Плажният дневник на другата кифла – част 11

или какво се случи с Лилето в крайна сметка

19:00 ч.

Скъпо дневниче! Аз съм Лилето. Пиша ти, защото виждам, че най-добрата ми приятелка Дидето много говори с теб, а аз имам много нужда да поговоря с някой сега... а, да - няма нужда да се правя на тъпа пред теб - от 10 дни на море с тази кифла Дидето тотално съм си изпразнила главата.

Днес е последната ни вечер на морето и Дидето излезе сега с това момче Данчо. Тя каза, че ще ме извикат после, но като я знам как ще се напие, вече си облякох пижамата. Очевидно ще скучая цяла вечер. Сега мисля да си направя една равносметка за морето.

Да ти призная, дневниче, не си изкарах много добре на това море. И извинявай, ама Дидето все ни забърква в неприятности! Да не говорим, че през 5 минути сяда да пише някъде какво се е случило в последните две - няма значение права, седнала, в бар, на плажа, дори в морето. 10 дни - да станела известна, да срещнела мъжа на живота си - и какво - само ни се смеят хората. Пълна егоистка... ама понеже нали баща й ще ме уреди да уча висше в един нов международен бизнес университет (Варна ли беше, Видин ли?), гледам да не се карам с нея много-много. А и сме съученички от първи клас все пак, познаваме се откакто бяхме на по 2-3 годинки. Целта оправдава средствата. А сега ме извини - ще си намажа новия лак на ноктите на краката и ще пиша пак.

19:15 ч.

Такаа... Първият ден, пристигнах и Дидето ме посрещна. Толкова се беше екзалтирала, че няма други като нас на плажа, че на шега й викам: „Щом е така, да не се излагаме и да минем през фризьора". Тя пък се нави и вместо да ходим на плаж, висяхме в някакъв фризьорски салон в гараж да ни правели „вафлички". Тъпичка е Дидито, ама аз си я обичам - после я чакам още 15 минути да си го опише това в дневника. Отиваме на плажа - много скъпо било на шезлонг. Викам й: „Е, нали ще си намерим кой да ни издържа...", ама тя като не разбира от ирония и веднага се метна на шезлонг за 30 лева, доволна, че сигурно съм права. Чакай, телефона ми звъни...

19:25 ч.

Диди. Вечеряли вече. Тя искала да скъса с Данчо, но той не я разбрал и отишли да се напиват - имала план да го зареже след като се напие, за да не я моли да се съберат пак. Докъде бях стигнала? А, да! Да сме ходели на Тони Стораро, аз даже не слушам чалга, ама нали Дидето иска. Щял да пее някаква песен за момичета, които се целували и Дидито отново се беше емоционирала. Напихме се, естествено (и, разбира се, беше донесла и тефтера в бара), предложих й да се целуваме, че вече ми беше скучно - мъжете винаги се лепят на такава гледка. И наистина - запознах се с един пич, ама Дидето се разсърди, защото го видяла първа... и заяждане, бой... пълна излагация. Както и да е, аз все пак си останах с мъжа. Тя пък си загубила портмонето през нощта, та й казах, че съм краднала пари от баровеца. И без това беше сърдита за глупост. Като сме кифли, да сме кифли докрай. Чакай да се изпишкам...

20 ч.

Извинявай, нещо се загледах в телевизора. Докъде бях? Да - ден две - Дидито се запозна с някакъв Митко, който й се представи за PR - милата тя вярва. Пак седях сама в капана цял ден. Казах й, че съм се запознала с футболист, защото иначе щеше да настоява да ходя при тези тийнейджъри, „PR-ите". Следобед пък ме хвана алергията, очите ми се подуха... ужас просто, а ключът от стаята у Диди - ща, не ща я чакам и пия менти от скука. Идва Дидито - за какво плача, футболистът ли ме е зарязал, успокоява ме... Митко щял и на мен да ми стане PR, само че от Митко следа вече няма. Направил й пичът голи снимки на плажа и си тръгнали с неговите хора. Вечерта вече ми писна да слушам за този Митко и се опитах да й обясня какво се е случило, а тя ми вика, че съм пияна. Какво не прави човек за приятелите си... Ще си почина малко, че ми изтръпна ръката.

20:30 ч.

На третия ден вече ми писна да скучая и й предложих да си направим план, да правим нещо. Вода, водни колела, забавления. Купихме си един дюшек, влизаме във водата и като ни дръпна течение. Ние сме във водата, далеч от брега, а нашата пак пише дневник, моля ти се. Излизаме от водата чак на нудисткия плаж... разбира се, Дидито се потресе. Пак седна да пише колко е потресена. Следобед поне си починахме, някакви момчета ни поканиха на яхта - ок, разнообразие, чудесно... Вечерта обаче Дидито измислила как да срещнем мъже... да сме ходели на нощно къпане. Дрехите ни изчезнаха, прибирахме се по бельо - пак пълен срам и излагация. Направо не ми се разказва за това... Чакай, че хазяйката пита кога ще се изнасяме...

21:00 ч.

Значи, дневниче, отиваме на яхта на следващия ден. Дидито спира пред най-скъпите яхти и вече не знам какво си представяше, а те момчетата наели най-обикновена платноходка. Та отново 15 минути нашата писа настървено колко е разочарована... Поне едното момче си я хареса, че да я занимава. Качваме се на яхтата и ме хваща морска болест. Ужас! Повръщам, зле ми е. Лягам си за миг в каютата, точно започва да ми разминава и хоп! яхтата се обръща. Дидито, разбира се, това истинско торнадо, решили да правят секс с момчето, ама се подпряли на единия борд и колко му трябва на коритцето... Ето я секс фурията - пак ми звъни.

21:15 ч.

Реве Дидито. Иска да го зареже, ама не може. Не бил от нейната среда, нямало да стане известна, ако е с него. Ама не можела да го зареже, той пък й казал, че е много влюбен. Напили са се и двамата, сега цяла нощ ще ми звънят... изключвам звука след малко. Стана ми мъчно направо!

Докъде бях стигнала - дааа - на петия ден решаваме, че ще си направим пътешествие. Хайде на Какао Бийч, вика Дидето - подозирам, че тя идея си няма, че това е плаж със заведения, а не мол, в който се предлагат най-готините и богати баровци. Какао, Какао - ама Бубето й казала на Смокиня да ходи. Подозирам, че тя идея си няма, че това пък е къмпинг, а не таен мол, в който са най-яките свободни баровци, които не предлагат на кифлите на Какао.

По пътя си признахме някакви неща и наистина осъзнах, че колкото и да е наивна и тъпичка Диди, все пак е най-добрата ми приятелка. На таксиджията платихме с имитацията на Долче и Габана, която Дидето ми подари за рождения ден - слава богу, нямах търпение да се отърва от този кич. И разбира се - къмпинг - палатки, пясък, няма следа от всички известни хора, които Дидето очакваше да видим там. Накрая ни заваля и дъжд и трябваше да спрем на стоп един перверзник... направо не ми се говори за това. И после готиният Данчо ни спаси... Какво става, бе, хора - тези ревящи деца няма ли да ги слагате да спят вече... ще си сложа слушалките и ще пиша пак.

