Отказвам цигарите.
Отказвам и повтарянето на глупави грешки.
Ограничавам се в яденето на сладки неща.
Казвам на себе си да не бъда повече лицемерна с хора, които не харесвам.
Спирам се да не му се обадя на следващия ден.
Гледам да не си гриза ноктите.
Правя си забележка, когато съм нетърпелива или реагирам в повече на малка ситуация.
Напомням си да си меря думите.
Планирам да не пия и кафе повече.
Спрях да нося кецове, за да приличам повече на дама.
Налагам си да не гледам малките неща и да им влагам значение.
Не гледам сериали по принцип.
Обещавам си да се държа на положение и да не правя ненужни, заблудени отстъпки.
Всяка минута започва с отказване от гореизброените неща.
Съзнателно налагане на отказ от никотина, изкушението, лоши навици, от нещата които знам, че не харесвам и такива, които вредят...
Отказвам и слушането на съвети от други хора.
Напомням си да следвам вътрешното си чувство, а не стереотипните очаквания за постъпки.
Правя си забележка, когато отнасям общото към себе си, защото не трябва да забравям, че всичко от съдбата е ушито индивидуално и по мярка.
Обещавам си и да не се отказвам от собствената си посока на действие.
Гледам да не се подавам на песимизъм.
Ограничавам се в правенето на безсмислени планове.
Казвам на себе си, че аз си знам най-добре, дори когато не се вслушвам в собствените си препоръки.
Това е и най-добрият съвет, който мога да получа... и да дам.
За кой ли път се поставям в тази ситуация> от утре съм по добра от днес ... дори реших да се подложа да терапия ,за да се откажа от разрушителното ми АЗ ,което винаги иска повече и повече и по бързо и по добро ,незабелязвайки какъв погром оставя след себе си.
ОтговорИзтриванеДотък с АЗ /ът от утре съм по добра
от утре