сряда, 19 май 2010 г.

И следващата песен е...



Всички пеят за какво е любовта, затова сега ще ви изпея една песен за какво не е
:

Любовта не е нещо, което притежаваш.

Любовта не е конкурс за най-голямо его.

Не е само на един човек.

Не е и среднощни смс-и.

Любов не е и да криеш чувствата си от някой, от страх да не го загубиш.

Нито се случва с помощта на алкохол.

Любовта не е с една нощ срок на годност.
 
Не е автобусна спирка.

Любовта не е и забудата, че ако си достатъчно търпелив, накрая ще получиш за награда този, когото искаш. Впрочем не е и да искаш да получиш на всяка цена.

Любовта не е чувство на яд.

И да очакваш някой да се промени заради теб.

Не е и да правиш глупави неща... от любов.
Любовта не е говорене със закодирани изречения. Най-малко пък тези, които започват с „ако”.

Не е и това да оставяш някой да те наранява, защото го обичаш.

Любовта не е и да обичаш някого еднопосочно. И самоцелно. Няма спирачки.

Не е и да манипулираш някой, за да не може без теб. Да казваш нещата наобратно.

Не е секс. Или поне не само... Не е отказване от предпазни мерки в доказателство на нея.

Да си срежеш вените също не е любов. Тя не е никакъв вид показност.

Не е настояване да ходите по твоята пътечка.

Любовта не е гледане на снимка. Съвпадение на зодии.

Или спомняне колко би било хубаво, ако си бил с някой в миналото.

Тя не е логика, определено. Не е и тълкуване на малките знаци.

Любовта не е ревност. И обсебване също.

Тя не иска от теб да чакаш или да се променяш. Не е за ядене.

Всичко друго е вероятно да е любов...

И такаа...

Любовта не е, любовта не ее...

Хайде всички – пейте с мен...

Любовта не е:


четвъртък, 13 май 2010 г.

Вкарване във филм – know-how



В твоя собствен филм ти си:

И сценаристите-интриганти, които се чудят как да убият героя ти по колоритен начин. Или поне как да го измъчат качествено преди края на началните надписи.

И претенциозният режисьор, който вика „сцената - от начало”отново и отново.

А също и капризната звезда, която забравя да научи репликите си, но пък за сметка на това успешно намира думи да се скара с всички наоколо. Пие, закъснява и се успива. Представяш си се като изненадващо добра комбинация между Джоуи, Кари Брадшоу, Мики Маус, Ханибал Лектър, Батман и Хари Потър.

Второстепенните герои са плод на твоето въображение... така че, в ролите пак си ти. Въпрос на интерпретация.

Ставаш и операторите, които фокусират всеки детайл от фона като най-важен.

Господин продуцента също си, който иска филмът да се случи с минимално количество вложение за максимален резултат. И обичаш да заплашваш останалите „себе си” как ще спреш средствата за продукцията.

Създаваш и специалните ефекти – изобилие от специални ефекти, които придават на „Матрицата” и „Аватар” един семпъл вкус. Записваш звук на куршум с токче на дамска обувка и микрофон.

Ти си и декорите, и трето борче, втора редица, и осветителите, и гримьорите. Дори си и собствените фенове, които обикалят снимачната площадка я за автограф, я да си покажат задника пред очите на игнориращата ги звезда.

Носиш на себе си кафенце в почивката... един вид мил жест към измъчените ти, работохолични и нервозни превъплъщения.

В твоя собствен филм още от първата минута звучат напрегнати цигулки. Динамичните кадри бягат с все сила от логиката. Историята започва, вплита се с друга, отклонява се и се разсейва, докато не осъзнаеш, че миниатюрен детайл от началото е бил най-важен и променя коренно сюжета.

Има и любовна история, екшън, зомбита, драма... и още драма, плюс две-три зомбита. И параноя. Грешни предположения, които са толкова абсурдни, че чак са математически верни.

От нарцисизъм или мазохизъм (да го наречем „мазрицизъм”) гледаш филма отново и отново. Разказваш го и го изиграваш отново, за да спреш дъха си – нали си и собствените си безмилостни критици.