21:30 ч.

На шестия ден, скъпо дневниче, се запознахме с две девойки, доста по-малки от нас и поне разнообразихме. Ама нашата Диди само се оглежда за Данчо, не знаеше на кой свят е. Разговорихме се с момичетата, че мислели да си правят собствен бизнес и ми разказваха как са се срещнали с адвокати да си запазят търговска марка и как търсели дизайнер за помещението, предложих да им помогна - нали се занимавам малко и с интериорен дизайн... Дидито пита за какво си говорим, ама как да й обясниш - отговорих й, че за маникюр и тя тръгна по плажа да търси този прословут Данчо. Беше си решила нашата, че малките девойки го свалят и хайде да направим това, хайде - онова. Нацелуваха се накрая и мирна. Не знам какво харесва това момче в нея, но още същата вечер я покани да ходят на Фетбой Слим (да, бе да - Дидето на легендарен диджей... ама нали е на Какао, значи е гъзарско). Ето, Дидето пак звъни...

21:40 ч.

Лелелелеле, как са се омазали с този Данчо! Не само не скъсали, но тя му предложила да се оженят, защото й писнало да търси мъжа на живота си и да не го намира. Крещеше, че няма да остане стара мома - горката, какво ли й е в главата...

Та, да ти доразкажа - вчера пълна почивка, отиде си Дидето на плаж, нещо се забавлява - каза ми, че е спасила дете от удавяне и е хванала трафикант на цигари, утре ще я пишат по вестниците - станала известна... ама - на Дидито работите, сигурно е заспала и нещо е сънувала... Уф, някой тропа на вратата. Няма я Дидето, бе, няма я, не тропайте...

21:45 ч.

Някой пак тропа, тоя път много настойчиво. Сигурно е оня отвратителен спасител Никито! Ей сега ще му направя скандал... Какв....?!??!?!??!??!!!!

23:00 ч.

БОЖЕ ГОСПОДИ, КАК СЕ УПЛАШИХ!!!! БОЖЕ ГОСПОДИ! БОЖЕ ГОСПОДИ! Отварям вратата и нахълтват полицаи с черни маски! Крещят: „Къде е Кифлата?! Къде е Кифлата?! Всички престъпници, горе ръцете и легни на пода! Почвай всичко да си казваш, че много ще боли!!!". Обикалят цялата стая, гледат под леглата, в банята, а аз лежа на пода с ръце зад тила и умирам от ужас. Изправиха ме, размахват някакви автомати пред мен и ме питат нещо, а аз нищичко не чувам и само им повтарям: „Каква кифла?!? Нямаме кифли, нямаме баници, само аз и Дидето сме тук!!!". Усетиха се накрая, че никаква кифла няма и че съм сама... Направо цялата треперех... Обясниха ми, че търсели някакъв мафиот Митьо-Кифлата, това било спец-операция. Получили информация от някакъв популярен сайт в интернет, Webcafe.bg - там пишело, че Кифлата се криел на морето - бил се маскирал на тъпа блондинка и се слял с туристите, а някаква Ина Герджикова пък пишела дневник от името на Кифлата, за да го прикрива... Питаха ме дали я познавам тази Ина и къде да я намерят... А аз като не я познавам... Пълни глупости някакви!!! Ох, още треперя... а после техните колеги им звъннаха да им кажат, че са хванали мафиота в София и ми се извиниха - станало било грешка... Ох, събирам си багажа и веднага си тръгвам! Писна ми от това море и от тези простотии!!!

23:30 ч.

Звъня на Диди. Сто пъти и звъннах да й кажа, че си тръгвам. Тя вдигна само веднъж и ми каза, че на сутринта ще се жени, а сега отивала да си направи татуировка. Звъннах още няколко пъти, за да й разкажа какво се случи с полицаите и всичко... но не ми вдигна... Тръгвам си, събрах си багажа... Дидето да се оправя - аз се махам от тук! Чао!

КРАЙ (наистина)

Плажният дневник на една кифла – част 10

ден 11

??:?? ч.

Оу, мило дневниче! Сега се събуждам... главата така ме цепи, че ме е страх да си отворя очите! Боже! Коя дата е днес??! Аз трябва да се прибирам в София май... Добре, че съобразих, аз да не съм някоя кифла, която да забрави да си тръгне от морето... Ох, главата! Къде съм? Колко е часа? Хайде едно по едно: първо отварям половин око за малко да видя на последната страница, на която съм писала тук... ден 9... хммм... а какво казва телефона?! ДЕН 11??? Леле, КЪДЕ МИ Е ДЕН 10?! Последно помня, че отидохме на вечеря с Данчо да си поговорим за нас... Такаааа – не се паникьосвай, момиче, сега кротко и полека ще си спомня всичко. По пътя на логиката, нали така? Ще пиша пак след 5 минути.

12:10 ч.

Не чувам хъркането на Лилето, значи не съм в нашата квартира.

12:15 ч.

От друга страна – целият чаршаф е за мен, значи съм сама в леглото. Не чувам вода от банята, така че сигурно съм и сама в стаята...

12:17 ч.

Следваща проверка: бельо. Прашките ми!!! НЯМА ГИ!!!.... А, ето ги, тук си били.

12:20 ч.

Сега – ще спусна ръка бавно до леглото да проверя за чантичката си (знаеш, че винаги си я оставям на едно и също място)..... Тука е... Добре – телефон, портмоне, кърпички, дъвки, балсам за устни. Абе, според общото тегло – всичко трябва да си е тук. ОК.

12:23ч.

От пакетчето с дъвки липсват три – значи съм изяла едната на излизане, другата - след ядене, а последната – преди да започна да се целувам с някой. Дано да е Данчо, че не ми се мисли иначе...

12:25 ч.

Да, Данчо е – усещам парфюма му Bvlgari Aqua по тялото си... Фю!!! Значи и секс сме правили – лоша, лоша мацка такава! Следователно това е неговата хотелска стая... Отварям очи официално... Ъх...не, не е неговата хотелска стая, чудна работа...

12:28 ч.

Чакай, бе... аз от къде знам, като не съм била досега. Така де – сигурно е неговата.

12:32 ч.

Изхарчила съм точно 82.50 лева. Това прави 5 големи уискита поне, соди, вход за тоалетна, нещо малко за хапване, може би такси... и ох, добре, това е в общи линии с парите... Лошото е, че не ми достигат точно 2 лева за да си купя билет за София... нищо, Лилето ще ми услужи...

12:40 ч.

ЛИЛЕТО!!! Напълно я забравих!!! Сега ще отворя очите си бавно и ще си погледна телефона...

12:42 ч.

Пропуснато обаждане от мама, смс... ъ, Мтел... и... 50 пропуснати обаждания от Лилето!!! Ужас! Звъня й. Не вдига. Звъня й пак. Не вдига. Добре, после ще се чуем. Сега мисията е да си спомня какво съм правила, къде съм и да се прибирам в квартирата, че да събирам багажа. Отивам към банята... веднага... тоест, щом таванът спре да се върти.

12:58 ч.

Дневничеееееее!!! Ударила съм сееее... Боли ме кръста ужасно и имам марля отзад – поне някой се е погрижил за мен. А тези обувки с платформите ги хвърлям, знаех си, че не трябва да ги обувам като пия... Само да се успокоя и ще погледна какво е положението под превръзката... А не стига и това, но съм си легнала с грим – много мразя така да правя... И 3 от 10 нокътя са ми счупени... Ама и аз каква съм палавница, хихи!

13:00 ч.

Сядам на тоалетната и започвам да си спомням, мило дневниче, щото не приляга на момиче като мен да не си спомня един ден от живота си! Така! Помня, че се оправях за вечеря. Сложих си розовата рокличка с дантелките. Данчо ме взе. Отидохме пеша по крайбрежната до едно много приятно ресторантче... Мммм...

13:15 ч.

Вечеряхме. Питах го за какво иска да говорим, той каза – после. Аз си мислех, че ще е по-добре да се разделя с него сега, преди да сме се върнали в истинския свят – дали съм го направила?

13:26 ч.

Сега се сещам – след вечеря решихме да ходим на бар – това обяснява къде съм се натряскала!

13:44 ч.

В бара пихме шотове... После Данчо ми каза, че е хлътнал по мен и иска да е с мен и в София... мдаааа... а какво отговорих аз? Виждам картината пред очите си, но не чувам звук...

14:00 ч.

Спомнянето е много уморително, мило дневниче... Лилето още не вдига. Я да махна тази марля да видя какво съм си причинила... Ето ме в банята съм... Ох... Отлепям лекичко... Иииии... КАКВОООООО?????!!!!!

15:30 ч.

Мило дневниче! Мисията да си спомня снощи е по-важна от всякога! Няма да ми повярваш, моля те, седни, за да не паднеш... ... ... имам татуировка на кръста! Да, истинка е, проверих вече дали се трие и не!!! Това е покривала марлята... пише: „Данчо&Милата форевър”.... а аз даже не се казвам Мила – за пръв път си правя татус и са ми объркали името... а, да, бе - Данчо така ми казваше на галено - мила. Олекна ми малко! Но дневниче, отчаяна съм...

15:45 ч.

Ето, спомних си... запознахме се с Данчо с един татуист в бара и той предложи да ни направи еднакви татуировки за 50 лева на следващия ден, като му казахме че ще се женим... ЧАКАЙ МАЛКО!!! Ще се женим?! Това е било някаква шега... макар, че татуировката е истинска, за съжаление... Изобщо не е като готините плетеници на Бубето или китайското йероглифче на Муцето... „Данчо&Милата форевър”, малеее... и верно ще со стои форевър, лелеее...

16:00 ч.

Чакай, бе, дневниче... дай да се обадя на Данчо. Той все нещо ще си спомня... гласова поща, язък... А какво правя сама в тази стая цял ден, Лилето сигурно ужасно се е притеснила за мен! Тогава да се обадя на нея... Лилето – не вдига... Ъх! Еми кво да правя?... Реших - изчезвам от тук. Само да си намеря дрехите. На туй отгоре ми остава само една страница от теб, дневниче, дано ми стигне да разбера какво съм правила снощи...

16:15 ч.

Добре, тръгвам. Забравих ли нещо?! Ооооу! Бележка на възглавницата, дано да обяснява всичко, защото вече съвсем не ми е смешно. От Данчо: „Мила! Тръгвам към София. Спи до когато си искаш, все пак хотелчето си е мое... да, де – наше – нали се оженихме снощи! Чакам те в София, госпожо!” Тоя Данчо, какъв шегаджия...

17:00 ч.

Дневниче, остават ми 10 реда. В тях трябва да се прибера и да си спомня тази глупава шега с жененето. Верно имаше нещо такова, ама какво точно беше, ъх? Успокояващото е, че не си спомням ни бели рокли, ни поп, църкви – нищо. След като се запознахме с татуиста си взехме бутилка уиски, за да празнуваме годежа си... От къде сме го измислили това, убий ме - няма да си спомня.

17:01 ч.

„Капитан! Трябва ни капитан веднага!”, помня че Данчо нещо такова казваше – за какво пък ни е бил капитан?!! И после висяхме на пристанището и е сутринта. Ама защо?! Идвайте спомени, идвайте при кака си... 5 реда...

17:10 ч.

Сещам се още - с Данчо сме на лодка. Ден е. Някакъв човек ни пита нещо, на което викаме в отговор: „Дааа” в един глас. „Живи и здрави да сте тогава и хубав семеен живот!”, казва този капитан. И пристанище. Някакво такси. Татуиста. Пак такси. Баси... Мило дневниче, нали това не значи нищо – може ли капитан да ни ожени?! Ни е гражданското, няма торта, гости, снимки, подаръци... Абе в един епизод на „Есмералда” така имаше някакъв фиктивен брак (каквото и да значи това) – сигурно е това... ще го оправим в София... А сега – излизам от хотела. И без това ми остават 3 редчета от теб.

18:00 ч.

Дневниче, не се ориентирам... Помолих един човек да ме упъти към Крайбрежната и той ми показа, но май съм се объркала, защото тази крайбрежна улица не ми е позната... Ето, ще питам този човек да ме упъти – извинете къде се намирам? В Синеморец... Моля?!?! Това не е истина – аз даже съм в друг град?!... трябва да разбе........(край на мястото в тефтера)

Плажният дневник на една кифла - ден 8 (част 9)

16:20 ч.

Мило дневниче! Едва изчаках досега, за да ти кажа най-голямата новина! Познай кой е известен вече?!!! Дааааа! Как позна?? Точно така - Ааз!!! Утре ще ме има във всички вестници! Започвам да разказвам веднага, знам че и ти нямаш търпение да разбереш. Значи (пиша ти го едно към едно, точно както беше, с подробностите): 

10 ч.

Ставам. Приготвям си нещата за плаж. Лилето спи, защото снощи участвала в състезание за надпиване с текила в дискотеката. Не спечелила, ама пък се целувала с някакъв много висок руснак - каза, че нищо не разбирала от това, което й говорел, ама тя и български вече не разбира по това време на денонощието... както и да е, отнесох се. Данчо ще кара сърф днес, така че и с него после ще се видим. А аз отивам към плажа, защото толкова малко време ми остава на морето, а трябва да почернея толкова много! И тръгвам към плажа самичка.

10:20 ч.

Връщам се до квартирата, защото се оказва, че съм си сложила вместо от водоустойчивата спирала, тази за обем... Красотата иска жертви! А, да! И плажната кърпа да взема...

10:40 ч.

Ям катма за закуска. Божее!!! Имам чувството, че нищо не съм яла на това море! Дали съм отслабнала?

11:00 ч.

Купувам си супер яка обеца за пъпчето на път към плажа - една такава с черепче с камъчета, около което е увит дракон с червени очи, който е захапал роза, от която капят сълзички - една такава с висулки с топчета накрая - много ми е сладка!!!

11:15 ч.

Купувам си още едно много готино зелено плюшено мече, за колекцията ми на задното стъкло в колата. И картички за любимите ми приятели, които да надписвам днес докато почернявам. Честно казано нямам търпение малко да ми е скучно...

11:30 ч.

На плажа - гъч! Няма никакви места... какъв ден е днес?!

11:40 ч.

Хммм... събота е, да. Какво пък толкова има днес...

11:50 ч.

Сядам на един шезлонг.

12:05 ч.

Влизам във водата. Ух, бе, много хора! Някой успя да ме настъпи даже, смятай колко много хора! Чакай да премина покрай водораслите... да заобиколя групичката, която играе на топка. Ох - и този с дюшека. Тук е мръсно... я, малко по-натам. Може да поплувам до шамандурата и без това не съм била на фитнес от 2 седмици, треньорът ми ако ме види ще му стане лошо - айде плувам вече!

12:34 ч.

Ето я шамандурата, добре че все още имам дъно!

12:41 ч.

Нещо ме пипна!!! Ииииии!!! Помощ! Акулааа!!! Медуза!!! Крокодил!!! ПОМООЩ, нещо ме нападнааа!!! Много ме е страх, мило дневниче! Нещо ме докосна, сигурно е опасно същество!!! Опитвам се да се върна, дано спасителят с джета ме извади от водата (и дано не е Ники), преди съществото да ме догони!!! Тичам по дъното за по-бързо, че ако плувам ще загубя време! СПАСЕТЕ МЕЕЕ!!!

13:07 ч.

АААААА!!!! ПОМООООЩ!!! ТО СЕ ХВАНА ЗА МЕЕЕЕН!!! Захапа ме за гърдата! ПОМООООЩ!!! Ще умра!!! СПАСЕТЕ МЕЕЕ!!! Това е, ако не се спасиш сам, няма кой да те спаси!!! Вече водата ми е до кръста, но Съществото ме е захапалооо и не ме пускааааа!!! Страх ме е да погледна, защото... (абе, по Дискъвъри казват, че ако се паникьосаш ще се удавиш)... Божебожебоже!!! Дано оцелея! Дано не умра!!!

13:15 ч.

Вече почти съм на брега! Дръж се, момиче! Само още малко време... ето, събрали са се хора на плажа! Дано лекарите ме спасят! Не ми се умира толкова млада!!!

13:19 ч.

Ох, вълните! Помощ, бе, хора!!! Ще оцелея! Няма да се предам!!!

13:24 ч.

Ще припадна... Една жена ме наближава и маха Съществото от мен... ъъъъ... и го прегръща... Сигурно се бори с него?!... Не?!! Още същества?! Какво става тук?!

14:20 ч.

Мило дневниче, аз съм героиня! Току-що говорих с двама репортери, които искат да напишат час по-скоро историята ми - снимаха ме! Оказа се, че съм спасила дете! Да, точно така, Съществото което ме хвана всъщност е бил 7-годишният Мишо, който е на лагер тук. Влязъл да се къпе с приятелите си, ама нещо се отнесъл и не излязъл с тях. Гледал с водните си очила под водата, когато съм го наближила и се хванал за мен, за да ме помоли да го изведа! Да, ама аз се уплаших и го спасих набързо! Когато се съвзех, целият лагер с приятелчетата на Мишо и учителката бяха около мен, спасителите, курортисти - ръкопляскаха ми! Уау! Знаех, че ще стана известна, но не съм предполагала, че ще стана героиня преди да навърша 24!!!

14:26 ч.

Да не забравя: трябва да се занимавам с благотворителност, сега като съм героиня. Провери в интернет някоя кауза за спасяване. Нещо със животни трябва да е...

14:33 ч.

Толкова ме умори това геройство, че ми се прииска да си запаля една цигара. Видях, че наблизо един мъж пуши и реших да го помоля за цигара (аз не пуша, дневниче, знаеш - само като съм на кафе или на дискотека - нищо не е). Той ми вика, че нямал бил цигари. Аз му викам - е, пич, сакът ти е леко отворен - виждам, че имаш стек от моята, шарената Карелия. Той ми вика да се разкарам. Добрее!!! Уатевър! Минавам покрай него и...

15:10 ч.

Мило дневниче! Пак съм героиня! Полицията си тръгна точно от плажа и благодарение на мен хванаха престъпник! Двамата репортери отново ме снимаха и говориха с мен! Представям си заглавията във вестниците утре с големи мои снимки „Спасителка на деца залавя трафикант на цигари без бандерол" и подзаглавието: „Смелата млада жен пее и танцува и я очаква шеметна кариера в шоубизнеса". Ееех! Ами какво стана - минавам покрай този ужасен тъпанар, обаче се спъвам в дръжката на сака му... Сакът се разкопчава и от него разпиляват стекове цигари (нямал бил цигари, глупак!). Той скача да ги събере, обаче се сецва... веднага дойдоха хора около нас, метнах една кърпа върху него, като по филмите, и зачакахме полиция. Оказа се, че продавал цигари без бандерол на плажа! Днес съм най-смелата!

15:30 ч.

Изтощена съм... Ще поспя... Жега... ух, много ми е топло и май се поизпотих... я преди да заспя да се фъцна с дезодорантче...

16:00 ч.

Дневниче! Не знам какво щеше да прави светът без мен днес! Спасих толкова много хора за един ден! Сега си тръгнаха двамата репортери отново, казаха че сигурно цялата първа страница на вестника утре ще е за мен! Ех, каква съм!!! Та, значи... точно си вадя дезодорантчето да се напръскам, а плажът фраш, казах ти - милиони хора... и се пръскам аз, пръскам и по едно време идва човекът от съседния шезлонг до мен и ми благодари! Питам го какво съм направила и той ми каза, че точно щял да идва да ми прави забележка, че съм усмърдяла целия плаж, когато намерил умрял тигров комар на кърпата си и разбрал, че съм го спасила с дезодорантчето ми! Представяш ли си какво щеше да стане на този препълнен плаж и с комар-убиец, ако ме нямаше мен?! Прибирам се вкъщи да разказвам на Лилето!

16:30 ч.

Забравих да ти кажа за Какао от толкова емоции днес. Нали се загубихме с Данчо... много мъчно ми беше, дневниче - сама на непознато място, с някакви неадекватни хора около мен - това не е Какао от моите мечти... Намерих колата му и седнах на капака, че вече не ме държаха краката. И по едно време идва някакъв и ми вика да съм се мръднала от колата му. Викам му - пич, това е на Данчо колата... Той каза, че не - неговата била. Спорихме 40 минути и накрая се сетих да звънна на Данчо. Той каза, че ме чакал при колата... и чак тогава го видях няколко коли по нататък... Направо ми се ревеше... Сдобрихме се, дневниче... но го помолих повече да не ме води на Мет Вън Дрън купони. Той си тръгва след един ден от морето и каза, че иска да излезем на вечеря довечера и да поговорим за отношенията ни... Не знам, мило дневниче, в София всичко е толкова по-различно - тук е прекрасно да, но ние сме от различни светове, а аз трябва да се фокусирам върху кариерата си ... не знам дали можем да останем заедно... Ще видя какво иска да ми каже и ще си помисля... Дневниче, трябва да реша, но не мога (това Рени ли го пееше?!)... Какво да правя?

