Плажният дневник на една кифла - ден 7 ½

19:00 ч.

Мило дневниче! Не знам колко време сме се целували с Данчо, но хората си тръгват вече от плажа, а Лилето, горкото, е заспала на масата до нас. Чак сега се пуснахме и направо ми се вие свят! Планът проработи перфектно – станах от мястото си, бутнах Мария-Виктория, Стаси се отдалечи раздразнена и просто обгърнах врата му и го нацелувах. Е, да, в бързината първо му пуснах език в носа, но после всичко си дойде на мястото! Гррр, това момче пари просто! И сега? А, да - чакай да си сменя рилейшъншип статуса, хихи!

19:05 ч.

Данчо каза, че трябва да ходи на някакъв концерт тази вечер, ако искам да отида с него – имал още един ВИП пас (хихихихи!). Нещо Бет Слим-Бийм ли, какво каза – на Какао Бийч? Чакай да го обсъдя с Лилето...

19:10 ч.

Добре! Отиваме! Лилето ще си ляга и без това е изгоряла. Уау! Много се вълнувам – най-накрая Какао Бийч и то толкова изненадващо! Само да видя какво да облека, трябва да е нещо много спешъл! В 20 ч. тръгваме, защото и без това няма да има нищо интересно преди 12 ч., каза Данчо. Много бил известен този Зет Бой Флим, оххх, не мога да му запомня името – както и да е – аз, моето момче, Какао, ВИП ложата и известен DJ – това ако не е сбъдната мечта!!!

19:59 ч.

Кои обувки? Кои обувки?! Добре, айде розовите платформи от абитуриентския бал, със супер късата черна рокличка, големите ми любими обеци и леопардовата чантичка. Данчо ме чака вече долу. Само спиралата... а, да и балсама за устни за уголемяване на обема... а, да, и шнолата Сваровски... ъх, не, колието ми Долче и Габана от Лилето за рождения ми ден... Ейййй!!!! Чакай да си оправя маникюра... Черната рокля, не – нека е бялата поличка с шарената туника... ох, не си вървят с обувките... добре! Златните обувки да са, пак са с добър ток! И златистото потниче по мен! А така... да видим в чантичката имам: гланц за устни, спирала, резервен гланц за устни, презервативи, портмоне, ключовете от вкъщи, ключовете от мазето, сгъваема четка за зъби, телефони – 3 броя, албумче със снимки, кърпички, тефтерче, Нурофенче, пафюм, химикалка, запалка, аварийни тампони, мидички, диск на Борис Дали от миналото лято – в случай, че го срещна да си взема автограф, слънчеви очила, дъвки, близалка... ауууу, забравила съм фотоапарата – хоп! Нещо връхно и...

20:40 ч.

Потеглихме! В колата сме, Данчо е много сладък, хваща ме за ръка тайничко, докато сменя скоростите. Каза да си пусна каквато музика искам! Ааааа – много яка песен!!! Морена-Морена-Морена нънънънъъъъ!!! Ауу и тази ми е любима – Теамотеамооо лалала ай лааав юууу!!! И тази Альородааанс тъ тъ тъ тъ ри дъъъ!!! Нещо загубваме радиото обаче... Ей, Данчо, сетих се – имам един диск в чантичката!!!

22 ч.

Ето вече виждам Слънчев Бряг – ехааа, светлини, хотели, блясък! Като насън е – българският Лас Вегас! Сидито в колата на Данчо нещо блокира... но нищо, в толкова добро настроение съм, че ще си пея докато стигнем, знаеш, че съм си талантлива, мило дневниче – хихи! Ето сега и Данчо да разбере ;)

22:20 ч.

Уаааау, колко много хора! Всички ли отиват на Фет Бой Динг?! Лелелеле, все едно е опашка за Син Сити! Виж какви коли само! Добре, че се нагласих – виж всички момичета са като абитуриентки! Чакаме на опашка, за да паркираме.

22:50 ч.

Още чакаме на опашка, боже, отегчих се! Старшна гъчкана, този трябва наистина да е много известен! А! Я виж – Катето от съседния клас... само дето е половин метър по-висока и май си е забравила полата – виждаш ли какво прави прекаляването с перхидрола на хората. В същото време е пълно с тийнейджъри голи до кръста. Хммм...

23:10 ч.

Стигнахме бариерата и преминахме, дневниче, най-накрая! Чух полицаят да казва, че щом минаваме навътре, значи сме ВИП. А така - ще се сетите! Иначе паркират където могат хората, толкова е гъчкана. Даже видях паяк да вдига един Кайен направо от поляната, на която беше спрял посредата – така става като не си пуснеш смс, пич.

