Re: Въпрос

Искаме отговори.

Въпреки, че няма с коя ръка да ги поемем, когато ни ги подадат.
Искаме само отговори, които ни харесват... другите ги изпускаме без да искаме. И продължаваме да гледаме с очакване.
Въпреки, че който и да е отговор не е подходящ за въпроса: „Какво ще промени Отговорът за мен?”.
Влизаме в роли на хора, които вече са получили отговор, за да разберем какво е чувството. Нищо, че и крачолите на ролите са къси и не можем да закопчеем копчетата.
Говорим в първо лице, множествено число, когато е прекалено трудно да понесем липсата на отговор… Или когато не смe достатъчно смели и търпеливи.

И аз искам отговори, но не знам как да си служа с тях.
Какво да ги правя, къде да ги сложа?
Дали отговорите са по-хубави от собствената ми постановка с вкус на лична логика?
Дали са по-мъдри от това, което щеше да бъде, ако не беше това, което е?
Какво ще промени Отговорът за мен?

И най-вече - мога ли да продължа да пътувам със собствените си предчувствия и пориви, ако знам един-единствения Отговор...