Плажният дневник на една кифла - ден 7 ½

19:00 ч.

Мило дневниче! Не знам колко време сме се целували с Данчо, но хората си тръгват вече от плажа, а Лилето, горкото, е заспала на масата до нас. Чак сега се пуснахме и направо ми се вие свят! Планът проработи перфектно – станах от мястото си, бутнах Мария-Виктория, Стаси се отдалечи раздразнена и просто обгърнах врата му и го нацелувах. Е, да, в бързината първо му пуснах език в носа, но после всичко си дойде на мястото! Гррр, това момче пари просто! И сега? А, да - чакай да си сменя рилейшъншип статуса, хихи!

19:05 ч.

Данчо каза, че трябва да ходи на някакъв концерт тази вечер, ако искам да отида с него – имал още един ВИП пас (хихихихи!). Нещо Бет Слим-Бийм ли, какво каза – на Какао Бийч? Чакай да го обсъдя с Лилето...

19:10 ч.

Добре! Отиваме! Лилето ще си ляга и без това е изгоряла. Уау! Много се вълнувам – най-накрая Какао Бийч и то толкова изненадващо! Само да видя какво да облека, трябва да е нещо много спешъл! В 20 ч. тръгваме, защото и без това няма да има нищо интересно преди 12 ч., каза Данчо. Много бил известен този Зет Бой Флим, оххх, не мога да му запомня името – както и да е – аз, моето момче, Какао, ВИП ложата и известен DJ – това ако не е сбъдната мечта!!!

19:59 ч.

Кои обувки? Кои обувки?! Добре, айде розовите платформи от абитуриентския бал, със супер късата черна рокличка, големите ми любими обеци и леопардовата чантичка. Данчо ме чака вече долу. Само спиралата... а, да и балсама за устни за уголемяване на обема... а, да, и шнолата Сваровски... ъх, не, колието ми Долче и Габана от Лилето за рождения ми ден... Ейййй!!!! Чакай да си оправя маникюра... Черната рокля, не – нека е бялата поличка с шарената туника... ох, не си вървят с обувките... добре! Златните обувки да са, пак са с добър ток! И златистото потниче по мен! А така... да видим в чантичката имам: гланц за устни, спирала, резервен гланц за устни, презервативи, портмоне, ключовете от вкъщи, ключовете от мазето, сгъваема четка за зъби, телефони – 3 броя, албумче със снимки, кърпички, тефтерче, Нурофенче, пафюм, химикалка, запалка, аварийни тампони, мидички, диск на Борис Дали от миналото лято – в случай, че го срещна да си взема автограф, слънчеви очила, дъвки, близалка... ауууу, забравила съм фотоапарата – хоп! Нещо връхно и...

20:40 ч.

Потеглихме! В колата сме, Данчо е много сладък, хваща ме за ръка тайничко, докато сменя скоростите. Каза да си пусна каквато музика искам! Ааааа – много яка песен!!! Морена-Морена-Морена нънънънъъъъ!!! Ауу и тази ми е любима – Теамотеамооо лалала ай лааав юууу!!! И тази Альородааанс тъ тъ тъ тъ ри дъъъ!!! Нещо загубваме радиото обаче... Ей, Данчо, сетих се – имам един диск в чантичката!!!

22 ч.

Ето вече виждам Слънчев Бряг – ехааа, светлини, хотели, блясък! Като насън е – българският Лас Вегас! Сидито в колата на Данчо нещо блокира... но нищо, в толкова добро настроение съм, че ще си пея докато стигнем, знаеш, че съм си талантлива, мило дневниче – хихи! Ето сега и Данчо да разбере ;)

22:20 ч.

Уаааау, колко много хора! Всички ли отиват на Фет Бой Динг?! Лелелеле, все едно е опашка за Син Сити! Виж какви коли само! Добре, че се нагласих – виж всички момичета са като абитуриентки! Чакаме на опашка, за да паркираме.

22:50 ч.

Още чакаме на опашка, боже, отегчих се! Старшна гъчкана, този трябва наистина да е много известен! А! Я виж – Катето от съседния клас... само дето е половин метър по-висока и май си е забравила полата – виждаш ли какво прави прекаляването с перхидрола на хората. В същото време е пълно с тийнейджъри голи до кръста. Хммм...

23:10 ч.

Стигнахме бариерата и преминахме, дневниче, най-накрая! Чух полицаят да казва, че щом минаваме навътре, значи сме ВИП. А така - ще се сетите! Иначе паркират където могат хората, толкова е гъчкана. Даже видях паяк да вдига един Кайен направо от поляната, на която беше спрял посредата – така става като не си пуснеш смс, пич.

23:20 ч.

Ох, не стигнахме ли вече?! Хората пред нас ходят пеша едвам, едвам, девойки с токчета кълчат глезени, пияни хора, боклуци навсякъде по земята – добре, че е тъмно, мило дневниче, че иначе никак нямаше да ми се хареса тук. Виждам сцената вече! Данчо, не стигнахме ли, бе, мило?!

23:50 ч.

Йеп, паркирахме и се опитваме да минем през опашката, за да стигнем до ВИП входа. Ето минаваме! Другите да си чакат на опашка нъц-нъц-нъц!

00:00 ч.

КАКВОООО????!!!!! НА ПЛАЖА СМЕ?! Амакакзащокакво??? Питам Данчо къде е Какао Бийч, да си седнем на ВИП местата, като бели хора, да си поръчаме по едно уиски и той каза, че това е. Как така това?! Ами къде ще седнем, питам го? Той каза, че където ни харесва – може на плажа, може на бара, може и в Кабаната да видим – ама нямало смисъл, защото нито сме щели да виждаме от там, нито сме можели да танцуваме. Как да танцуваме на плажа,бе, Данчо?!!

00:15 ч.

Не ми харесва! Пълно е с хора, лепкави и потни. Сега обикаляме, за да търсим познати на Данчо... Музиката не ме кефи, а този Фет Бойслим не започва още... Кабаната прелива. А аз се спънах в някакво пияно момиче, което лежеше между хората направо на земята... Ужасно... Сигурна съм, че като Тони Стораро пее тук е съвсем друго... Но трябва да го изтърпя това сега, заради Данчо...

00:50 ч.

ВИП-мип-дрънци-мрънци... От поне 3 часа съм права и се опитвам да си спечеля място за дишане... Данчо предложи да си събуя обувките, но се държа засега – еми, да, ще си разваля тоалета иначе. А, да, и пием уиски от пластмасови чаши... голяма гъзария, няма що... Трябва да му се разсърдя, че ме забърка в тази простотия... Ето – не му говоря вече.

2:00 ч.

