След свършването на Света

Няколко последни бавни тласъка... и...

- Свърши ли? – пита Жената.

- Даа... – отговаря след няколко секунди Светът.

- Баси, не си го представях така... - казва тя и се обръща с гръб към него, за да я прегърне.

- Какво искаш да кажеш? – пита Светът леко засегнат.

- Ами не знам... представях си земетресения, цунамита, катаклизми, извънземни, зомбита-канибали, безвъзвратната загуба на интернет, а и даже не сме 2012... Малко съм разочарована, честно казано. Нали не се сърдиш?

- Амиии... аз такова... да почина малко и ще пробвам да свърша пак, по-така... както си го представяш... – казва Светът леко смутен.

- Ммм... както си решиш... но, извинявай! Знам, че Светът свършва веднъж само... и Втория път вече ще съм подготвена, няма да приема изненадата по същия начин. Все едно да ти разкажат един и същи виц два пъти, като за втория ти обещаят, че ще е много, ама много смешен... аз така си мисля, де... просто споделям с теб...

- Много си нахална, не мислиш ли? – фръцва се Светът и се обръща с гръб към Жената.– В момента свършвам за милиони хора, а ти капризничиш... Всеки иска да е както си го е представял... Влез ми малко в положението... Едни искат да тичат истерично и да пищят, правя го за тях. Други искат да достигнат до хора, които не са наблизо за последен път, гледам да им го осигуря. Трети пият шампанско като за последно и се отъркват в пари, които не могат да похарчат повече... Всеки се сеща за някой любим, иска да прегърне семейството си – правя всичко възможно, това е голямо напрежение... И на туй отгоре съм тук при теб сега и ти ми казваш, че не си си го представяла така... Еми, извинявам се! Угаждам на милиарди хора, ти си недоволна... това е толкова типично... женско...

- Ами, какво да направя?! Цял живот слушам легенди за как ще свърши Светът. Не съм и мечтала да присъствам. Имах определени очаквания от всички филми, книги, истории, легенди, новини - ето ти свърши и сега нищо... даже аз трябва да те гушкам, а не обратно... И не ми се прави на важен, господинчо, защото ако не бях гризнала от онази ябълка, нямаше да си започнал даже... – въздъхва Жената драматично и дръпва одеалото към себе си.

- Ужасна жена. Ела тук да те повторя...!!! – Светът се обръща към нея и спуска ръце под завивките.

- Не искам... много си лош... ето, споделям ти чувствата си, а ти мислиш само за е****… Плюс това си свършил вече, гаден егоист такъв, изобщо не помисли за мен! Това е толкова типично... мъжко!

- Ама, мила... ще се погрижа! Как искаш да свършиш? Искаш ли да ти направя едно цунами, или предпочиташ торнадо, вулкан... каквото кажеш, не искам женицата ми да е недоволна... – умилква се Светът, готов да свърши за втори път заради жена.

- Мммм добре... ама ме изненадай наистина!... И мили... свали си чорапите този път, моля те...