Игра на...

Да поиграем на една игра.

Ти ме излъжи. А аз ще ти повярвам.

После ще се престоря, че нищо не съм разбрала.

А ти се направи, че нищо не се е случило.

След това аз ще ти го върна. Но ти няма да се усетиш от начало.

После ще се държиш студено, за да ме накажеш за отмъщението.

А аз ще те убедя неубедително, че всичко е наред.

Ти ще се престориш, че ми вярваш. После ще правиш тайно каквото си искаш.

Аз ще изиграя драматично, че правя жертви.

Ти не се опитаваш да ме убедиш,  че това има значение за теб.

Аз ще отричам до край, че се виждам с други хора. А ти – че не ми четеш смс-ите, докато спя.

Ти ще игнорираш недоволството ми от цялото ти отношение.

Аз ще съм престорено търпелива, че искам да изгладим неравностите помежду си.

Предлагам и да симулираме, че всичко това се случва, защото аз съм в лошо настроение, а ти си имал неприятен ден.

Сетне да се направим пред другите, че всичко е наред и че сме много щастливи и заедно.

Аз ще ти потвърдя с мълчание, че всичко което подозираш е вярно.

Ти пък влез в ролята на „Никога нищо не сме си обещавали”.

Аз ще успокоя себе си, че никога не си бил само ти.

Ти ще се увериш, че има много други като мен.

В кулминацията можем заедно се заблудим, че всичко това не оставя следи и че днес е по-мъдро от вчера.

Можем също да се хванем за ръка и да се маскираме на хора, които си решават проблемите и оставят малките недоразумения зад гърба си в името на общото щастие.

Ти се направи, че ще промениш нещата.

Аз ще се включа с това, че и мен ме интересува дали ще се сдобрим.

И после да започнем на чисто и от начало.

Играеш ли?