Мило дневниче! Официално не харесвам Какао Бийч! Няма известни хора, няма манекенки, няма футболисти, а е ВИП колкото на баба ми бостана... Пълно е със залитащи хора, слязохме до вълничките и морето беше отвратително и пълно с водорасли... А в заличвето опънати едни яхти... Там трябваше да сме, казах на Данчо и той не разбра какво имам предвид – каза, че как ще се кефиш и ще танцуваш на яхтата, нямало да си с хората... Ами, не искам да съм с хората. И ИСКАМ ДА СЕДНА, ПО ДЯВОЛИТЕ! Чакай, почва нещо... и ми се допишка...

2:30 ч.

Разбрахме се да се чакаме на едно определено място, мило дневниче, а пък аз да потърся къде е тоалетната. Джек-И-Чан започна да пуска вече – хората скачат като някакви зомбита, видях едно бяло заведение и отивам натам да питам за тоалетна, ама е много трудно през тълпата...

2:40 ч.

А... не е тук... от къде излязох? На къде да мина? А, подминала съм го... айде отново...

2:50 ч.

Мило дневниче, намерих тоалетната, слава Богу! Два пъти обърках пътя към бялото заведение, но се справих. Сега да видя как да стигна до мястото на срещата.

3:30 ч.

Ох, не се ориентирам, по дяволите!

4:00 ч.

Баси, Виенски валс – не може да ме убеди, че това е негово парче, помня, че го танцувахме на едно училищно тържество, така че сигурно е кавър. Ще поседна за миг на пясъка, че да си събуя обувките... Много съм уморена, не мога да намеря къде е мястото на срещата... Изтощена съм... Ще подпра глава само за миг, много ми дойде...

4:30 ч.

Заспала ли съм, бе, дневниче?! То май свършило... Трябва да намеря Данчо. Дано да си ходим най-накрая... И като се приберем - такъв скандал ще му спретна, че ме забърка в това – какво значи да дойдем тук, да седим часове наред прави и освен това, да ме извинява Фет-Ван-Дам, ама изобщо не се забавлявах!!!

5:00 ч.

Не намирам Данчо... Обикалям за пореден път и не го намирам... Много ми е мъчно, дневниче... Направо ми се плаче... Отивам към паркинга да го чакам на колата... Не знам дали го обичам вече това момче след тази нощ...

5:20 ч.

... ако се сетя къде спряхме точно...

Плажният дневник на една кифла - ден 7

9:00 ч.
Добро утро, мило дневниче! Днес е седмият ни ден на морето! От една страна ми е мъчно, че трябва да си ходим скоро, от друга - слава богу, защото вече нямам чисти дрехи. След всички преживявания вчера с Лилето просто искаме да се отпуснем на плажа и да си починем най-сетне! Без мъже, без приключения, без PR-и, палатки - само ние двете на плажа.

9:05 ч.
А, да - за вчера. След 20 минути сами на пътя, в дъжда ни качи едно много симпатично момче - сърфист. Закара ни с Лилето до вкъщи, даде ни телефона си да го потърсим, ако имаме нужда от нещо и дори искаше да се видим днес на плажа. Но честно казано, мило дневниче, съм изтощена! Изобщо не ми се занимава повече с някакви мъже, които ми се правят на големи мъже. Това е - явно няма мъж за мен тук, никой не ме заслужава! И Лилето, де...

10 ч.
На плажа сме, дневниче! Най-сетне един спокоен ден...

10:15 ч.
Запознахме се с две момичета - Стаси и Мария-Виктория. Те точно днес идват на морето, дневниче! Милите - не знаят колко трудности и премеждия ги очакват. Настаниха се до нас, за да им разказваме.

11:30 ч.
Много са смешни малките, мило дневниче - така им викаме с Лилето. Милата Мария-Виктория е прекалила със солариума, защото искала да има тен за морето и кожата й станала оранжева. Така че, да - придобиването на тен в солариум е нещо, за което трябва майсторство, но малките още не знаят. Били абитуриентки тази година, сега щели да прекарат една година в творчески отпуск, каза Стаси, за да решали какво да правят в живота. И двете си нямат гаджета, но Мария-Виктория е влюбена в един нейн бивш съученик, на който баща му е бизнесмен. Ние им казахме, че няма мъже по морето и те останаха леко разочаровани - предупредих ги да не спят с Ники спасителя.

12:00 ч.
Хахаха, ще умреш от смях, мило дневниче - Стаси и Мария-Виктория сега ни разказаха как имали един трик, с който двете сваляли мъже. Казват, че винаги ставало. Седяли много близо една до друга срещу мъжа и когато погледнел към тях - едната се протягала назад небрежно, а другата се облягала напред като притискала гърдите си - после се споглеждали и му хвърляли един поглед и после той задължително се влюбвал в едната от тях до 3 минути. То ако така ставаше, ама малките не знаят още - късметът на начинаещия.

12:15 ч.
Печем се, мило дневниче, но на мен вече ми е леко скучно. Ами така, де - от 40 минути си говорим на кой как му се е прецакал маникюра, не може само това да е животът... ама малките не го знаят още, колко много здрав труд и нерви трябват, за да бъде някой като мен. И като Лилето, де...

13:00 ч.
Обядваме. Между нас да си остане, ама тези двете са пълни кифлета. На Стаси баща й й купил розов Мини Купър за бала - голяма работа. А Мария-Виктория била певица, сега щял да й излезе първия албум... what-ever...

13:15 ч.
Мило дневниче, мисля да се разходя вече! Надуха ми главата! Какво от това, че тези двете си имат собствена маса в Биад? Какво от това, че ходят на пилатес по 8 пъти в седмицата? Какво от това и че искат да си отворят заедно козметично студио? Имали си секс приятели, които си разменяли, а момчетата постоянно им купували подаръци, защото били влюбени до ушите - двете били най-най-добрите приятелки - даже имали еднакви татуировки на Hello Kitty на дупетата.
Какво да ти кажа дневниче, от училището директно в един тъп кифленски живот. Нито имат амбиции за кариера като мен, а и да ме извиняват, ама изобщо не изглеждат толкова добре, колкото се правят... Зарязах Лилето с тях да обсъждат как им били предложили фотосесия на двете в някакво ново мъжко списание... пълни кифли...

13:20 ч.
Я, виж ти - ето го сърфиста от вчера. Как се казваше, забравих... Маха ми да отида при него. Я да поседя при него, че със сигурност няма да ми говори колко човека са му лайкнали профилната снимка от солариума във Фейсбук...

13:40 ч.
Още повече ми се доспива, мило дневниче. Йордан е много мил, бил сърфист, цяло лято изкарвал на морето - и така е, има много хубаво и мускулесто тяло. Но като мъж нещо не е много мой тип... Каза, че не слушал чалга и в София предпочитал да кара мотор, защото не мислел за паркиране така - щял да ме повози. Представяш ли си ме, мило дневниче, как съм на мотора с гадната каска, която ми смачква буклите и късата рокля, как се напрашавам и изпотявам - може и да си загубя сандалчето, да не говорим за опасностите... голяма забава, няма що...

14:00 ч.
Йордан предложи да ме намаже с плажно мляко - а на бас, че е защото иска да ме докосва... и този ще се окаже поредният, който иска да ми мине с тъп номер да ме вкара в леглото... Не, благодаря.

