неделя, 2 май 2010 г.

Каша от приказки - 1 част



Последните мисли на принцесите (непосредствено преди кулминацията на приказката)

Ще се съгласите, че всички принцеси попадат в доста неприятни ситуации непосредствено преди щастливия край с главно "Щ". Ето и какво вероятно са си помислили главните героини на приказките в тези напрегнати ситуации, неподозирайки че нещата ще се развият добре за тях:


„Боже!!! Тези тъпаци верно ще ме заровят жива!!!”, Снежанка, носена в стъклен ковчег от джуджетата.

„99 години, 364 дни, 23 часа... 5 милиарда овце... Този принц ако се забави още малко, заклевам се, ще му отхапя езика като ме целуне!”, Спящата красавица, минути преди Принцът да влезе в стаята й, за да я събуди.

„Ох, знаех си, че не трябва да ги ям тези гъбки по пътя... ето... халюцинирам... баба ми изглежда като вълк... който се приближава... и май ще ме изяде... баси, гъбите, баси чудото хихихи!!!”, Червената шапчица, мигове преди да бъде изядена от Вълка.

„Много тъпо парти... Нито забих Принца, нито се напих и си изгубих обувката на туй отгоре... Животът е нечестен и това си е!”, Пепеляшка, навръщане от бала.

„А! Моята обувка! Хайде да ви видим как ще обуете 35 номер с вашите крачища, кокошки такива!”, Пепеляшка, наблюдавайки сестрите си, които възнамеряват да пробват стъклената й пантофка.

„Е, браво, бе! Не успяха ли по-скапано легло да ми дадат... ще се изръмбя цялата! Следващият път – на хотел!”, Принцесата, преди да заспи върху граховото зърно.

„Само това оставаше... да целуна жаба, която твърди, че ще се превърне в принц!!! Направо не мога да повярвам колко съм отчаяна да не остана стара мома...”, Принцесата, която държи жабата-евентуален принц в ръката си.

„Браво, бе, татко! Ти пари нямаш ли, че пак обещаваш моята ръка... Какво стана с „ожени се по любов, дъще!”???”, която и да е Принцеса, обещана за награда на Героя.

„Крака... след тази жертва остава само силикон в задника да иска да си сложа... Дано поне сексът си струва...”, Малката русалка, която се е сдобила с чифт чисто нови крака, за да спечели любовта на Принца.

„Еми по косата, по какво... ехх, този преди теб как ми задигна въжето... тези крадливи принцове...”, Рапунцел, докато си спуска плитката през прозореца.

„Дзверо! Кой е пикал пак на дивана??? Кой, питам??? Отивам да взема вестника сега и ще видиш, гадино! А! Някой тропа... Само да отворя и ще се разправя с теб!”, Красавицата, малко преди разгневените селяни да нахълтат в замъка, за да потърсят Звяра.

"Не може да стане по-зле просто...!!!", Снежанка, докато се задушава от коланчето, подарено й от маскираната машеха. (...) "И ето стана по-зле! Кхъ, кхъ, кхъ!", няколко абзаца по-надолу, когато се задавя с омагьосана ябълка, подарък от същата злодейка.

Следва продължение...


3 коментара:

  1. :)))Приказките изглеждат много различно като смениш гледната точка :) Удоволствие беше за мен тази каша! :)

    ОтговорИзтриване
  2. хахаха, супер : ) най ми харесва обаче 'Дзверо' !!!!!!! хахаха :))

    ОтговорИзтриване
  3. нали? :D колко прозаични проблеми имат приказните героини само... съвсем като нас :-)

    ОтговорИзтриване