Накрая седиш в киносалона и набиваш пуканки докато гледаш реклами на себе си. Стискаш палци на главния герой (тоест - ти) да успее да преодолее успешно препятствията... викаш му даже към екрана: „Дръж се!”. Презираш злодея... който впрочем отново играеш ти. Въздишаш на романтични сцени и подскачаш на седалката, когато изненадат нашия човек в гръб.

Понякога си ръкопляскаш, понякога напускаш салона от възмущение. Умираш от смях... Съпреживяваш и участваш едновременно. Казваш си „Знаех си аз” – като теглим чертата, няма край, който да не си предположил от началото. Иска ти се да го беше дръпнал от Арена, за да не даваш тържествено пари, за да се вкараш в този филм... Даже не е 3D...

И най-интересната част е... да ви кажа ли или да не издавам развръзката??........


Филмът се оказва сериал от милиони епизоди поне в 9 ½ от 10 случая...

неделя, 2 май 2010 г.

Каша от приказки - 1 част



Последните мисли на принцесите (непосредствено преди кулминацията на приказката)

Ще се съгласите, че всички принцеси попадат в доста неприятни ситуации непосредствено преди щастливия край с главно "Щ". Ето и какво вероятно са си помислили главните героини на приказките в тези напрегнати ситуации, неподозирайки че нещата ще се развият добре за тях:


„Боже!!! Тези тъпаци верно ще ме заровят жива!!!”, Снежанка, носена в стъклен ковчег от джуджетата.

„99 години, 364 дни, 23 часа... 5 милиарда овце... Този принц ако се забави още малко, заклевам се, ще му отхапя езика като ме целуне!”, Спящата красавица, минути преди Принцът да влезе в стаята й, за да я събуди.

„Ох, знаех си, че не трябва да ги ям тези гъбки по пътя... ето... халюцинирам... баба ми изглежда като вълк... който се приближава... и май ще ме изяде... баси, гъбите, баси чудото хихихи!!!”, Червената шапчица, мигове преди да бъде изядена от Вълка.

„Много тъпо парти... Нито забих Принца, нито се напих и си изгубих обувката на туй отгоре... Животът е нечестен и това си е!”, Пепеляшка, навръщане от бала.

„А! Моята обувка! Хайде да ви видим как ще обуете 35 номер с вашите крачища, кокошки такива!”, Пепеляшка, наблюдавайки сестрите си, които възнамеряват да пробват стъклената й пантофка.

„Е, браво, бе! Не успяха ли по-скапано легло да ми дадат... ще се изръмбя цялата! Следващият път – на хотел!”, Принцесата, преди да заспи върху граховото зърно.

„Само това оставаше... да целуна жаба, която твърди, че ще се превърне в принц!!! Направо не мога да повярвам колко съм отчаяна да не остана стара мома...”, Принцесата, която държи жабата-евентуален принц в ръката си.

„Браво, бе, татко! Ти пари нямаш ли, че пак обещаваш моята ръка... Какво стана с „ожени се по любов, дъще!”???”, която и да е Принцеса, обещана за награда на Героя.

„Крака... след тази жертва остава само силикон в задника да иска да си сложа... Дано поне сексът си струва...”, Малката русалка, която се е сдобила с чифт чисто нови крака, за да спечели любовта на Принца.

„Еми по косата, по какво... ехх, този преди теб как ми задигна въжето... тези крадливи принцове...”, Рапунцел, докато си спуска плитката през прозореца.

„Дзверо! Кой е пикал пак на дивана??? Кой, питам??? Отивам да взема вестника сега и ще видиш, гадино! А! Някой тропа... Само да отворя и ще се разправя с теб!”, Красавицата, малко преди разгневените селяни да нахълтат в замъка, за да потърсят Звяра.

"Не може да стане по-зле просто...!!!", Снежанка, докато се задушава от коланчето, подарено й от маскираната машеха. (...) "И ето стана по-зле! Кхъ, кхъ, кхъ!", няколко абзаца по-надолу, когато се задавя с омагьосана ябълка, подарък от същата злодейка.

Следва продължение...