14:30 ч.
Мило дневниче, уморих се... Сърфистът иска пък сега да сме се разходили по плажа двамата... какъв ли номер ми крои?! Много е сладък иначе, но защо си мисли, че съм толкова тъпа, че като ме почерпи, трябва задължително да му пусна - няма пък... Всички мъже са задници...

15:00 ч.
Добре, разходихме се - голяма работа. „Я виж вълничките, леле колко е хубаво, ех, как ми харесва с теб", той явно ме мисли за аматьорка. Пита ме с какво се занимавам и аз му казах, че съм в шоубизнеса, разказах му за моя PR Митко - той каза, че и той познавал хора, ама пък за Митко за пръв път чувал. Да, бе, познавал хора... менти ме, за да ме вкара в леглото.

15:30 ч.
Ще умра от отегчение, мило дневниче! Йордан ме покани на вечеря. Даже ме хвана за ръка леко... Наистина е много сладък, но боже Господи, как ме отегчава това момче. Питах го къде излиза в София - и той каза някакви места, които даже не ги знам... Ти чувало ли си за заведение Мохито някога?... На кой свят живее просто?

16:00 ч.
Мило дневниче, Лилето, Стаси и Мария-Виктория седнаха сега при нас в барчето. Ужас, ще му надуят главата на момчето тези кифли...

16:10 ч.
WTF, дневниче... Стаси и Мария Виктория се споглеждат... чакай... боооже, те правят техния трик на моя човек. Ето ги наистина - едната се протяга, другата притиска гърдите си... Лилето ме гледа леко разтревожена - трябва да направим нещо!

16:20 ч.
Лилето ми смига, мило дневниче и ние да направим нещо! Как така тези кифли ще ми идват днес на морето и ще ми крадат моя сърфист по-точно?!? Няма да стане тази работа. С техните камъни по тяхната глава - Лилито ми дава знак, че ще се протяга... Хайде да ви видим сега, селски пръчки такива...

16:25 ч.
Те се протягат още. Никаква реакция от Данчо. Споглеждат се и пак се протягат.

16:30 ч.
И ние се протягаме пък!

16:32 ч.
Те видяха, че отвръщаме на удара и пак си направиха трика. Ние пък заедно с тях го направихме отново. Кой ще се смее последен, ааа?

16:45 ч.
Аууу, колко са зле! Сега си свалиха горнищата и пак го правят, казаха че не искали да им стане разлика... ние сме на сянка, хелоооу! Данчо се забавлява и ми хвърля по един таен поглед от време на време - да го видим дали е кифлоустойчив (хихи - това сега го измислих!).

17:00 ч.
Чашата преля! Стаси мина зад Данчо да му прави масаж на гърба, а пък Мария-Виктория му предложи да му разтрие ръцете - много приятно било! Трябва да направя нещо, трябва просто!!! Няма да ми откраднат мъжа!

17:03 ч.
Планът е следният, мило дневниче - нямаме време за губене - ставам, избутвам Мария-Виктория, сядам до Йордан, прегръщам го през врата, за да се махне Стаси и го целувам! Ще го направя, ето ставам...

Плажният дневник на една кифла - ден 6

11 ч.

Мило дневниче, извинявай, че чак сега пиша... ама нали те изпуснах вчера на вълничките докато пишках и трябваше да те чакам да изсъхнеш. Но няма значение, защото с Лилето заминаваме за Какао Бийч днес! Да, дневниче, там са диджеите, там са продуцентите, бизнесмените, манекенките, футболистите... там си ни е мястото и на нас... само трябва да измислим как да стигнем до там. А, чакай че Бубето звъни.

11:45 ч.

Какао било демоде, мило дневниче! Бубето ни каза, сега говорихме с нея по хендсфрийто. И освен това ни каза една много, много голяма тайна, която обещахме да не казваме на никой и затова...

11:46 ч.

Добре де, не мога да пазя тайна от теб! Бубето ни каза, че сега известните хора ходят на Смокиня, а PR-ите им лъжат, че са на Какао. Там ходели, за да се крият от жълтите вестници. Някакъв къмпинг било - черната Златка я били снимали там по монокини. Това е, дневниче - всички са на Смокиня - там са и манекенките, актьорите, водещите, продуцентите... значи и ние трябва да сме там. Чао Какао, здравей Смокиня! Сега трябва само да измислим как да стигнем до там...

12 ч.

Дневниче, решихме такси да си вземем. Лилето вика, че сигурно няма да ни вземе повече от 10 лева. Няма как иначе с автобус да ходим... точно си направих педикюра и не мога да си представя някой селянин да ме настъпи сега... Качваме се на таксито точно.

12:05 ч.

Пътуваме. По пътя си говорим много с Лилето, мило дневниче! Сега вече сме си най-най-добрите приятелки. И като заговорихме за тайни... признах на Лилето, че знам кой открадна гаджето й миналото лято - аз. Тя пък от своя страна ми призна, че е сипвала тайно захар в кафето ми, за да надебелея. Добре, решихме, че сме квит.

12:10 ч.

Ама пък не можем да сме квит, ако не й кажа и че знам кой още спа с гаджето й миналото лято - Муцето. Лили го прие добре и се сети, че е забравила да ми каже, че пък Бубето спала с един, който познава Азис. Много мразя да крия неща от приятелките си, мило дневниче!

12:15 ч.

Но така и така пътуваме, та реших съвсем да съм честна и й казах, че нарочно й прецаках цвета на кичурите, последният път като ме помоли да я боядисам и станаха зелени, уж случайно. Няма нищо, каза Лилето, защото така или иначе тя казала на Цуци, че аз не съм си платила сметката онзи път като имахме проблеми в Син Сити. Добре - затова са приятелките - да си казват всичко!

12:25 ч.

Добре, не мога повече да си трая - аз разпространих на всички, че Лилето има неуспешна пластична операция на дупето. И на нея й олекна да си признае, че разправяла на всичките ни познати, че когато пия, пускам на всички... добре - вече няма тайни между нас! Няма нужда да й казвам, че заедно с Бубето пуснахме слуха, че Лилето взима най-малко пари за свирки...

12:30 ч.

Мисля, че наближаваме! Леле, колко много хотели - сигурно са до горе със звезди! Ето го и плажа - баровете! Много яко ще си изкараме! Колко пари каза, че иска таксиджията???

12:40 ч.

Ето ни на Смокиня, мило дневниче! Този таксиджията не стига, че миришеше на кисело зеле, ама и ни поиска 45 лева, представяш ли си? Лилито му каза, че нямаме толкова пари и ще му дадем 20 лева. Той пък заплаши да ни набие и се наложи Лилито да му даде златната си гривна Долче и Габана, която й подарих за рождения й ден... добре, че и тя не знае, че нито е Долче и Габана, нито е златна... разминахме се на косъм.

12:50 ч.

