Къде е Логиката?!

- Добър ден, госпожице! Вие ли сте Ина Герджикова? – мъж с кафяв шлифер, шапка и тефтерче в ръка стърчи на прага ми след нетърпеливо почукване.

- Да, аз съм. Кажете?

- Да се представя – частен детектив Едикойсев. Търся Ви във връзка с едно разследване, по което заподозряният е Ваш познат и бих искал да ако можете да ми дадете информация за него.

- Да, разбира се. С каквото мога да помогна. Сериозно ли е?!

- Случаят не е лишен от сериозност, но по същество – колко добре познавате обекта на нашето разследване - Логиката?

- Питате дали познавам Логиката? Да, знаем се. Бегло... Не се поздравяваме, но се уважаваме. Знам как мисли и къде ще сбърка, но сме прекалено горди, за да си говорим за това. Сигурно тя също знае много неща за мен... Но както Ви казах, нямаме много взимане - даване. Тя май е доста близка с Пълната липса на логика. Свързахте ли се с нея, може би са заедно?

- Да, опитваме се да установим и тази връзка, но... и от Пълната липса на логика също няма следа.

- Какво се е случило с Логиката? Загазила ли е нещо? Добре ли е? – питам разтревожено.

- Да довършим с въпросите и ще Ви кажа колкото позволява разследването – отговаря детектив Едикойсев и отново се навежда над тефтерчето си. - Нещо друго, което е важно да знаем за Логиката, във връзка с разследването ни? Телефон, адрес, особености, подробности? Кога я видяхте за последно? Държеше ли се подозрително?

- Ами, както вече Ви казах – не сме близки с Логиката. Обикновено я виждам, когато минава по другия тротоар – понякога не е сама, а с мъж на име Точни Моментов. Но, моля Ви, кажете – какво се е случило, какво е направила?

- Госпожице Герджикова, да Ви призная, това е един от най-оплетените случаи в моята професионална практика. Логиката очевидно не работи сама – нейн съучастник е Пълната липса на логика. И двете са едновременно заподозряни и жертви в този случай и тъй като липсват напълно, никой не може да си обясни какво, защо и как се случва. Не са намерени тела, а отпечатъци – навсякъде. Очевидно е имало борба между Логиката и Пълна липса на такава.

- Това е ужасно! И сега? – питам и се правя, че ми пука, че нито има Логика, нито – нейната Пълна липса.

- Потърсих Ви, защото изглежда последното нещо, което е оставила Логиката, е адресирано до Вас послание, което да отворите и прочетете, в случай, че има нещо, което засяга случая.

Отварям плика с моето име, вадя бележката и я прочитам на глас:

 - „Инка, права беше, че за нищо не ставам... от тук нататък прави каквото знаеш...”

Детектив Едикойсев изведнъж смръчи вежди и насочи ръка професионално към кобура си:

- Госпожице Герджикова, очевидно сте замесена в случая... ще Ви помоля да се обърнете с гръб, да поставите ръце на тила и да не оказвате съпротива... Всичко, което ще каж...

* * *

Детективът не успява да довърши репликата си, защото го блъсвам и се затичвам по стълбите надолу. Тичам до изхода, отключвам колата и отпрашвам с най-старшната газ. Отварям прозорците до долу и паля цигара, докато умело се измъквам по малките улички на града. Оня глупак Едикойсев, викам си, сигурно още слиза по стълбите. Радиото крещи „Every me and every you” на Placebo... Увеличавам го до край... че ме дразни как тропат труповете на Логиката и Пълната й липса в багажника...