

Минало


Излезе, че Миналото не хапе.

Точно с горното опасение го заключвах в шкафове и гълтах ключа, завивах го през глава, от време на време се преструвах, че не е мое. Търсех си талисмани срещу него. И лекарства, които го премахват след като си изпиеш послушно хапчетата по рецепта. Успокоявах Настоящето преди да заспи, че шумовете от Минало под леглото са плод на неговото въображение.

Също така се опитвах да му сменя прическата на интерпретацията, игнорирах го, сложих му етикет: "Каквото се е случило, се е случило, за да порастнат върху него новите неща".

Разбира се, голямата част от него се е срастнала в пълна хармония със Сегашното и помага на Бъдещето да расте здраво и усмихнато. Но има една торба Минало, която отказва да се впише в логическото и предначертано развитие на живота ми.

А Миналото иска да излезе на свобода, като да е последното нещо, което ще направи.

Та когато все пак изскочи пред мен, изненадващо не ме ухапа.

Не успя да докосне наистина нищо от Сегашното. Разходи се афектирано насам-натам, почуди се защо не е толкова голямо, колкото се чувства, зачуди се дали да не ми се развика, но замълча. Погледна шокирано в себе си и установи липсата на органи като Важност и Възможност за връщане, които всъщност отнемат от ръста му, не му позволяват да се движи много, да прави бели и да краде от Настоящето.

Опита се да се наперчи със Съжаления, но наместо това издиша със шумна въздишка на балон.

Моля го да се върне в торбата като едно добро Минало, то скача сърдито в нея и отказва да говори с мен, защото не намира място за себе си в добре подредения Тетрис на Сегашното.

* * *

Преди няколко години взех решение, което промени живота ми много.
За да го подкрепя и оценя се връщам от време на време към него и казвам на себе си: "Ето, ако не беше станало така, тези прекрасни неща нямаше да се случат, нямаше никога да се запозная с тези любими хора, нямаше да знам това и това, нямаше и да пътувам толкова много, да работя на най-различни места и най-вече - да бъда толкова свободна, колкото ми харесва".

И помага. Най много на Настоящето - за да върви по-сигурно напред.

Няма коментари:

Публикуване на коментар