Мило дневниче, все още ходим към Смокиня... оказа се, че пътеката до плажа е ужасно дълга и е трудно с хубавите токчета и този отвратително горещ пясък. Виждаме баровете оттук, все още никой известен обаче. Лилито вика, че сега като видим някой известен трябва да седнем до него, уж случайно, за да може когато го снимат папараците да хванат и нас. А тогава, дневниче, жълтите вестници ще се зачудят кои са тези мистериозни красавици зад Валери Божинов например и ще стане интересно.

13:00 ч.

На плажа сме. Чудя се къде ли спят известните хора тук - има само палатки, не вярвам Азис да спи в палатка тук, но щом Бубето каза... Сядаме в един наистина много красив оранжев бар, тъкмо се връзва идеално с оранжевото парео на Лилето. Все още не виждаме известните... сигурно са се скрили добре с шапки и очила. Ето - този човек, който минава спокойно може да е самият Митьо Пайнера с тези големи очила и шапка. Да, готови сме с поръчката - два секс он дъ бийч, моля!

13:30 ч.

Мило дневниче! Много странни хора има тук... едни пияни, овъргаляни в пясък... Ужасно! Сега дойде един да ни пита къде сме разпънали - с Лилито го питахме „Разпънали какво?" и той умря от смях... сигурно е слънчасал. Я виж Лиле, една жена снима там - сигурно е от „Блясък", репортерка под прикритие, хайде да се нагласим за снимка.

14:00 ч.

Снимането е ужасно уморително, мило дневниче! С Лилито гледахме да влезем в кадър, даже се наложи да минем „случайно" покрай други маси, като в същото време гледахме да позираме перфектно... еми, ще чакаме да излезе „Блясък" да се видим. Писна ни да седим тук - отиваме в следващия бар.

14:10 ч.

Мило дневниче, току що видяхме Слави Трифонов!!! Сложил си е някаква проскубана перука, шапка и очила. Той може да заблуди туристите, но нас с Лилето - не! Седнахме до него в бара. Само че е много шумно... не си чуваме приказката от музиката, а музиката не чуваме добре от силната музика от съседния бар...

15:30 ч.

Лилето се опита да разкрие Слави Трифонов - той много добре е влязъл в роля, сложил си е някакви различни зъби и й каза че се казва Капитана - ето колко много неща трябва да правим, за да се скрием от феновете. Снимахме се с него за всеки случай. А през това време се опитах да се попека, но е ужасно трудно, когато около теб постоянно минават хора, та чак те прескачат от време на време. Човекът с царевицата даже се спъна като ме видя по монокини - сигурно ме е разпознал - веднага си слагам очилата. Дано не ми остане разлика...

15:45 ч.

Сега си мислех, мило дневниче, че като и ние станем известни ще трябва да идваме на Смокиня на море. Ще си вземем палатка, ще й сложим климатик, за да не ни е горещо. Ще се печем по монокини на бара, а пред нас ще има опашка от репортери, които искат да ни снимат. А в съседната палатка ще е сигурно Митьо Крика и ще си станем приятели. Къмпингът има някакви неудобства, но сякаш са по-малко от тези на славата...

16:00 ч.

Изкъпахме се в морето, ама сега ни се пишка - къде ли е тоалетната?

16:03 ч.

Питахме на бара къде е тоалетната и те ни казаха - където ни харесва зад бара. Не разбирам - не видяхме никъде друга сграда зад бара... Да питаме на следващия?

16:13 ч.

Казаха в капана да отидем - по пътеката между караваните и там е. Тъкмо може и да хапнем.

16:30 ч.

Мило дневниче, вече много ни се пишка с Лилето! Стигнахме до капана и имаше гигантска опашка за тоалетната, а таксата е 1 лев! Толкова голяма опашка може да значи само едно - сигурно взимат кокаин, както в София в онова заведение как се казваше... ех, забравих - нищо, сервитьорката ни показа една друга тоалетна и сега отиваме натам.

17:05 ч.

Дневниче... това беше най-ужасното преживяване в живота ми! Влязохме в тоалетната и ааааа... Трябваше да чакаме на опашка, а като влязохме се оказа, че тоалетна даже няма, а има клекало - като на селото на Лилето. Кошчето преляло от хартии... ох, стига толкова детайли! Вратата не се затваряше и затова трябваше да я държа с една ръка, докато... много неудобно. През цялото време трябваше да внимавам и да не опишкам любимите си розови обувки. И после, дневниче, докато се опитвах да си извадя кърпички от чантичката загубих равновесие... и си СЧУПИХ ЛЮБИМИЯ НОКЪТ от ноктопластиката в стената, докато се опитвах да не падна в гадната дупка... Бррр! Не знам как го преглъщат известните това...

17:30 ч.

Седнахме в един друг бар. Поне е красиво, има завеси и палми, само че няма други хора почти. Небето започва да се смрачава, дано не завали!

17:45 ч.

Заваля! Порой! Хората се изпокриха по палатките, от тавана в бара ни капе. Започва и да гърми... Плажният ни ден приключи явно. Лилето вика да ходим и да си хванем такси от пътя!

18:00 ч.

Мокри сме до кости, няма жива кола на пътя, да не говорим за такси! А, ето един Мерцедес ни приближава. Махай, махай, момиче!

18:15 ч.

Мило дневниче! Ето го нашият принц на бял кон - Калин! Пътува точно в нашата посока и предложи да ни закара. А Мерцедеса му е някакъв бъдещ модел - AMG нещо си - уникален. С кожен салон, климатроник и ксенонови фарове. Даде ни даже кърпа да седнем на нея отзад, за да не намокрим тапицерията. Лилето го гледа с влажен поглед, ама си е за мен, съжалявам.

18:30 ч.

Каза, че сме много красиви и Смокиня е прекалено ниска топка за нас. Има собствено заведение в Созопол. Казах на Лилето на ушенце, че си е пу за мен и нея я хвана яд, че го казах първа.

18:40 ч.

Каза, че си имал собствен бизнес лятото на морето, а зимата бачкал в неговата кръчма в Банско. Дали не ударих шестицата от лотарията, а? А, да - каза и че най-добрият му приятел е управителят на Най клуб. Ако сме искали да го питал дали не търси танцьорки - ехаа! Видя ли, Смокиня все пак ни запозна с някой известен!

18:55 ч.

Какво значи фейшъл, дневниче? Калин пита дали сме го правили с Лилето... сигурно е някаква нова пластична корекция. Казах му, че между нас да си остане, ама само малко ботокс съм си сложила в челото.

19:30 ч.

ДНЕВНИЧЕ!!! Този гъз ни пита дали щу ме дадем промоция като сме двете заедно! Тоя какво си мисли??? С Лилето ни е страх, кара по пътя със 150 км./ч. Какво да отговорим, какво да отговорим??!

19:40 ч.

Дневниче! Този отвратителен перверзник Калин ни остави на пътя... Лилето му каза, да !#$%#$!% и освен това да #%^%@$%, след което да %$!#@$@&*^%$ и той спря и ни каза да слизаме... Това тотално няма да е мъжът на живота ми!!!! Все още вали, започва да става тъмно и няма жива кола на пътя... А така - и обхват няма!!! А сега де?! Какво да правим?