Препоръки към мишката

Мишката се изправи на задните си крака и си каза: "Хъх, къде съм - тук става нещо?!". Без да му мисли много реши, че не трябва да е на това място по това време. Захвана се с лапички на стената на лабиринта скочи на пода на лабораторията и избяга.

Другите мишки да си тичкат насам-натам колкото искат, тази конкретно беше успяла да си даде сметка, че това не е естественото развитие на живота й и е време да се вземе в ръце и да започне да живее както си трябва.

Тази мишка е моят герой.

Опитвам се да се залъжа, че аз не тичам в лабораторен лабиринт.
Обаче по-скоро гледам усърдно в краката си.

Хоп коридорът свършва, и хоп - нов коридор, правя се че откривам Америка. Казвам вещо на другите мишки от къде да минават, къде да не ходят. Убеждавам се, че това е всичко - стени, стени, сирене, задънена улица, тайна врата, друг коридор, сирене... и така до премаляване.

Всъщност съм изпуснала нишката защо на първо време съм влязла в лабиринта.
Какво търся в него - сирене или изход? Какво ми носи това да минавам по едни и същи емоции, да се хващам в едни и същи капани... Какво печеля? Какво залагам?

Дано ти се случи, както и на мен, да помислиш по въпроса какво точно правиш, за да зацикляш в едни и същи ситуации, с уж различни хора, но неизбежно със същите казуси. Да успееш да видиш толкова далеч, че да разбереш от къде започва всичко и защо.

Да намериш приликата между това, което се случва днес и това което се е случвало преди. Така ще знаеш как всичко свършва и започва веднага от начало. Като при изтерзаните призраци от филмите, които отново и отново преживяват момент, който искат да променят.

Пожелавам ти и да се хванеш, ако хитруваш със себе си. Ако се налага дори да се издебнеш в гръб, да потърсиш сметка на себе си или да си подслушаш най-вътрешните размишления.

Да разбереш ако се лъжеш майсторски, че това няма нищо общо с нещо малко, но значително, което без да искаш търсиш как да компенсираш. А също ако и това е една и съща емоция, която се вселява в ново лице, за да ти даде лъжлива възможност за решение на уравнението.

Дано можеш и да си простиш, ако осъзнаеш, че си лъгал себе си дълго време. И да помислиш какво да направиш, за да излезеш от лабиринта направо през стената в един чисто нов свят. Запазвайки, разбира се, знанието що е то топла вода и чудото на колелото.

Действай смело - котките са въпрос на въображение.

Помни - няма правилно постъпване или верен отговор за всичко. Никога не си загубен, когато имаш себе си. Каквото е трябвало да се случи се е случило, не го носи със съжаление. Каквото трябва да се случи, ще е навреме в мястото и часа на срещата, независимо дали ти имаш намерение да се появиш или не.

Набирам се на стената за пореден път, едва намирам сила в ръцете си да издигнат цялото си емоционално тегло със спомените, дреболийките, моментите, предсказанията и изводите.

Тогава ти ми пожелай късмет - и дано падна на земята... а не в друг лабиринт...