понеделник, 5 октомври 2009 г.

Кутия за собствени съкровища



Кутията за собствени съкровища по правило има неподозиран обем.

На пръв поглед тя е способна да побере едва 20-тина бонбона (отдавна изядени), понякога е кръгла и почти задължително се е разделила отдавна със своя капак. Когато престане да бъде кутия за бонбони, тя се превръща в кутия за собствени съкровища. И загубва дъното си.

Предметите, живеещи в кутията са най-скъпите, не защото имат висока цена, а защото са единствени. Всеки от тях е история и именно затова кутията отваря своя таен капацитет да побере тези специални моменти и хора, истории, мечти, любови, та дори цели лета.

Собствените съкровища не разказват историите си на чужди ръце, а се преструват на най-обикновени ненужни вещи от миналото. Тяхното най-специално свойство е, че правилно разчетени те могат да кажат за човек много повече отколкото той самия за себе си или неговите тайни.

Аз имам поне три такива кутии с оживяващи съкровища и признавам, че ги отварям рядко. Успявам обаче да запомня защо съм запазила всяко едно от скъпоценностите.



Ето например в тази намерих:
- картичка за рождения ми ден, в която ми пожелават здраве, любов и творчески успехи;
- малко шишенце парфюм, миниатюрна газена лампа с фитил от Истанбул, оранжево-зелено-синя кутийка от Мароко, която не побира почти нищо;
- напръстник-целувка, който преди време забравих да подаря на този, за когото беше предназначен;
- паспортни снимки на най-близките ми хора - не ги нося в портмонето си вече, защото винаги когато има лични съкровища в него ми го открадват;
- зъб на дакела ми Роджър, от преди 10 години, когато си сменяше млечните зъбки, хапейки завитите ми с одеало крака (странна игра, измислена от него самия);
- късметчета от кафе, които гласят "Пътуване" и "Каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи";
- билет от зоологическата градина, зелен със слонче и билет от Виенското метро, използван;
- половин рапан и няколко мидички;
- шишенце пълно с малки полускъпоценни зелени камъчета на моята зодия;
- ангелче, останало от подаръците от Германия, които донесох за приятелките си. После една от тях забеляза, че където и да пътувам й нося за подарък малко ангелче;
- количка MINI магнит;
- снимка на моята баба, на която най-много си приличаме;
- перлен гердан, който след като го сложих, отказа да бъде подарен на друга шия;
- черна, непишеща химикалка;
- пръстен от мед, който направих сама в 6-ти клас и значка от училището на майка ми в Чили;
- малко оранжево моливче, което не става за писане, но пък има добра гумичка;
- синьо мънисто, малък син скарабей и синя значка;


* * *

Това тук е още една такава кутия за мен.

Тази кутия е за мислите и чувствата, които имат нужда да бъдат прибрани в думи.

Такива, в които се прибирам от време на време, за да науча нещо ново за себе си. И които дават отговор понякога - може би преди да е зададен въпросът, а може и много след неговото забравяне.

Като всяка друга кутия за собствени съкровища и тази съдържа най-разнородни мисли и открития с послевкус на сънища - такива, които напомнят за минали случки и такива, които обещават да кажат нещо за бъдещите. Тук живеят и хора, които съвсем не обичат да приличат на оригиналните си първообрази.
* * *

Заповядай, погледни в нея и ако намериш нещо свое - запази го, заедно със спомена за мястото му в кутията.

Ако ли пък има нещо, което искаш да ми дадеш, остави го вътре и то ще намери своето място, вписвайки се в хармоничния свят на останалите съкровища.

А ако случайно научиш нещо ново за мен ми кажи, може все още да не съм го намерила в бездънната кутия за моливи, копчета и мисли.

2 коментара:

  1. rovih i gledah, i rovih i gledah, i se vuzhitih. mng mi haresva! i nqmam turpenie da pusne6 novi djundjuriiki v kutiqta, da se razrovq pak :)
    a ot moq strana bih iskala da pusna bilet4e ot zooparka i snimka na prozra4nata me4ka, no tq e pri teb :))

    ОтговорИзтриване
  2. Така, понеже има съкровища, които се крият и такива, които се показват пред света, се случва понякога тези от втория вид да се загубят, счупят или просто да помръкне стария им блясък. Тогава добрият стопанин или някой негов приятел, се заема с нелеката задача да ги издири отново, да ги поправи и да им вдъхне нов живот.

    ОтговорИзтриване