23:20 ч.

Ох, не стигнахме ли вече?! Хората пред нас ходят пеша едвам, едвам, девойки с токчета кълчат глезени, пияни хора, боклуци навсякъде по земята – добре, че е тъмно, мило дневниче, че иначе никак нямаше да ми се хареса тук. Виждам сцената вече! Данчо, не стигнахме ли, бе, мило?!

23:50 ч.

Йеп, паркирахме и се опитваме да минем през опашката, за да стигнем до ВИП входа. Ето минаваме! Другите да си чакат на опашка нъц-нъц-нъц!

00:00 ч.

КАКВОООО????!!!!! НА ПЛАЖА СМЕ?! Амакакзащокакво??? Питам Данчо къде е Какао Бийч, да си седнем на ВИП местата, като бели хора, да си поръчаме по едно уиски и той каза, че това е. Как така това?! Ами къде ще седнем, питам го? Той каза, че където ни харесва – може на плажа, може на бара, може и в Кабаната да видим – ама нямало смисъл, защото нито сме щели да виждаме от там, нито сме можели да танцуваме. Как да танцуваме на плажа,бе, Данчо?!!

00:15 ч.

Не ми харесва! Пълно е с хора, лепкави и потни. Сега обикаляме, за да търсим познати на Данчо... Музиката не ме кефи, а този Фет Бойслим не започва още... Кабаната прелива. А аз се спънах в някакво пияно момиче, което лежеше между хората направо на земята... Ужасно... Сигурна съм, че като Тони Стораро пее тук е съвсем друго... Но трябва да го изтърпя това сега, заради Данчо...

00:50 ч.

ВИП-мип-дрънци-мрънци... От поне 3 часа съм права и се опитвам да си спечеля място за дишане... Данчо предложи да си събуя обувките, но се държа засега – еми, да, ще си разваля тоалета иначе. А, да, и пием уиски от пластмасови чаши... голяма гъзария, няма що... Трябва да му се разсърдя, че ме забърка в тази простотия... Ето – не му говоря вече.

2:00 ч.

Мило дневниче! Официално не харесвам Какао Бийч! Няма известни хора, няма манекенки, няма футболисти, а е ВИП колкото на баба ми бостана... Пълно е със залитащи хора, слязохме до вълничките и морето беше отвратително и пълно с водорасли... А в заличвето опънати едни яхти... Там трябваше да сме, казах на Данчо и той не разбра какво имам предвид – каза, че как ще се кефиш и ще танцуваш на яхтата, нямало да си с хората... Ами, не искам да съм с хората. И ИСКАМ ДА СЕДНА, ПО ДЯВОЛИТЕ! Чакай, почва нещо... и ми се допишка...

2:30 ч.

Разбрахме се да се чакаме на едно определено място, мило дневниче, а пък аз да потърся къде е тоалетната. Джек-И-Чан започна да пуска вече – хората скачат като някакви зомбита, видях едно бяло заведение и отивам натам да питам за тоалетна, ама е много трудно през тълпата...

2:40 ч.

А... не е тук... от къде излязох? На къде да мина? А, подминала съм го... айде отново...

2:50 ч.

Мило дневниче, намерих тоалетната, слава Богу! Два пъти обърках пътя към бялото заведение, но се справих. Сега да видя как да стигна до мястото на срещата.

3:30 ч.

Ох, не се ориентирам, по дяволите!

4:00 ч.

Баси, Виенски валс – не може да ме убеди, че това е негово парче, помня, че го танцувахме на едно училищно тържество, така че сигурно е кавър. Ще поседна за миг на пясъка, че да си събуя обувките... Много съм уморена, не мога да намеря къде е мястото на срещата... Изтощена съм... Ще подпра глава само за миг, много ми дойде...

4:30 ч.

Заспала ли съм, бе, дневниче?! То май свършило... Трябва да намеря Данчо. Дано да си ходим най-накрая... И като се приберем - такъв скандал ще му спретна, че ме забърка в това – какво значи да дойдем тук, да седим часове наред прави и освен това, да ме извинява Фет-Ван-Дам, ама изобщо не се забавлявах!!!

5:00 ч.

Не намирам Данчо... Обикалям за пореден път и не го намирам... Много ми е мъчно, дневниче... Направо ми се плаче... Отивам към паркинга да го чакам на колата... Не знам дали го обичам вече това момче след тази нощ...

5:20 ч.

... ако се сетя къде спряхме точно...