Заминаване

Заминаването има няколко вълнуващи части.

Първата е, когато успееш да затвориш куфара с всички неща, които си преценил за крайно необходими. Истинска победа е приплъзването на ципа на преливащия куфар. Особено ако се е наложило да седнеш с всичка сила върху него, за да го накараш да млъкне вече.

И чак тогава осъзнаваш, че най-съществените неща те гледат шокирани на ръка разстояние...

Втората, любима моя част, е когато колесникът на самолета се отлепи от пистата. Хората стискат очи, преглъщат нервно, прелистват безплатните списания пред себе си отегчени, или държат колана с две ръце, обтегнати назад. Аз се радвам като на гигански захарен памук. Трите други неща, които ми носят чак такова удоволствие като този момент са да се влюбя, да изям един любим шоколадов кейк и оргазъм. Стига толкова за излитането.

Следващата вълнуваща част е да видиш усмивките на хората, които те посрещат. Най-усмихнатите хора на света са на летището на парапета, който дели пристигащите и посрещащите, помнете ми думата. Мигове по-късно се виждаш и с любими същества, които искаш да задушиш от гушкане, тъй като не сте се виждали месеци - Илиянка, бебко, само още малко да си допиша мисълта! :))

После се впускаш в дни на препускане по забележителности. Снимки пред важни места, снимки на сгради, които даже не си спомняш кои са, когато ги покажеш след пътешествието. Ежедневната нужда от карта, за да знаеш кое е ляво, кое е дясно. Пълната безпомощност на това, че не знаеш къде се намираш. Пълната безпомощност от факта, че не говорите един език с хората, които могат евентуално да ти обяснят къде се намираш. Ставаш галактически стопаджия в реално време. Омагьосваш се от погледа на Новото, пръснат в хиляди лица. Неща, които виждаш за първи път. Запознанства с хора, които може би ще видиш само един път. Коренно различни звуци на града. Кафе с коренно различен вкус. Радостта, че получаваш един милион истории за разказване. После подаръци. И сувенири. И не на последно място - човъркащото чувство, че все пак някой ти липсва – броя го към позитивите, защото е част от последната вълнуваща част от заминаването:

Завръщането.