Ултимативният студент и/или Пърчев

Машина за безпощадно поглъщане на знания.

Но не е зубър, моля ви се.

На него му доставя удоволствие да учи до такава степен, че ако трябва да избира между секс и учебник... добре, де – никой няма да избере учебник, освен ако не е на живот и смърт. И той включително, защото Ултимативният студент намира достатъчно време да учи на воля и да запаметява все повече детайли, като същевременно вкарва собствена мисъл и логика. Има достатъчно време и да прави тантричен секс. С две думи – на него никога няма да му се наложи да избира. Завиждайте му малко по-тихичко.

Ултимативният студент е способен по елегантен начин да обърне внимание на преподавателя, че има правописна грешчица на 1048 страница, без да го обиди... Той не се мазни в никакъв случай, просто си блести ей така, както седи и преподавателите му казват: „Моля, наричайте ме Иван/ Калинка” преди да му дадат думата да продължи лекцията.

„Ахааа! Знам го!”, ще си кажете, „Този тип всички го мразят!”. Но пак не сте прави. Ултимативният студент е приятел на всичките си колеги. И им помага, дава им супер подробните си красиво написани лекции. Отговаря на въпросите им и прави сложните казуси да изглеждат прости като поука от притча. Отдава му се по чаровен начин. Те не го мразят, те искат да са като него.

Ултимативният никога не забравя, забавя или каквото и да е там друго извинение своите факултетни задачи. Неговото куче никога не пикае върху лекции и не ги яде.

Споменатият студент не се притеснява преди изпит. Няма типичните за студентска нервна криза тикове, треперене и потене на дланите, и отчаянието в очите, че ако не вземеш този изпит – край.

Би било обидно към неговата личност дори да споменем думата „пищови” тук. Не притежава, не е правил, не е имал необходимост... но когато колега има нужда от неговата помощ на място, той я дава с удоволствие и тъй ловко, че няма опасност да бъде обвинен в подсказване.

На снимката: Ултимативният студент по това време е на тренировка по стрелба с лък, защото за този изпит предаде 99 курсови работи, имаше участие по 10 минути всяка лекция и допълни с една глава бъдещия учебник на преподавателя. Казвам, за да не се чудите кой от тях е на снимката.

Като споменахме изпит – това е един слънчев ден на предизвикателство за него – да изпипа всичко до последния детайл, да надмине себе си.

Времето винаги му стига.

Листата - също.

Химикалките му не отказват.

Но Ултимативният студент не е бележкар, не го интересува поредната шестица в книжката, а Знанието, скъпи колеги.

И така – Ултимативният студент върви по коридора на факултета си на забавен каданс, отивайки с удоволствие на изпит. Заобиколен от колежки, защото е неустоим. Заобиколен от колеги, защото е лидер на мнение. Облечен в небрежно-елегантен стил, защото е прекалено артистичен, за да робува на костюмите. Абсолютно неподозиращ за усещането да се помолиш на глас за Тройка. Спокоен. Усмихнат. Удовлетворен.

...

И преминава покрай Пърчев, който всеки момент трябва да влезе да бъде изпитан, предизвиквайки лек ветрец със своята Ултимативност.

Пърчи го изгледа продължително, презрително, гръм-да-го-удари-дано и си каза тежката дума:

- Тоя не съществува, заклевам се!!!