четвъртък, 8 октомври 2009 г.
Re: Въпрос
Искаме отговори.
Въпреки, че няма с коя ръка да ги поемем, когато ни ги подадат.
Искаме само отговори, които ни харесват... другите ги изпускаме без да искаме. И продължаваме да гледаме с очакване.
Въпреки, че който и да е отговор не е подходящ за въпроса: „Какво ще промени Отговорът за мен?”.
Влизаме в роли на хора, които вече са получили отговор, за да разберем какво е чувството. Нищо, че и крачолите на ролите са къси и не можем да закопчеем копчетата.
Говорим в първо лице, множествено число, когато е прекалено трудно да понесем липсата на отговор… Или когато не смe достатъчно смели и търпеливи.
И аз искам отговори, но не знам как да си служа с тях.
Какво да ги правя, къде да ги сложа?
Дали отговорите са по-хубави от собствената ми постановка с вкус на лична логика?
Дали са по-мъдри от това, което щеше да бъде, ако не беше това, което е?
Какво ще промени Отговорът за мен?
И най-вече - мога ли да продължа да пътувам със собствените си предчувствия и пориви, ако знам един-единствения Отговор...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
ponqkoga mi se struva, che ni se iska da si raznasqme edna kojena torbichka, v koqto kato na kusmetche sa napisani vuzmojnite otg. kato pojelaem takuv - burkame, vadim i 4etem.
ОтговорИзтриванеno 6ansat da ocelim verniqt e minimalen. po-skoro 6te grabnem tozi, koito ni haresva nai-mng, ili puk 6te go vurnem obratno, i 6te probvame pak.
osven tova, otgovorat sledva vuprosa. ako ne zadadem vaprosa, kak o4akvame, da ni kajat kakvoto i da e? po skoro ne go zadavame, za da ne se realizira vuzmojnostta da polu4im otg, koito ne iskame da 4uem.
Всички знаем от онази книга, че не отговора е важен, а Въпросът. А какъв е въпроса ... това може да ти каже само най-мощния компютър във Вселената. Човекът. Тоест "Ти". Сам на себе си. С помощта на различни периферни устройства, без които нищо не е същото :) - приятелите, любимият човек, ракията, слънцето, морето, планината...
ОтговорИзтриване