Ако бях на твое място...

Обичаме да даваме акъл. Това е нещо, което се отдава идеално на всеки.

Както е с готвенето – един ще каже да се добави сол, другият ще настоява за захар...

Или като с вицовете! Всеки знае вариант, по-смешен от твоя и няма търпение да те прекъсне, за да го каже.

Всеки си мисли също така, че можеш да обуеш неговите обувки, за да се чувстваш много по-добре отколкото във своите, а дори не пита дали носите един номер. Може да ти каже как да свършиш работата си по-добре или направо – защо изпадаме в детайли – може да се справи с живота ти като с детска игра за 5 минути!

Дава ти мнение, после съвет, или по-точно - гореща препоръка, всъщност маскирано настояване... и после – казах ли ти аз, колко е глупав този човек да не ме слуша??

Старата мома казва на момичето как да спечели някой мъж.

Беднякът има гениални планове как да похарчи парите на богатия. Щастливият обяснява „нещастие за начинаещи” на плачещия.

Дебелият учи слабия как да отслабва. Грозният оправя яката на красивия.

Никой не излиза от вкъщи без джобове, заредени с умни съвети, за да спаси останалите. И няма търпение да срещне някой, за да напълни ръцете му със съвети, да изглади гънките по живота му, да му обясни точно кое как се прави.

Гледаме в паницата на другия. Съветваме го тактично. После му казваме честно къде точно бърка. След това ясно му даваме да разбере, че е в грешка. И после вдигаме ръце – да се оправя (или „ти си знаеш си най-добре” – в превод: прави каквото искаш, троши си главата като не ме слушаш).

Настояваме. Критикуваме. Редактираме. Превъртаме. Поправяме. Задраскваме. Съдим. Сърдим се или се подиграваме.

Всъщност си губим времето да викаме Неволята за някой друг, вместо да се занимаваме със сложното задвижване на машината на собствените си случвания.

* * *

Слушам съвети както слушам музика.

Едни песни ми харесват, знам им текста, помагат да се чувствам по-добре. Други ме карат да цъкна следващата песен по-бързо. Някои ми се забиват в главата, пея си ги без да усещам. Има и такива, които мисля, че за нищо не стават.

В някой виждам точния момент, в който се намирам и дори помагат от време на време. За други съм сигурна, че няма да се случат на мен. Имам любими „изпълнители” на съвети и такива, които просто не мога да взема на сериозно.

А когато някой реши да ми „пее” по-упорито не му спестявам това да го попитам – а кой ти каза, че пееш по-добре от мен??

Така де, дай смислен съвет, но гледай да си го прилагал и за себе си един-два пъти. Никой няма да изпие шишенцето с етикет „Отрова”, само защото го уверяваш горещо, че нищо няма да му стане.

Симфонията от съвети е във финалните си акорди. Следващото парче е собствената тишина, където това как постъпват другите, как са се справили или как са станали по-добри и по-бързи, няма значение.

И от там нататък се оправям и без съвети – искам, не искам.