понеделник, 13 юни 2011 г.

Студентски град... и Пърчев



(пред-пред-... първа част)

Студентски град, София.

Чалга и дюнери.

Най-чистокръвната балканска комбинация между университетски кемпус и Лас Вегас, поляти с мнооого чеснов сос.

Мястото, където на всеки човек се пада по дискотека и половина.

Където можеш да видиш студентския живот с очите си. И да го помиришеш. И/или да се напиеш с него.

Устроен да е напълно самодостатъчен за обитателите си. Аптеката до фитнеса, до казиното, до кафето, до компютърния клуб, до магазинчето за бельо и чорапи, и това за всичко по левче, до боулинга, до блока на колегите, магазина за фешън дрешки за Нея, до книжарницата, супера, концертната зала, спирката, до пицата на парче, банкомата, до фризьора, до кръчмата и обратно.

Денонощен. Услужлив. Крещящ. Неудобен. Изненадващо практичен.

Град, в който Нова година се чества на 8-ми декември.

Общежития, които спокойно можеха да са изградени и от Лего. Ежедневни битовизми.
Там, където непознатите, които живеят заедно, спят заедно, карат се и гледат турски сериали заедно. Правят секс на съседни легла, споделят един "хладилник" на перваза на прозореца, слагат четките си за зъби една до друга, без дори да знаят фамилиите си.



В блоковете, които никога не спят. Спящите, които учат. Неспящите, които циклят. Учещите, които танцуват, докато преговарят материала в главата си. Танцуващите, които ще мислят за изпити утре. А утре е едно измамно време, в което се случват много неща.

Например - започване на учене, спиране на цигарите, спиране на алкохол, говорене по телефона, купоните до сутринта – и това всичко само до обед. Много епохални решения започват утре, а утре все не настъпва - все ставаш на сутринта и пак е днес.

Нощният живот – всяка вечер като абитуриентски бал... разбира се, ако не си студент или ако си първи курс. Суетни, пищни, развратни, дащни дами и господа търкат тела, преструвайки се че танцуват и нощта няма свършване. Естествено, повтаряме – ако не си обременен от тежкия брояч на изпита, който цъка (почти) над всяка глава.

Именно над Студентски град бди с умиление Богинята на Тройката, галеща своите любимци по студентските книжки и измъчваща с безсъние и нерви тези, които не са й се помолили достатъчно убедително. Тя е жестока и нежна. За едни майка, за други - мащеха.


И в морето от хора от всякъде, приети с кандидат-студентски изпит да учат в най-разнообразни специалности на престижните университети. Или пък не-чак-толкова значителни специалности в не-чак-толкова сериозни университети.

От вечните студенти до най-педантичните зубъри. През безгрижните кифли и лоши момчета с големи бицепси, които обичат да щракат с пръсти. От купоните по стълбищата на блоковете до денонощния ксерокс, който цъка страничките на лекциите часове преди изпита. От Манджа стрийт до най-актуалния Плаза Платинум Син Денс Фолк Клуб Кристал.

Някъде там свети прозорче на някой, на когото му се налага да учи незабавно.
Между другото, ако имаше герб на Студентски град, то светещото прозорче задължително трябва да фигурира на него, защото то никога не загасва в града на студентите.

А на конкретното прозорче в този момент седи един Пърчев, който не се ангажира да изчисли броя на реалните срещу изиграни оргазми, случващи се в момента, но кратко и служебно заключи за себе си:
"Тоя Студентски град не е за мен. Махам се оттук!".

Затова се качи на 94, който замени с трамвай към центъра, после с тролей. И се прибра вкъщи.
Защото е сесия. И има да учи.

И въпреки че дори кратката екскурзия до Студентски град се брои за интерес към висшето образование, до изпита има една нощ.






2 коментара: