Кутия за моливи, копчета и мисли

Ху дъ фък ис П.П.?!

2011-07-01T00:20:00.003+03:00

Много интересен въпрос, колеги. Кой, дъ фък, да е?!Няма по-добър отговор от това, което казват неговите приятели за него:

Нинко Кирилов, един писател, на чийто произведения внуците ще се явяват на кандидатстудентски, Пърчев редовно се хваща на бас за това.

Изобщо не мога да си спомня първото име на Пърчев, честно. И не го познавам, ама със сестра му се знаем от - баси, как трагично звучи - доста години. Пичът беше направил купон и не се появи на него! Представяш ли си - да събереш хора и да те няма! Много го псувахме, после се напихме, после сестра му, нали, в една стая, ама малко ми се губят нещата там... Помня, че после той беше звънял някакви телефони - искал да нарита тоя, дето опънал сестра му. Аз не съм сигурен, че съм аз, де, ама то тогава почти нямаше джиесеми, та се разминахме. Някакси не съм имал желанието да го видя, ама той ме адна във facebook! И, представяш ли си - пак не му помня първото име! Все едно е "(blank) Пърчев"! Или "Пърчев Пърчев"! Или... дали не беше Пърчо?! Не бях много полезен, ама наистина не мога да ти кажа повече за пича. А, да, някой беше казал, че не дошъл на собствения си купон, защото още оттогава започнал да се готви за кандидатстудентските си изпити. И, нали, не му казвай това за сестра му, ОК?

(Пърчи казва, че тогава му е звънял толкова, за да му каже: „Пич, споко, аз нямам сестра!”)

На снимката: Този може да е Пърчев, ама може и да е истински нинджа...

ще го пробваш ли?!

Г-жа Венетка Гадулкова, учителка на Пърчев по труд и техника в 3 клас

Ама как да не го помня, моля ви! Все пак е единственият ми ученик, който реши да види какво ще стане, ако си залепи подметките на обувките си една за друга в час. За жалост, успя да залепи и едната си ръка за тях и трябваше да викаме училищната медицинска сестра. Какво прави младежът сега? Кажете му много поздрави от госпожата му Гадулкова!

Александра Рей, изпълнителен директор и човекът, който успя да обясни Паулу Коелю на Пърчев за едно кафе време

Ооо, с Пърчев се запознах по абсурден начин. Отивах на купон в Бояна към 3ч сутринта, март месец. Всички на купона вече бяха много "напред" с материала, освен мен, защото карах. И на влизане в двора на къщата гледам някъв се размахва с бутилка в ръка от ръба на басейна и се кани да се хвърли в него.И се хвърли.Обаче басейна беше празен.На всички им причерня за секунди. А той се хилеше глупаво от вътре на празния басейн, и си държеше със здравата ръка бутилката.Та с Пърчев се запознахме като карах в Пирогов да му гипсират ръката.

(„Защото беше абсент! Всеки на мое място ще направи същото”, коментира тази история Пърчев в интервю към доста години по-късно от този момент)

Роси Цанова, маркетинг мениджър и половинка от една единствените връзки на Пърчев

Лелее, няма да забравякак се запознах с Пърчи. На един рожден ден беше и танцуваме с едни колежки, атой стърчи отстрани и ни загражда . Ние се хихикаме и се чудим коя от трите точнофиксира. Е, ами аз бях. Голяма тръпка се получи, нищо че за малко да прецакамнещата:

- Как каза, че ти е малкото име?
- мнннм...
- Как?
- Плмнн...
- Сори, не те разбрах пак...
- ... ... ... (свъсено) Абе викай ми Пърчи.

Оказа се обаче, че този диалог за него не бешенищо ново. Ако направиш грешката да го поздравиш на малко име, той те дарява соня поглед „пак ми се подиграваш. Сигурно го тренира пред огледалото.
Като го поопознаеш обаче, разбираш, че пич и то отонези дето в нужда ще си дадат и последната цигара на приятел. Ходихме заеднотри месеца и още сме си приятели.

(вярно е, още са си приятели)

Коселина Терзиева, хореограф, 24-часов лъчезарен човек и първото момиче, с което Плевен танцува блус – няма да я забрави!

Пърчев, а? Уфф, познаваме се от деца - Пърчев беше невероятно амбициозен първата една година в университета. Но малко след това реши, че призванието му в живота е съвсем различно - ще става ТАНЦУВАЧ, каквото и да му коства това. Ей, много я харесваше тази дума. Следващата ни среща беше още по цветуща - Загледана аз, в необятните сини очи на певецът на сцената, не съзирам присъствието на наш Пърчи , който размахва крайници до красавеца с микрофона. Следва накъсана филмова лента - аз го виждам, махам, той се заглежда в опит да разпознае пет-пръстието сред публиката, прожекторът му светва директно в очото и мамин танцувач Пърчев ми се озовава дирекшън в краката. Ехидната му усмивка, обаче, беше достатъчна, за да разбера, че това е само началото. Е, повлече ме и мен - оттогава сме неразделни.

(Професионалната танцова кариера на Пърчев обаче приключи, когато той си навехна кутрето на ръката и реши, че не може да понесе още травми – така се пенсионира.)

И този може да е Пърчев... а може и да не е...

Калинко Димитринков, съсед на Пърчев

Изобщо нямам идея кой е този. Да не е за електромерите човекът?

Данчо Христов, треньорът, който за малко да помогне на Пърчев да преодолее ужаса си от спорт на практика. Пърчев може да му звънне пак след незнаен брой глави, когато си хваща мацка и... ахаха, за малко да ме накарате да ви разкажа :))

Пърчев не беше ли онова момче, с болките в кръста? Дойде на една пробна тренировка в залата като само се суетеше за някакъв изпит и не можеше да се съсредоточи върху упражненията. Не изглеждаше никак въодушевен от тренировката и най-неочаквано си плати за цял месец напред и после изчезна... Не отговаряше на mail, телефона му изключен, фейсбука изтрит. Мацката, която го доведе каза, че се бил изнесъл от студентски и от тогава не са го чували ...

(Пърчев казва, че тогава му дошла спонтанната идея да открадне щанга за сувенир. Само че не успял да измисли как да я изнесе незабелязано. И изобщо как да я вдигне.)

Любомир Славилов, лидер на мнение за Плевен Пърчев и човекът, който му обясни, че нищо няма да ти се случи ако стъпиш на трамвайните релси с двата крака

Хааа, как да не го познавам??! Цялото си следване прекарах с него! Принципно интелигентен, ама с яко голям диоптер и никога не носеше очила или лещи. Твърдеше, че си е изработил техника да се ориентира в размазвацията която вижда, но все още не може да реши проблема с разпознаването на хора от разстояние. Твърдеше, че е се занимава с брейк и музика, ама аз лично си мисля, че това бе по-скоро за пред жените.Това което ме радваше е, че беше голям мозък, ама малко му куцаше социализацията. Всяка почивка прекарвахме в нищене на Много Сериозните Проблеми на света около нас и в момента в който се появеше женско присъствие, Пърчев моментално се метаморфозираше в един абсолютно неадекватен индивид.Май колежките го харесваха именно заради това.Друго интересно за Пърчев? Хм... Може би това, че по някаква неясна причина мразеше четвъртъците и се паникьосваше до крайна степен, ако си изгуби химикалката.Симпатяга!

(Е, кой не мрази четвъртъците!!!)

Картинка, нямаща нищо общо с текста до тук

Роси Иванова, редактор в престижно списание, един от 2-мата и половина души чували „Обичам та!” от неговите уста

С Пърчев учехме в един и същ факултет. Тоя тип винаги е знаел как да се забавлява, дори на най-невъзможните места за тази цел. Винаги ще помня самодоволният му поглед като подкара една амбалажна количка по коридорите на факултата, като твърдеше, че в това е истината и, че който кара нещо различно от това нищо не разбира. Друга черта, която харесвам в Пърчев е, че може да изкара пари от всичко, дори от кенеф, който не е негов. Той редовно заставаше пред женските тоалетни на факултета и събираше такса вход. Маса време му се връзваха, но накрая яко си изпати от състудентки, които го заключиха в женската за около цял ден. После Пърчев си призна, че почти се бил удушил от вонята и бе твърдо решен да отмъсти за тоалетното си падение. Така се роди грандиозният скандал „Операция урина“. Идеята беше да съберем наши състуденти и да ги накараме да дадат урина за изследване. И двамата раздавахме пластмасови чашки и пращахме горките хора да пикат в тоалетната и после да оставят материала пред 344 кабинет, кабинетът на Декана. Не след дълго там имаше невероятен брой чашки пълни с урина. Секретарката на Декана беше успяла да събори поне 20-тина при опит да отвори вратата. Всичко завърши с голям скандал и голямо урино чистене. Аз и Пърча си мечтаехме за некъв извънземен препарат „Уринокил“, ама така и не се сдобихме с него и търкахме мокета на Деканата, докато умрем.

Ето на тази снимка Пърчев го има. Да, да, да - малко вляво. Не, не - по-нагоре. А така - 5 човечета по диагонал нагоре и е той.

Несрин Огюз, журналистка и едно момиче, за което Пърчев искаше да се ожени. Но бе изпреварен.

Пърчев – великият Казанова, май ми беше съсед в студентско общежитие. Запознахме се с него на един горещ купон в една дамска студентска стая и след петата минута, както си пиеше ракийката от пластмасовата чаша, бръкна в джоба си и ни показа един много голям презерватив (уж ползван, ама го е пълнил с вода, ако питате мен), после разказа и как ПОД една кола се е забил с една блондинка и разтопили снега.

Роси Шишкова, също редактор в престижно списание. Пърчев е фен на това маце, но беше притеснен от респектиращо й куче. Малко му е тъпо, че я заблуди, че е пресен студент една вечер пред едно заведение.

ПърЧев?! Вярно ли така се казвал... Аз бях разбрала, че е ПърЖев, но сигурно е от аромата на казанлъшки понички пред Джим Бийм, където се запознахме... Покани ме „на кафье“ и даже си разменихме телефонитИ, но така и не се обади... До след месец, когато пристигна странно настоятелно обаждане от непознат номер (бях го изтрила). Звъня, звъня, накрая взех, че вдигнах. Той: „Извинявай, котье, нямах ваучер“. Май тогава се чухме за последно!

Павел Патев, да не се бърка с П.П. – един човек, на който Пърчев ще е винаги благодарен, че се запознава с него като за пръв път всеки път

Пърчев ли? Много съм зле с имената, ама и да ми го опишеш как изглежда, пак сигурно няма да се сетя. Но, като те слушам май е същият човек, с който преди две седмици пихме до зори на един студентски купон. Така и не разбрах какво учи, но сякаш разбираше от всичко. И държеше на пиене, да му се невиди.

Николай Данаилов, братовчед му на Пърчев, по братовчедска линия

'ми той Пръвчев ми е братовчед. Ходехме лятото като деца на селото ни Зверино. Към тийнейджърството вече Зверино-вския простор бе тесен и млад и здрав българин там няма как да се развие в тоя живот, пък и малкото лица от другия пол, които не заминаха за Града, бяха твърде мургави за неговия вкус. А и не разбираха езика.Та не сме се засичали повече на село, чувам че се подвизавал из София, студентче. Ще взема да му звънна.

ВАЖНО!!!Ако и вие познавате П.П., моля добавете своята история по-долу... или замълчете завинаги. Опа, това беше за друг случай! Всяка връзка и реални лица и събития е напълно нарочна и неслучайна.

Ултимативният студент и/или Пърчев

2011-06-20T10:29:00.002+03:00

Машина за безпощадно поглъщане на знания.

Но не е зубър, моля ви се.

На него му доставя удоволствие да учи до такава степен, че ако трябва да избира между секс и учебник... добре, де – никой няма да избере учебник, освен ако не е на живот и смърт. И той включително, защото Ултимативният студент намира достатъчно време да учи на воля и да запаметява все повече детайли, като същевременно вкарва собствена мисъл и логика. Има достатъчно време и да прави тантричен секс. С две думи – на него никога няма да му се наложи да избира. Завиждайте му малко по-тихичко.

Ултимативният студент е способен по елегантен начин да обърне внимание на преподавателя, че има правописна грешчица на 1048 страница, без да го обиди... Той не се мазни в никакъв случай, просто си блести ей така, както седи и преподавателите му казват: „Моля, наричайте ме Иван/ Калинка” преди да му дадат думата да продължи лекцията.

„Ахааа! Знам го!”, ще си кажете, „Този тип всички го мразят!”. Но пак не сте прави. Ултимативният студент е приятел на всичките си колеги. И им помага, дава им супер подробните си красиво написани лекции. Отговаря на въпросите им и прави сложните казуси да изглеждат прости като поука от притча. Отдава му се по чаровен начин. Те не го мразят, те искат да са като него.

Ултимативният никога не забравя, забавя или каквото и да е там друго извинение своите факултетни задачи. Неговото куче никога не пикае върху лекции и не ги яде.

Споменатият студент не се притеснява преди изпит. Няма типичните за студентска нервна криза тикове, треперене и потене на дланите, и отчаянието в очите, че ако не вземеш този изпит – край.

Би било обидно към неговата личност дори да споменем думата „пищови” тук. Не притежава, не е правил, не е имал необходимост... но когато колега има нужда от неговата помощ на място, той я дава с удоволствие и тъй ловко, че няма опасност да бъде обвинен в подсказване.

На снимката: Ултимативният студент по това време е на тренировка по стрелба с лък, защото за този изпит предаде 99 курсови работи, имаше участие по 10 минути всяка лекция и допълни с една глава бъдещия учебник на преподавателя. Казвам, за да не се чудите кой от тях е на снимката.

Като споменахме изпит – това е един слънчев ден на предизвикателство за него – да изпипа всичко до последния детайл, да надмине себе си.

Времето винаги му стига.

Листата - също.

Химикалките му не отказват.

Но Ултимативният студент не е бележкар, не го интересува поредната шестица в книжката, а Знанието, скъпи колеги.

И така – Ултимативният студент върви по коридора на факултета си на забавен каданс, отивайки с удоволствие на изпит. Заобиколен от колежки, защото е неустоим. Заобиколен от колеги, защото е лидер на мнение. Облечен в небрежно-елегантен стил, защото е прекалено артистичен, за да робува на костюмите. Абсолютно неподозиращ за усещането да се помолиш на глас за Тройка. Спокоен. Усмихнат. Удовлетворен.

...

И преминава покрай Пърчев, който всеки момент трябва да влезе да бъде изпитан, предизвиквайки лек ветрец със своята Ултимативност.

Пърчи го изгледа продължително, презрително, гръм-да-го-удари-дано и си каза тежката дума:

- Тоя не съществува, заклевам се!!!

Студентски град... и Пърчев

2011-06-13T18:12:00.004+03:00

(пред-пред-... първа част)

Студентски град, София.

Чалга и дюнери.

Най-чистокръвната балканска комбинация между университетски кемпус и Лас Вегас, поляти с мнооого чеснов сос.

Мястото, където на всеки човек се пада по дискотека и половина.

Където можеш да видиш студентския живот с очите си. И да го помиришеш. И/или да се напиеш с него.

Устроен да е напълно самодостатъчен за обитателите си. Аптеката до фитнеса, до казиното, до кафето, до компютърния клуб, до магазинчето за бельо и чорапи, и това за всичко по левче, до боулинга, до блока на колегите, магазина за фешън дрешки за Нея, до книжарницата, супера, концертната зала, спирката, до пицата на парче, банкомата, до фризьора, до кръчмата и обратно.

Денонощен. Услужлив. Крещящ. Неудобен. Изненадващо практичен.

Град, в който Нова година се чества на 8-ми декември.

Общежития, които спокойно можеха да са изградени и от Лего. Ежедневни битовизми.

Там, където непознатите, които живеят заедно, спят заедно, карат се и гледат турски сериали заедно. Правят секс на съседни легла, споделят един "хладилник" на перваза на прозореца, слагат четките си за зъби една до друга, без дори да знаят фамилиите си.

В блоковете, които никога не спят. Спящите, които учат. Неспящите, които циклят. Учещите, които танцуват, докато преговарят материала в главата си. Танцуващите, които ще мислят за изпити утре. А утре е едно измамно време, в което се случват много неща.

Например - започване на учене, спиране на цигарите, спиране на алкохол, говорене по телефона, купоните до сутринта – и това всичко само до обед. Много епохални решения започват утре, а утре все не настъпва - все ставаш на сутринта и пак е днес.

Нощният живот – всяка вечер като абитуриентски бал... разбира се, ако не си студент или ако си първи курс. Суетни, пищни, развратни, дащни дами и господа търкат тела, преструвайки се че танцуват и нощта няма свършване. Естествено, повтаряме – ако не си обременен от тежкия брояч на изпита, който цъка (почти) над всяка глава.

Именно над Студентски град бди с умиление Богинята на Тройката, галеща своите любимци по студентските книжки и измъчваща с безсъние и нерви тези, които не са й се помолили достатъчно убедително. Тя е жестока и нежна. За едни майка, за други - мащеха.

И в морето от хора от всякъде, приети с кандидат-студентски изпит да учат в най-разнообразни специалности на престижните университети. Или пък не-чак-толкова значителни специалности в не-чак-толкова сериозни университети.

От вечните студенти до най-педантичните зубъри. През безгрижните кифли и лоши момчета с големи бицепси, които обичат да щракат с пръсти. От купоните по стълбищата на блоковете до денонощния ксерокс, който цъка страничките на лекциите часове преди изпита. От Манджа стрийт до най-актуалния Плаза Платинум Син Денс Фолк Клуб Кристал.

Някъде там свети прозорче на някой, на когото му се налага да учи незабавно.

Между другото, ако имаше герб на Студентски град, то светещото прозорче задължително трябва да фигурира на него, защото то никога не загасва в града на студентите.

А на конкретното прозорче в този момент седи един Пърчев, който не се ангажира да изчисли броя на реалните срещу изиграни оргазми, случващи се в момента, но кратко и служебно заключи за себе си:

"Тоя Студентски град не е за мен. Махам се оттук!".

Затова се качи на 94, който замени с трамвай към центъра, после с тролей. И се прибра вкъщи.

Защото е сесия. И има да учи.

И въпреки че дори кратката екскурзия до Студентски град се брои за интерес към висшето образование, до изпита има една нощ.

Понеделник

2011-05-30T17:28:00.001+03:00

Повечето хора мразят понеделник.

Все едно им е настъпил нарочно половината неделя.

Защо не се сърдят тогава на месец април или на рождения си ден? Или на тази година?

Автоматично понеделник е виновен, който и ден да ти е крив.

За четвъртък никой няма такова мнение. Нетърпелив и прекалено къс е, за да притежава понеделнишка драма.

А всъщност понеделникът не е по-различен от сряда.

Просто се е паднал от грешната страна на вторник.

Сряда от другата страна се хили доволна, защото кой не я търпи.

Ако ще се сърдите на някой - сърдете се на петък.

Той е този, който обещава, че събота вечер може да продължи завинаги.

Книгата "Плажният дневник на една кифла"

2011-05-18T11:38:00.000+03:00

Здравейте, приятели!

С най-голямо удоволствие ви каня на премиерата на книгата на "Плажният дневник на една кифла" в София на 27 май от 18 ч., НДК – по време на Панаира на книгата, ет. 7, зала 3.1.

За който не успее тогава, може да заповяда и на премиерата в Пловдив - 31 май, книжарница „Хермес – Централ“,17 часа.

Ето и събитието в Facebook: Премиера на книгата "Плажният дневник на една кифла" от Ина Герджикова

И не на последно място - благодаря ви за подкрепата и положителната енергия!

Ина Герджикова

P.S: (spoiler) Не се сърдете, че не съм писала скоро тук - работя по нов проект и се надявам съвсем скоро да видя бял свят :)

Истории с таксита

2010-09-04T12:18:00.000+03:00

Не, това не е плажният дневник на един шофьор на такси ;)

Кой няма такива? Таксиметровите шофьори са извор на екзистенциални (винаги съм искала да ползвам тази дума в изречение! – бел. а.) житейски мъдрости, които за едно кратко пътешествие остават за цял живот в арсенала ти с разкази. Истории, подобни на вицове, които се модифицират след всяко разказване и придобиват фантастични елементи.

Ето и моя личен топ 6 такива:

1. Капитан Планета

Прибирам се една вечер покрай Военна болница. Тогава имах два телефона (по наивно-икономични причини), проведох няколко разговора и си сложих слушалките с музиката. Шофьорът, прошарен и едър, доста мрачен тип с елече, спира на светофара и се обръща към мен:

- Какво е това сега?!

- Ъъъ....iPod? – отговарям.

- Не! Не това! Един телефон, втори телефон! Говориш непрекъснато – така помагаш на Глобалното затопляне!!! – скарва ми се съвсем не на шега, драматична пауза и... – съсипваш Земята!!!

Уау - хвана ме!

2. Пеещият Ромео

Тръгвам от НБУ към НДК един следобед. Към 30-минутно пътуване в пред-пиков час. Шофьорът е млад, симпатичен на пръв поглед. Реши, че ще стопи ледовете като ме нарича „мило”, „скъпа” и „зайченце”. Комплиментите му до „Красно Село” се сблъскват с моя poker face и нежеланието ми за социализация. И тогава той реши да промени стратегията, наду радио „Веселина”... и запя! Правеше ми серенада с някаква любовна чалга балада с цяло гърло и се обръщаше да ме гледа изразително, докато извисява глас. До НДК не спря да пее - песни за любов, за мъка, песни, изпяти от момичета със разбити сърца и бездънни деколтета...

- Ще те видя ли пак? – попита с поглед, пълен с надежда, след като си получи 7-те лева.

- Да... някой друг път. Чао!

3. От местопрестъплението

Тази е още от времето, когато ходех на уроци по литература чак в квартал „Левски Г”, три пъти в седмицата.

- Добър ден, може ли за...

- „Левски Г”?

- Ъъъ – да. Как разбрахте?

- Е, как – първо, те карам за трети път до там (ОК!). Второ – работя на тази стоянка и знам, че живееш наблизо (Бааах!!!)… Даже съм те виждал с майка ти - тази русата жена с къдравата коса и зелената кола (OMG!!!)… и брат ти с кученцето! (@$%#%@$ - пуснете ме да слязаааа!!!)

И наистина - това е моментът, в който всеки човек трябва сериозно да се замисли за слизане в движение...

4. С предпазни мерки

Отиваме с Илиянка в „Грамофон”. Викаме си такси от вкъщи и пристига малка, симпатична колица. Чак след като затворихме вратите и той потегли... осъзнахме, че седалките са опаковани усърдно в дебел найлон. Разказвайки историята за пореден път, сега ми се струва, че имаше найлон и по тавана, по вратите... но сигурно са били само седалките. Споглеждаме се... „Илиянка, бебе – като в презерватив сме!”, прошепвам и избухваме в смях. Шофьорът ни хвърли един възмутен поглед и не обели дума по целия път. Пич, какво – да не ти изцапат колата?! А тя даже не беше нова...

5. Предложение, на което не можеш да откажеш

Софийския университет – вкъщи. Сряда, на обед. Не си спомням как изглеждаше шофьорът или коя беше компанията, но някъде към Попа той ми направи предложение, което в следващите години се превърна в черешката на тортата на всички истории с таксиджии. И то е:

- Интересуваш ли се от евтини обувки? Мога да те открехна на една жестока далавера – започва той.

- Слушам? (божеее, защо ли си помислих, че ще ми издаде много таен магазин с големи намаления... не знам)

- Ами, едни мои приятели крадат обувки от труповете на гробището! Продават много изгодно, а и обувките са съвсем нови!!!

- ...

- Мога да ти оставя моя телефон, ако решиш!

- Не, благодаря, не се интересувам! – казвам и се благодаря на Бога, че се научих да се возя винаги отзад, когато съм сама.

- Ааа, сещам се една история... Значи, тези приятели отиват на гробищата за обувки... и...

Не искате да чуете останалото, повярвайте ми.

(p.s: тази картинка излезе в Гугъл с ключови думи "living dead shoes")

6. Самата Сашка Васева

Добре де, не беше тя – историята разказана 100 пъти вече придобива фантастични елементи и след толкова разказвания, вече си я „спомням” със Сашка Васева. Пълно нейно копие кара такси из София наистина – лицето, косата, гримът, гласът. Едно от любимите ми пътувания – никаква социализация по време на пътя, тиха музика, не се чуват цинизми по станцията и от време на време мърморене, вместо обичайните цветисти псувни по другите шофьори.

Идваше ми да я прегърна накрая, тъй като не ми разказа какъв е животът й, не коментира дупките в София, задръстванията, жените-шофьори и полицаите, не обясняваше на колеги, че кара „яка пичка” в момента и не ми предложи да си купя нищо откраднато от гробищата. Евала! Нищо особено не се случи по време на това пътуване... но идеята за истинската Сашка Васева, която може да има таен живот като шофьор на такси, искрено ме забавлява.

Тук трябва да спомена и за онзи шофьор на менте-такси, който ме пита раздразнен: „Айде, бе, какво се правиш – до там са 15 лева!”... от Съдебната палата до Южния парк, когато „Витошка” беше отворена. И за нещастния човечец, който ми се оплака как катаджията в неговия квартал го нарочил и спирал всеки път, защото го запомнил че дава подкупи. И историята на Влади и Ванчето със заспиващия таксиджия. Но какво да ви разказвам... просто изберете произволна точка, повикайте си такси и ще се сдобиете с чисто нова история, достойна да разкажете на приятелите си на по бира.

Бонус: Ароматното пътуване на Роси

Моята приятелка Роси пътува изключително дълго време от работа до вкъщи. Толкова време с някой в една кола дава известна илюзия, че можеш да се отпуснеш, което зарежда историите на Роси ежедневно с нови и нови вицоподобни ситуации.
Понякога ми праща смс-и как върви пътуването - като например за едноокия шофьор, който се обръщал с цяла глава към нея, изпускайки пътя от единственото си око. И като например тези 3 смс-а:

1. “PRUDNA!!! Taksidjiata prudna!”

2. “Hahaha!!! Pak prudna… ne se turpi veche!”

3. “E, tozi se olia – ne izdurjam veche!!!”

Плажният дневник на другата кифла – част 11

2010-08-31T15:32:00.000+03:00

или какво се случи с Лилето в крайна сметка

19:00 ч.

Скъпо дневниче! Аз съм Лилето. Пиша ти, защото виждам, че най-добрата ми приятелка Дидето много говори с теб, а аз имам много нужда да поговоря с някой сега... а, да - няма нужда да се правя на тъпа пред теб - от 10 дни на море с тази кифла Дидето тотално съм си изпразнила главата.

Днес е последната ни вечер на морето и Дидето излезе сега с това момче Данчо. Тя каза, че ще ме извикат после, но като я знам как ще се напие, вече си облякох пижамата. Очевидно ще скучая цяла вечер. Сега мисля да си направя една равносметка за морето.

Да ти призная, дневниче, не си изкарах много добре на това море. И извинявай, ама Дидето все ни забърква в неприятности! Да не говорим, че през 5 минути сяда да пише някъде какво се е случило в последните две - няма значение права, седнала, в бар, на плажа, дори в морето. 10 дни - да станела известна, да срещнела мъжа на живота си - и какво - само ни се смеят хората. Пълна егоистка... ама понеже нали баща й ще ме уреди да уча висше в един нов международен бизнес университет (Варна ли беше, Видин ли?), гледам да не се карам с нея много-много. А и сме съученички от първи клас все пак, познаваме се откакто бяхме на по 2-3 годинки. Целта оправдава средствата. А сега ме извини - ще си намажа новия лак на ноктите на краката и ще пиша пак.

19:15 ч.

Такаа... Първият ден, пристигнах и Дидето ме посрещна. Толкова се беше екзалтирала, че няма други като нас на плажа, че на шега й викам: „Щом е така, да не се излагаме и да минем през фризьора". Тя пък се нави и вместо да ходим на плаж, висяхме в някакъв фризьорски салон в гараж да ни правели „вафлички". Тъпичка е Дидито, ама аз си я обичам - после я чакам още 15 минути да си го опише това в дневника. Отиваме на плажа - много скъпо било на шезлонг. Викам й: „Е, нали ще си намерим кой да ни издържа...", ама тя като не разбира от ирония и веднага се метна на шезлонг за 30 лева, доволна, че сигурно съм права. Чакай, телефона ми звъни...

19:25 ч.

Диди. Вечеряли вече. Тя искала да скъса с Данчо, но той не я разбрал и отишли да се напиват - имала план да го зареже след като се напие, за да не я моли да се съберат пак. Докъде бях стигнала? А, да! Да сме ходели на Тони Стораро, аз даже не слушам чалга, ама нали Дидето иска. Щял да пее някаква песен за момичета, които се целували и Дидито отново се беше емоционирала. Напихме се, естествено (и, разбира се, беше донесла и тефтера в бара), предложих й да се целуваме, че вече ми беше скучно - мъжете винаги се лепят на такава гледка. И наистина - запознах се с един пич, ама Дидето се разсърди, защото го видяла първа... и заяждане, бой... пълна излагация. Както и да е, аз все пак си останах с мъжа. Тя пък си загубила портмонето през нощта, та й казах, че съм краднала пари от баровеца. И без това беше сърдита за глупост. Като сме кифли, да сме кифли докрай. Чакай да се изпишкам...

20 ч.

Извинявай, нещо се загледах в телевизора. Докъде бях? Да - ден две - Дидито се запозна с някакъв Митко, който й се представи за PR - милата тя вярва. Пак седях сама в капана цял ден. Казах й, че съм се запознала с футболист, защото иначе щеше да настоява да ходя при тези тийнейджъри, „PR-ите". Следобед пък ме хвана алергията, очите ми се подуха... ужас просто, а ключът от стаята у Диди - ща, не ща я чакам и пия менти от скука. Идва Дидито - за какво плача, футболистът ли ме е зарязал, успокоява ме... Митко щял и на мен да ми стане PR, само че от Митко следа вече няма. Направил й пичът голи снимки на плажа и си тръгнали с неговите хора. Вечерта вече ми писна да слушам за този Митко и се опитах да й обясня какво се е случило, а тя ми вика, че съм пияна. Какво не прави човек за приятелите си... Ще си почина малко, че ми изтръпна ръката.

20:30 ч.

На третия ден вече ми писна да скучая и й предложих да си направим план, да правим нещо. Вода, водни колела, забавления. Купихме си един дюшек, влизаме във водата и като ни дръпна течение. Ние сме във водата, далеч от брега, а нашата пак пише дневник, моля ти се. Излизаме от водата чак на нудисткия плаж... разбира се, Дидито се потресе. Пак седна да пише колко е потресена. Следобед поне си починахме, някакви момчета ни поканиха на яхта - ок, разнообразие, чудесно... Вечерта обаче Дидито измислила как да срещнем мъже... да сме ходели на нощно къпане. Дрехите ни изчезнаха, прибирахме се по бельо - пак пълен срам и излагация. Направо не ми се разказва за това... Чакай, че хазяйката пита кога ще се изнасяме...

21:00 ч.

Значи, дневниче, отиваме на яхта на следващия ден. Дидито спира пред най-скъпите яхти и вече не знам какво си представяше, а те момчетата наели най-обикновена платноходка. Та отново 15 минути нашата писа настървено колко е разочарована... Поне едното момче си я хареса, че да я занимава. Качваме се на яхтата и ме хваща морска болест. Ужас! Повръщам, зле ми е. Лягам си за миг в каютата, точно започва да ми разминава и хоп! яхтата се обръща. Дидито, разбира се, това истинско торнадо, решили да правят секс с момчето, ама се подпряли на единия борд и колко му трябва на коритцето... Ето я секс фурията - пак ми звъни.

21:15 ч.

Реве Дидито. Иска да го зареже, ама не може. Не бил от нейната среда, нямало да стане известна, ако е с него. Ама не можела да го зареже, той пък й казал, че е много влюбен. Напили са се и двамата, сега цяла нощ ще ми звънят... изключвам звука след малко. Стана ми мъчно направо!

Докъде бях стигнала - дааа - на петия ден решаваме, че ще си направим пътешествие. Хайде на Какао Бийч, вика Дидето - подозирам, че тя идея си няма, че това е плаж със заведения, а не мол, в който се предлагат най-готините и богати баровци. Какао, Какао - ама Бубето й казала на Смокиня да ходи. Подозирам, че тя идея си няма, че това пък е къмпинг, а не таен мол, в който са най-яките свободни баровци, които не предлагат на кифлите на Какао.

По пътя си признахме някакви неща и наистина осъзнах, че колкото и да е наивна и тъпичка Диди, все пак е най-добрата ми приятелка. На таксиджията платихме с имитацията на Долче и Габана, която Дидето ми подари за рождения ден - слава богу, нямах търпение да се отърва от този кич. И разбира се - къмпинг - палатки, пясък, няма следа от всички известни хора, които Дидето очакваше да видим там. Накрая ни заваля и дъжд и трябваше да спрем на стоп един перверзник... направо не ми се говори за това. И после готиният Данчо ни спаси... Какво става, бе, хора - тези ревящи деца няма ли да ги слагате да спят вече... ще си сложа слушалките и ще пиша пак.

21:30 ч.

На шестия ден, скъпо дневниче, се запознахме с две девойки, доста по-малки от нас и поне разнообразихме. Ама нашата Диди само се оглежда за Данчо, не знаеше на кой свят е. Разговорихме се с момичетата, че мислели да си правят собствен бизнес и ми разказваха как са се срещнали с адвокати да си запазят търговска марка и как търсели дизайнер за помещението, предложих да им помогна - нали се занимавам малко и с интериорен дизайн... Дидито пита за какво си говорим, ама как да й обясниш - отговорих й, че за маникюр и тя тръгна по плажа да търси този прословут Данчо. Беше си решила нашата, че малките девойки го свалят и хайде да направим това, хайде - онова. Нацелуваха се накрая и мирна. Не знам какво харесва това момче в нея, но още същата вечер я покани да ходят на Фетбой Слим (да, бе да - Дидето на легендарен диджей... ама нали е на Какао, значи е гъзарско). Ето, Дидето пак звъни...

21:40 ч.

Лелелелеле, как са се омазали с този Данчо! Не само не скъсали, но тя му предложила да се оженят, защото й писнало да търси мъжа на живота си и да не го намира. Крещеше, че няма да остане стара мома - горката, какво ли й е в главата...

Та, да ти доразкажа - вчера пълна почивка, отиде си Дидето на плаж, нещо се забавлява - каза ми, че е спасила дете от удавяне и е хванала трафикант на цигари, утре ще я пишат по вестниците - станала известна... ама - на Дидито работите, сигурно е заспала и нещо е сънувала... Уф, някой тропа на вратата. Няма я Дидето, бе, няма я, не тропайте...

21:45 ч.

Някой пак тропа, тоя път много настойчиво. Сигурно е оня отвратителен спасител Никито! Ей сега ще му направя скандал... Какв....?!??!?!??!??!!!!

23:00 ч.

БОЖЕ ГОСПОДИ, КАК СЕ УПЛАШИХ!!!! БОЖЕ ГОСПОДИ! БОЖЕ ГОСПОДИ! Отварям вратата и нахълтват полицаи с черни маски! Крещят: „Къде е Кифлата?! Къде е Кифлата?! Всички престъпници, горе ръцете и легни на пода! Почвай всичко да си казваш, че много ще боли!!!". Обикалят цялата стая, гледат под леглата, в банята, а аз лежа на пода с ръце зад тила и умирам от ужас. Изправиха ме, размахват някакви автомати пред мен и ме питат нещо, а аз нищичко не чувам и само им повтарям: „Каква кифла?!? Нямаме кифли, нямаме баници, само аз и Дидето сме тук!!!". Усетиха се накрая, че никаква кифла няма и че съм сама... Направо цялата треперех... Обясниха ми, че търсели някакъв мафиот Митьо-Кифлата, това било спец-операция. Получили информация от някакъв популярен сайт в интернет, Webcafe.bg - там пишело, че Кифлата се криел на морето - бил се маскирал на тъпа блондинка и се слял с туристите, а някаква Ина Герджикова пък пишела дневник от името на Кифлата, за да го прикрива... Питаха ме дали я познавам тази Ина и къде да я намерят... А аз като не я познавам... Пълни глупости някакви!!! Ох, още треперя... а после техните колеги им звъннаха да им кажат, че са хванали мафиота в София и ми се извиниха - станало било грешка... Ох, събирам си багажа и веднага си тръгвам! Писна ми от това море и от тези простотии!!!

23:30 ч.

Звъня на Диди. Сто пъти и звъннах да й кажа, че си тръгвам. Тя вдигна само веднъж и ми каза, че на сутринта ще се жени, а сега отивала да си направи татуировка. Звъннах още няколко пъти, за да й разкажа какво се случи с полицаите и всичко... но не ми вдигна... Тръгвам си, събрах си багажа... Дидето да се оправя - аз се махам от тук! Чао!

КРАЙ (наистина)

Плажният дневник на една кифла – част 10

2010-08-24T11:11:00.000+03:00

ден 11

??:?? ч.

Оу, мило дневниче! Сега се събуждам... главата така ме цепи, че ме е страх да си отворя очите! Боже! Коя дата е днес??! Аз трябва да се прибирам в София май... Добре, че съобразих, аз да не съм някоя кифла, която да забрави да си тръгне от морето... Ох, главата! Къде съм? Колко е часа? Хайде едно по едно: първо отварям половин око за малко да видя на последната страница, на която съм писала тук... ден 9... хммм... а какво казва телефона?! ДЕН 11??? Леле, КЪДЕ МИ Е ДЕН 10?! Последно помня, че отидохме на вечеря с Данчо да си поговорим за нас... Такаааа – не се паникьосвай, момиче, сега кротко и полека ще си спомня всичко. По пътя на логиката, нали така? Ще пиша пак след 5 минути.

12:10 ч.

Не чувам хъркането на Лилето, значи не съм в нашата квартира.

12:15 ч.

От друга страна – целият чаршаф е за мен, значи съм сама в леглото. Не чувам вода от банята, така че сигурно съм и сама в стаята...

12:17 ч.

Следваща проверка: бельо. Прашките ми!!! НЯМА ГИ!!!.... А, ето ги, тук си били.

12:20 ч.

Сега – ще спусна ръка бавно до леглото да проверя за чантичката си (знаеш, че винаги си я оставям на едно и също място)..... Тука е... Добре – телефон, портмоне, кърпички, дъвки, балсам за устни. Абе, според общото тегло – всичко трябва да си е тук. ОК.

12:23ч.

От пакетчето с дъвки липсват три – значи съм изяла едната на излизане, другата - след ядене, а последната – преди да започна да се целувам с някой. Дано да е Данчо, че не ми се мисли иначе...

12:25 ч.

Да, Данчо е – усещам парфюма му Bvlgari Aqua по тялото си... Фю!!! Значи и секс сме правили – лоша, лоша мацка такава! Следователно това е неговата хотелска стая... Отварям очи официално... Ъх...не, не е неговата хотелска стая, чудна работа...

12:28 ч.

Чакай, бе... аз от къде знам, като не съм била досега. Така де – сигурно е неговата.

12:32 ч.

Изхарчила съм точно 82.50 лева. Това прави 5 големи уискита поне, соди, вход за тоалетна, нещо малко за хапване, може би такси... и ох, добре, това е в общи линии с парите... Лошото е, че не ми достигат точно 2 лева за да си купя билет за София... нищо, Лилето ще ми услужи...

12:40 ч.

ЛИЛЕТО!!! Напълно я забравих!!! Сега ще отворя очите си бавно и ще си погледна телефона...

12:42 ч.

Пропуснато обаждане от мама, смс... ъ, Мтел... и... 50 пропуснати обаждания от Лилето!!! Ужас! Звъня й. Не вдига. Звъня й пак. Не вдига. Добре, после ще се чуем. Сега мисията е да си спомня какво съм правила, къде съм и да се прибирам в квартирата, че да събирам багажа. Отивам към банята... веднага... тоест, щом таванът спре да се върти.

12:58 ч.

Дневничеееееее!!! Ударила съм сееее... Боли ме кръста ужасно и имам марля отзад – поне някой се е погрижил за мен. А тези обувки с платформите ги хвърлям, знаех си, че не трябва да ги обувам като пия... Само да се успокоя и ще погледна какво е положението под превръзката... А не стига и това, но съм си легнала с грим – много мразя така да правя... И 3 от 10 нокътя са ми счупени... Ама и аз каква съм палавница, хихи!

13:00 ч.

Сядам на тоалетната и започвам да си спомням, мило дневниче, щото не приляга на момиче като мен да не си спомня един ден от живота си! Така! Помня, че се оправях за вечеря. Сложих си розовата рокличка с дантелките. Данчо ме взе. Отидохме пеша по крайбрежната до едно много приятно ресторантче... Мммм...

13:15 ч.

Вечеряхме. Питах го за какво иска да говорим, той каза – после. Аз си мислех, че ще е по-добре да се разделя с него сега, преди да сме се върнали в истинския свят – дали съм го направила?

13:26 ч.

Сега се сещам – след вечеря решихме да ходим на бар – това обяснява къде съм се натряскала!

13:44 ч.

В бара пихме шотове... После Данчо ми каза, че е хлътнал по мен и иска да е с мен и в София... мдаааа... а какво отговорих аз? Виждам картината пред очите си, но не чувам звук...

14:00 ч.

Спомнянето е много уморително, мило дневниче... Лилето още не вдига. Я да махна тази марля да видя какво съм си причинила... Ето ме в банята съм... Ох... Отлепям лекичко... Иииии... КАКВОООООО?????!!!!!

15:30 ч.

Мило дневниче! Мисията да си спомня снощи е по-важна от всякога! Няма да ми повярваш, моля те, седни, за да не паднеш... ... ... имам татуировка на кръста! Да, истинка е, проверих вече дали се трие и не!!! Това е покривала марлята... пише: „Данчо&Милата форевър”.... а аз даже не се казвам Мила – за пръв път си правя татус и са ми объркали името... а, да, бе - Данчо така ми казваше на галено - мила. Олекна ми малко! Но дневниче, отчаяна съм...

15:45 ч.

Ето, спомних си... запознахме се с Данчо с един татуист в бара и той предложи да ни направи еднакви татуировки за 50 лева на следващия ден, като му казахме че ще се женим... ЧАКАЙ МАЛКО!!! Ще се женим?! Това е било някаква шега... макар, че татуировката е истинска, за съжаление... Изобщо не е като готините плетеници на Бубето или китайското йероглифче на Муцето... „Данчо&Милата форевър”, малеее... и верно ще со стои форевър, лелеее...

16:00 ч.

Чакай, бе, дневниче... дай да се обадя на Данчо. Той все нещо ще си спомня... гласова поща, язък... А какво правя сама в тази стая цял ден, Лилето сигурно ужасно се е притеснила за мен! Тогава да се обадя на нея... Лилето – не вдига... Ъх! Еми кво да правя?... Реших - изчезвам от тук. Само да си намеря дрехите. На туй отгоре ми остава само една страница от теб, дневниче, дано ми стигне да разбера какво съм правила снощи...

16:15 ч.

Добре, тръгвам. Забравих ли нещо?! Ооооу! Бележка на възглавницата, дано да обяснява всичко, защото вече съвсем не ми е смешно. От Данчо: „Мила! Тръгвам към София. Спи до когато си искаш, все пак хотелчето си е мое... да, де – наше – нали се оженихме снощи! Чакам те в София, госпожо!” Тоя Данчо, какъв шегаджия...

17:00 ч.

Дневниче, остават ми 10 реда. В тях трябва да се прибера и да си спомня тази глупава шега с жененето. Верно имаше нещо такова, ама какво точно беше, ъх? Успокояващото е, че не си спомням ни бели рокли, ни поп, църкви – нищо. След като се запознахме с татуиста си взехме бутилка уиски, за да празнуваме годежа си... От къде сме го измислили това, убий ме - няма да си спомня.

17:01 ч.

„Капитан! Трябва ни капитан веднага!”, помня че Данчо нещо такова казваше – за какво пък ни е бил капитан?!! И после висяхме на пристанището и е сутринта. Ама защо?! Идвайте спомени, идвайте при кака си... 5 реда...

17:10 ч.

Сещам се още - с Данчо сме на лодка. Ден е. Някакъв човек ни пита нещо, на което викаме в отговор: „Дааа” в един глас. „Живи и здрави да сте тогава и хубав семеен живот!”, казва този капитан. И пристанище. Някакво такси. Татуиста. Пак такси. Баси... Мило дневниче, нали това не значи нищо – може ли капитан да ни ожени?! Ни е гражданското, няма торта, гости, снимки, подаръци... Абе в един епизод на „Есмералда” така имаше някакъв фиктивен брак (каквото и да значи това) – сигурно е това... ще го оправим в София... А сега – излизам от хотела. И без това ми остават 3 редчета от теб.

18:00 ч.

Дневниче, не се ориентирам... Помолих един човек да ме упъти към Крайбрежната и той ми показа, но май съм се объркала, защото тази крайбрежна улица не ми е позната... Ето, ще питам този човек да ме упъти – извинете къде се намирам? В Синеморец... Моля?!?! Това не е истина – аз даже съм в друг град?!... трябва да разбе........(край на мястото в тефтера)

Плажният дневник на една кифла - ден 8 (част 9)

2010-08-16T11:04:00.000+03:00

16:20 ч.

Мило дневниче! Едва изчаках досега, за да ти кажа най-голямата новина! Познай кой е известен вече?!!! Дааааа! Как позна?? Точно така - Ааз!!! Утре ще ме има във всички вестници! Започвам да разказвам веднага, знам че и ти нямаш търпение да разбереш. Значи (пиша ти го едно към едно, точно както беше, с подробностите):

10 ч.

Ставам. Приготвям си нещата за плаж. Лилето спи, защото снощи участвала в състезание за надпиване с текила в дискотеката. Не спечелила, ама пък се целувала с някакъв много висок руснак - каза, че нищо не разбирала от това, което й говорел, ама тя и български вече не разбира по това време на денонощието... както и да е, отнесох се. Данчо ще кара сърф днес, така че и с него после ще се видим. А аз отивам към плажа, защото толкова малко време ми остава на морето, а трябва да почернея толкова много! И тръгвам към плажа самичка.

10:20 ч.

Връщам се до квартирата, защото се оказва, че съм си сложила вместо от водоустойчивата спирала, тази за обем... Красотата иска жертви! А, да! И плажната кърпа да взема...

10:40 ч.

Ям катма за закуска. Божее!!! Имам чувството, че нищо не съм яла на това море! Дали съм отслабнала?

11:00 ч.

Купувам си супер яка обеца за пъпчето на път към плажа - една такава с черепче с камъчета, около което е увит дракон с червени очи, който е захапал роза, от която капят сълзички - една такава с висулки с топчета накрая - много ми е сладка!!!

11:15 ч.

Купувам си още едно много готино зелено плюшено мече, за колекцията ми на задното стъкло в колата. И картички за любимите ми приятели, които да надписвам днес докато почернявам. Честно казано нямам търпение малко да ми е скучно...

11:30 ч.

На плажа - гъч! Няма никакви места... какъв ден е днес?!

11:40 ч.

Хммм... събота е, да. Какво пък толкова има днес...

11:50 ч.

Сядам на един шезлонг.

12:05 ч.

Влизам във водата. Ух, бе, много хора! Някой успя да ме настъпи даже, смятай колко много хора! Чакай да премина покрай водораслите... да заобиколя групичката, която играе на топка. Ох - и този с дюшека. Тук е мръсно... я, малко по-натам. Може да поплувам до шамандурата и без това не съм била на фитнес от 2 седмици, треньорът ми ако ме види ще му стане лошо - айде плувам вече!

12:34 ч.

Ето я шамандурата, добре че все още имам дъно!

12:41 ч.

Нещо ме пипна!!! Ииииии!!! Помощ! Акулааа!!! Медуза!!! Крокодил!!! ПОМООЩ, нещо ме нападнааа!!! Много ме е страх, мило дневниче! Нещо ме докосна, сигурно е опасно същество!!! Опитвам се да се върна, дано спасителят с джета ме извади от водата (и дано не е Ники), преди съществото да ме догони!!! Тичам по дъното за по-бързо, че ако плувам ще загубя време! СПАСЕТЕ МЕЕЕ!!!

13:07 ч.

АААААА!!!! ПОМООООЩ!!! ТО СЕ ХВАНА ЗА МЕЕЕЕН!!! Захапа ме за гърдата! ПОМООООЩ!!! Ще умра!!! СПАСЕТЕ МЕЕЕ!!! Това е, ако не се спасиш сам, няма кой да те спаси!!! Вече водата ми е до кръста, но Съществото ме е захапалооо и не ме пускааааа!!! Страх ме е да погледна, защото... (абе, по Дискъвъри казват, че ако се паникьосаш ще се удавиш)... Божебожебоже!!! Дано оцелея! Дано не умра!!!

13:15 ч.

Вече почти съм на брега! Дръж се, момиче! Само още малко време... ето, събрали са се хора на плажа! Дано лекарите ме спасят! Не ми се умира толкова млада!!!

13:19 ч.

Ох, вълните! Помощ, бе, хора!!! Ще оцелея! Няма да се предам!!!

13:24 ч.

Ще припадна... Една жена ме наближава и маха Съществото от мен... ъъъъ... и го прегръща... Сигурно се бори с него?!... Не?!! Още същества?! Какво става тук?!

14:20 ч.

Мило дневниче, аз съм героиня! Току-що говорих с двама репортери, които искат да напишат час по-скоро историята ми - снимаха ме! Оказа се, че съм спасила дете! Да, точно така, Съществото което ме хвана всъщност е бил 7-годишният Мишо, който е на лагер тук. Влязъл да се къпе с приятелите си, ама нещо се отнесъл и не излязъл с тях. Гледал с водните си очила под водата, когато съм го наближила и се хванал за мен, за да ме помоли да го изведа! Да, ама аз се уплаших и го спасих набързо! Когато се съвзех, целият лагер с приятелчетата на Мишо и учителката бяха около мен, спасителите, курортисти - ръкопляскаха ми! Уау! Знаех, че ще стана известна, но не съм предполагала, че ще стана героиня преди да навърша 24!!!

14:26 ч.

Да не забравя: трябва да се занимавам с благотворителност, сега като съм героиня. Провери в интернет някоя кауза за спасяване. Нещо със животни трябва да е...

14:33 ч.

Толкова ме умори това геройство, че ми се прииска да си запаля една цигара. Видях, че наблизо един мъж пуши и реших да го помоля за цигара (аз не пуша, дневниче, знаеш - само като съм на кафе или на дискотека - нищо не е). Той ми вика, че нямал бил цигари. Аз му викам - е, пич, сакът ти е леко отворен - виждам, че имаш стек от моята, шарената Карелия. Той ми вика да се разкарам. Добрее!!! Уатевър! Минавам покрай него и...

15:10 ч.

Мило дневниче! Пак съм героиня! Полицията си тръгна точно от плажа и благодарение на мен хванаха престъпник! Двамата репортери отново ме снимаха и говориха с мен! Представям си заглавията във вестниците утре с големи мои снимки „Спасителка на деца залавя трафикант на цигари без бандерол" и подзаглавието: „Смелата млада жен пее и танцува и я очаква шеметна кариера в шоубизнеса". Ееех! Ами какво стана - минавам покрай този ужасен тъпанар, обаче се спъвам в дръжката на сака му... Сакът се разкопчава и от него разпиляват стекове цигари (нямал бил цигари, глупак!). Той скача да ги събере, обаче се сецва... веднага дойдоха хора около нас, метнах една кърпа върху него, като по филмите, и зачакахме полиция. Оказа се, че продавал цигари без бандерол на плажа! Днес съм най-смелата!

15:30 ч.

Изтощена съм... Ще поспя... Жега... ух, много ми е топло и май се поизпотих... я преди да заспя да се фъцна с дезодорантче...

16:00 ч.

Дневниче! Не знам какво щеше да прави светът без мен днес! Спасих толкова много хора за един ден! Сега си тръгнаха двамата репортери отново, казаха че сигурно цялата първа страница на вестника утре ще е за мен! Ех, каква съм!!! Та, значи... точно си вадя дезодорантчето да се напръскам, а плажът фраш, казах ти - милиони хора... и се пръскам аз, пръскам и по едно време идва човекът от съседния шезлонг до мен и ми благодари! Питам го какво съм направила и той ми каза, че точно щял да идва да ми прави забележка, че съм усмърдяла целия плаж, когато намерил умрял тигров комар на кърпата си и разбрал, че съм го спасила с дезодорантчето ми! Представяш ли си какво щеше да стане на този препълнен плаж и с комар-убиец, ако ме нямаше мен?! Прибирам се вкъщи да разказвам на Лилето!

16:30 ч.

Забравих да ти кажа за Какао от толкова емоции днес. Нали се загубихме с Данчо... много мъчно ми беше, дневниче - сама на непознато място, с някакви неадекватни хора около мен - това не е Какао от моите мечти... Намерих колата му и седнах на капака, че вече не ме държаха краката. И по едно време идва някакъв и ми вика да съм се мръднала от колата му. Викам му - пич, това е на Данчо колата... Той каза, че не - неговата била. Спорихме 40 минути и накрая се сетих да звънна на Данчо. Той каза, че ме чакал при колата... и чак тогава го видях няколко коли по нататък... Направо ми се ревеше... Сдобрихме се, дневниче... но го помолих повече да не ме води на Мет Вън Дрън купони. Той си тръгва след един ден от морето и каза, че иска да излезем на вечеря довечера и да поговорим за отношенията ни... Не знам, мило дневниче, в София всичко е толкова по-различно - тук е прекрасно да, но ние сме от различни светове, а аз трябва да се фокусирам върху кариерата си ... не знам дали можем да останем заедно... Ще видя какво иска да ми каже и ще си помисля... Дневниче, трябва да реша, но не мога (това Рени ли го пееше?!)... Какво да правя?

Плажният дневник на една кифла - ден 7 ½

2010-08-10T15:40:00.000+03:00

19:00 ч.

Мило дневниче! Не знам колко време сме се целували с Данчо, но хората си тръгват вече от плажа, а Лилето, горкото, е заспала на масата до нас. Чак сега се пуснахме и направо ми се вие свят! Планът проработи перфектно – станах от мястото си, бутнах Мария-Виктория, Стаси се отдалечи раздразнена и просто обгърнах врата му и го нацелувах. Е, да, в бързината първо му пуснах език в носа, но после всичко си дойде на мястото! Гррр, това момче пари просто! И сега? А, да - чакай да си сменя рилейшъншип статуса, хихи!

19:05 ч.

Данчо каза, че трябва да ходи на някакъв концерт тази вечер, ако искам да отида с него – имал още един ВИП пас (хихихихи!). Нещо Бет Слим-Бийм ли, какво каза – на Какао Бийч? Чакай да го обсъдя с Лилето...

19:10 ч.

Добре! Отиваме! Лилето ще си ляга и без това е изгоряла. Уау! Много се вълнувам – най-накрая Какао Бийч и то толкова изненадващо! Само да видя какво да облека, трябва да е нещо много спешъл! В 20 ч. тръгваме, защото и без това няма да има нищо интересно преди 12 ч., каза Данчо. Много бил известен този Зет Бой Флим, оххх, не мога да му запомня името – както и да е – аз, моето момче, Какао, ВИП ложата и известен DJ – това ако не е сбъдната мечта!!!

19:59 ч.

Кои обувки? Кои обувки?! Добре, айде розовите платформи от абитуриентския бал, със супер късата черна рокличка, големите ми любими обеци и леопардовата чантичка. Данчо ме чака вече долу. Само спиралата... а, да и балсама за устни за уголемяване на обема... а, да, и шнолата Сваровски... ъх, не, колието ми Долче и Габана от Лилето за рождения ми ден... Ейййй!!!! Чакай да си оправя маникюра... Черната рокля, не – нека е бялата поличка с шарената туника... ох, не си вървят с обувките... добре! Златните обувки да са, пак са с добър ток! И златистото потниче по мен! А така... да видим в чантичката имам: гланц за устни, спирала, резервен гланц за устни, презервативи, портмоне, ключовете от вкъщи, ключовете от мазето, сгъваема четка за зъби, телефони – 3 броя, албумче със снимки, кърпички, тефтерче, Нурофенче, пафюм, химикалка, запалка, аварийни тампони, мидички, диск на Борис Дали от миналото лято – в случай, че го срещна да си взема автограф, слънчеви очила, дъвки, близалка... ауууу, забравила съм фотоапарата – хоп! Нещо връхно и...

20:40 ч.

Потеглихме! В колата сме, Данчо е много сладък, хваща ме за ръка тайничко, докато сменя скоростите. Каза да си пусна каквато музика искам! Ааааа – много яка песен!!! Морена-Морена-Морена нънънънъъъъ!!! Ауу и тази ми е любима – Теамотеамооо лалала ай лааав юууу!!! И тази Альородааанс тъ тъ тъ тъ ри дъъъ!!! Нещо загубваме радиото обаче... Ей, Данчо, сетих се – имам един диск в чантичката!!!

22 ч.

Ето вече виждам Слънчев Бряг – ехааа, светлини, хотели, блясък! Като насън е – българският Лас Вегас! Сидито в колата на Данчо нещо блокира... но нищо, в толкова добро настроение съм, че ще си пея докато стигнем, знаеш, че съм си талантлива, мило дневниче – хихи! Ето сега и Данчо да разбере ;)

22:20 ч.

Уаааау, колко много хора! Всички ли отиват на Фет Бой Динг?! Лелелеле, все едно е опашка за Син Сити! Виж какви коли само! Добре, че се нагласих – виж всички момичета са като абитуриентки! Чакаме на опашка, за да паркираме.

22:50 ч.

Още чакаме на опашка, боже, отегчих се! Старшна гъчкана, този трябва наистина да е много известен! А! Я виж – Катето от съседния клас... само дето е половин метър по-висока и май си е забравила полата – виждаш ли какво прави прекаляването с перхидрола на хората. В същото време е пълно с тийнейджъри голи до кръста. Хммм...

23:10 ч.

Стигнахме бариерата и преминахме, дневниче, най-накрая! Чух полицаят да казва, че щом минаваме навътре, значи сме ВИП. А така - ще се сетите! Иначе паркират където могат хората, толкова е гъчкана. Даже видях паяк да вдига един Кайен направо от поляната, на която беше спрял посредата – така става като не си пуснеш смс, пич.

23:20 ч.

Ох, не стигнахме ли вече?! Хората пред нас ходят пеша едвам, едвам, девойки с токчета кълчат глезени, пияни хора, боклуци навсякъде по земята – добре, че е тъмно, мило дневниче, че иначе никак нямаше да ми се хареса тук. Виждам сцената вече! Данчо, не стигнахме ли, бе, мило?!

23:50 ч.

Йеп, паркирахме и се опитваме да минем през опашката, за да стигнем до ВИП входа. Ето минаваме! Другите да си чакат на опашка нъц-нъц-нъц!

00:00 ч.

КАКВОООО????!!!!! НА ПЛАЖА СМЕ?! Амакакзащокакво??? Питам Данчо къде е Какао Бийч, да си седнем на ВИП местата, като бели хора, да си поръчаме по едно уиски и той каза, че това е. Как така това?! Ами къде ще седнем, питам го? Той каза, че където ни харесва – може на плажа, може на бара, може и в Кабаната да видим – ама нямало смисъл, защото нито сме щели да виждаме от там, нито сме можели да танцуваме. Как да танцуваме на плажа,бе, Данчо?!!

00:15 ч.

Не ми харесва! Пълно е с хора, лепкави и потни. Сега обикаляме, за да търсим познати на Данчо... Музиката не ме кефи, а този Фет Бойслим не започва още... Кабаната прелива. А аз се спънах в някакво пияно момиче, което лежеше между хората направо на земята... Ужасно... Сигурна съм, че като Тони Стораро пее тук е съвсем друго... Но трябва да го изтърпя това сега, заради Данчо...

00:50 ч.

ВИП-мип-дрънци-мрънци... От поне 3 часа съм права и се опитвам да си спечеля място за дишане... Данчо предложи да си събуя обувките, но се държа засега – еми, да, ще си разваля тоалета иначе. А, да, и пием уиски от пластмасови чаши... голяма гъзария, няма що... Трябва да му се разсърдя, че ме забърка в тази простотия... Ето – не му говоря вече.

2:00 ч.

Мило дневниче! Официално не харесвам Какао Бийч! Няма известни хора, няма манекенки, няма футболисти, а е ВИП колкото на баба ми бостана... Пълно е със залитащи хора, слязохме до вълничките и морето беше отвратително и пълно с водорасли... А в заличвето опънати едни яхти... Там трябваше да сме, казах на Данчо и той не разбра какво имам предвид – каза, че как ще се кефиш и ще танцуваш на яхтата, нямало да си с хората... Ами, не искам да съм с хората. И ИСКАМ ДА СЕДНА, ПО ДЯВОЛИТЕ! Чакай, почва нещо... и ми се допишка...

2:30 ч.

Разбрахме се да се чакаме на едно определено място, мило дневниче, а пък аз да потърся къде е тоалетната. Джек-И-Чан започна да пуска вече – хората скачат като някакви зомбита, видях едно бяло заведение и отивам натам да питам за тоалетна, ама е много трудно през тълпата...

2:40 ч.

А... не е тук... от къде излязох? На къде да мина? А, подминала съм го... айде отново...

2:50 ч.

Мило дневниче, намерих тоалетната, слава Богу! Два пъти обърках пътя към бялото заведение, но се справих. Сега да видя как да стигна до мястото на срещата.

3:30 ч.

Ох, не се ориентирам, по дяволите!

4:00 ч.

Баси, Виенски валс – не може да ме убеди, че това е негово парче, помня, че го танцувахме на едно училищно тържество, така че сигурно е кавър. Ще поседна за миг на пясъка, че да си събуя обувките... Много съм уморена, не мога да намеря къде е мястото на срещата... Изтощена съм... Ще подпра глава само за миг, много ми дойде...

4:30 ч.

Заспала ли съм, бе, дневниче?! То май свършило... Трябва да намеря Данчо. Дано да си ходим най-накрая... И като се приберем - такъв скандал ще му спретна, че ме забърка в това – какво значи да дойдем тук, да седим часове наред прави и освен това, да ме извинява Фет-Ван-Дам, ама изобщо не се забавлявах!!!

5:00 ч.

Не намирам Данчо... Обикалям за пореден път и не го намирам... Много ми е мъчно, дневниче... Направо ми се плаче... Отивам към паркинга да го чакам на колата... Не знам дали го обичам вече това момче след тази нощ...

5:20 ч.

... ако се сетя къде спряхме точно...

Плажният дневник на една кифла - ден 7

2010-08-06T14:53:00.000+03:00

9:00 ч.
Добро утро, мило дневниче! Днес е седмият ни ден на морето! От една страна ми е мъчно, че трябва да си ходим скоро, от друга - слава богу, защото вече нямам чисти дрехи. След всички преживявания вчера с Лилето просто искаме да се отпуснем на плажа и да си починем най-сетне! Без мъже, без приключения, без PR-и, палатки - само ние двете на плажа.

9:05 ч.
А, да - за вчера. След 20 минути сами на пътя, в дъжда ни качи едно много симпатично момче - сърфист. Закара ни с Лилето до вкъщи, даде ни телефона си да го потърсим, ако имаме нужда от нещо и дори искаше да се видим днес на плажа. Но честно казано, мило дневниче, съм изтощена! Изобщо не ми се занимава повече с някакви мъже, които ми се правят на големи мъже. Това е - явно няма мъж за мен тук, никой не ме заслужава! И Лилето, де...

10 ч.
На плажа сме, дневниче! Най-сетне един спокоен ден...

10:15 ч.
Запознахме се с две момичета - Стаси и Мария-Виктория. Те точно днес идват на морето, дневниче! Милите - не знаят колко трудности и премеждия ги очакват. Настаниха се до нас, за да им разказваме.

11:30 ч.
Много са смешни малките, мило дневниче - така им викаме с Лилето. Милата Мария-Виктория е прекалила със солариума, защото искала да има тен за морето и кожата й станала оранжева. Така че, да - придобиването на тен в солариум е нещо, за което трябва майсторство, но малките още не знаят. Били абитуриентки тази година, сега щели да прекарат една година в творчески отпуск, каза Стаси, за да решали какво да правят в живота. И двете си нямат гаджета, но Мария-Виктория е влюбена в един нейн бивш съученик, на който баща му е бизнесмен. Ние им казахме, че няма мъже по морето и те останаха леко разочаровани - предупредих ги да не спят с Ники спасителя.

12:00 ч.
Хахаха, ще умреш от смях, мило дневниче - Стаси и Мария-Виктория сега ни разказаха как имали един трик, с който двете сваляли мъже. Казват, че винаги ставало. Седяли много близо една до друга срещу мъжа и когато погледнел към тях - едната се протягала назад небрежно, а другата се облягала напред като притискала гърдите си - после се споглеждали и му хвърляли един поглед и после той задължително се влюбвал в едната от тях до 3 минути. То ако така ставаше, ама малките не знаят още - късметът на начинаещия.

12:15 ч.
Печем се, мило дневниче, но на мен вече ми е леко скучно. Ами така, де - от 40 минути си говорим на кой как му се е прецакал маникюра, не може само това да е животът... ама малките не го знаят още, колко много здрав труд и нерви трябват, за да бъде някой като мен. И като Лилето, де...

13:00 ч.
Обядваме. Между нас да си остане, ама тези двете са пълни кифлета. На Стаси баща й й купил розов Мини Купър за бала - голяма работа. А Мария-Виктория била певица, сега щял да й излезе първия албум... what-ever...

13:15 ч.
Мило дневниче, мисля да се разходя вече! Надуха ми главата! Какво от това, че тези двете си имат собствена маса в Биад? Какво от това, че ходят на пилатес по 8 пъти в седмицата? Какво от това и че искат да си отворят заедно козметично студио? Имали си секс приятели, които си разменяли, а момчетата постоянно им купували подаръци, защото били влюбени до ушите - двете били най-най-добрите приятелки - даже имали еднакви татуировки на Hello Kitty на дупетата.
Какво да ти кажа дневниче, от училището директно в един тъп кифленски живот. Нито имат амбиции за кариера като мен, а и да ме извиняват, ама изобщо не изглеждат толкова добре, колкото се правят... Зарязах Лилето с тях да обсъждат как им били предложили фотосесия на двете в някакво ново мъжко списание... пълни кифли...

13:20 ч.
Я, виж ти - ето го сърфиста от вчера. Как се казваше, забравих... Маха ми да отида при него. Я да поседя при него, че със сигурност няма да ми говори колко човека са му лайкнали профилната снимка от солариума във Фейсбук...

13:40 ч.
Още повече ми се доспива, мило дневниче. Йордан е много мил, бил сърфист, цяло лято изкарвал на морето - и така е, има много хубаво и мускулесто тяло. Но като мъж нещо не е много мой тип... Каза, че не слушал чалга и в София предпочитал да кара мотор, защото не мислел за паркиране така - щял да ме повози. Представяш ли си ме, мило дневниче, как съм на мотора с гадната каска, която ми смачква буклите и късата рокля, как се напрашавам и изпотявам - може и да си загубя сандалчето, да не говорим за опасностите... голяма забава, няма що...

14:00 ч.
Йордан предложи да ме намаже с плажно мляко - а на бас, че е защото иска да ме докосва... и този ще се окаже поредният, който иска да ми мине с тъп номер да ме вкара в леглото... Не, благодаря.

14:30 ч.
Мило дневниче, уморих се... Сърфистът иска пък сега да сме се разходили по плажа двамата... какъв ли номер ми крои?! Много е сладък иначе, но защо си мисли, че съм толкова тъпа, че като ме почерпи, трябва задължително да му пусна - няма пък... Всички мъже са задници...

15:00 ч.
Добре, разходихме се - голяма работа. „Я виж вълничките, леле колко е хубаво, ех, как ми харесва с теб", той явно ме мисли за аматьорка. Пита ме с какво се занимавам и аз му казах, че съм в шоубизнеса, разказах му за моя PR Митко - той каза, че и той познавал хора, ама пък за Митко за пръв път чувал. Да, бе, познавал хора... менти ме, за да ме вкара в леглото.

15:30 ч.
Ще умра от отегчение, мило дневниче! Йордан ме покани на вечеря. Даже ме хвана за ръка леко... Наистина е много сладък, но боже Господи, как ме отегчава това момче. Питах го къде излиза в София - и той каза някакви места, които даже не ги знам... Ти чувало ли си за заведение Мохито някога?... На кой свят живее просто?

16:00 ч.
Мило дневниче, Лилето, Стаси и Мария-Виктория седнаха сега при нас в барчето. Ужас, ще му надуят главата на момчето тези кифли...

16:10 ч.
WTF, дневниче... Стаси и Мария Виктория се споглеждат... чакай... боооже, те правят техния трик на моя човек. Ето ги наистина - едната се протяга, другата притиска гърдите си... Лилето ме гледа леко разтревожена - трябва да направим нещо!

16:20 ч.
Лилето ми смига, мило дневниче и ние да направим нещо! Как така тези кифли ще ми идват днес на морето и ще ми крадат моя сърфист по-точно?!? Няма да стане тази работа. С техните камъни по тяхната глава - Лилито ми дава знак, че ще се протяга... Хайде да ви видим сега, селски пръчки такива...

16:25 ч.
Те се протягат още. Никаква реакция от Данчо. Споглеждат се и пак се протягат.

16:30 ч.
И ние се протягаме пък!

16:32 ч.
Те видяха, че отвръщаме на удара и пак си направиха трика. Ние пък заедно с тях го направихме отново. Кой ще се смее последен, ааа?

16:45 ч.
Аууу, колко са зле! Сега си свалиха горнищата и пак го правят, казаха че не искали да им стане разлика... ние сме на сянка, хелоооу! Данчо се забавлява и ми хвърля по един таен поглед от време на време - да го видим дали е кифлоустойчив (хихи - това сега го измислих!).

17:00 ч.
Чашата преля! Стаси мина зад Данчо да му прави масаж на гърба, а пък Мария-Виктория му предложи да му разтрие ръцете - много приятно било! Трябва да направя нещо, трябва просто!!! Няма да ми откраднат мъжа!

17:03 ч.
Планът е следният, мило дневниче - нямаме време за губене - ставам, избутвам Мария-Виктория, сядам до Йордан, прегръщам го през врата, за да се махне Стаси и го целувам! Ще го направя, ето ставам...

Плажният дневник на една кифла - ден 6

2010-08-02T16:32:00.000+03:00

11 ч.

Мило дневниче, извинявай, че чак сега пиша... ама нали те изпуснах вчера на вълничките докато пишках и трябваше да те чакам да изсъхнеш. Но няма значение, защото с Лилето заминаваме за Какао Бийч днес! Да, дневниче, там са диджеите, там са продуцентите, бизнесмените, манекенките, футболистите... там си ни е мястото и на нас... само трябва да измислим как да стигнем до там. А, чакай че Бубето звъни.

11:45 ч.

Какао било демоде, мило дневниче! Бубето ни каза, сега говорихме с нея по хендсфрийто. И освен това ни каза една много, много голяма тайна, която обещахме да не казваме на никой и затова...

11:46 ч.

Добре де, не мога да пазя тайна от теб! Бубето ни каза, че сега известните хора ходят на Смокиня, а PR-ите им лъжат, че са на Какао. Там ходели, за да се крият от жълтите вестници. Някакъв къмпинг било - черната Златка я били снимали там по монокини. Това е, дневниче - всички са на Смокиня - там са и манекенките, актьорите, водещите, продуцентите... значи и ние трябва да сме там. Чао Какао, здравей Смокиня! Сега трябва само да измислим как да стигнем до там...

12 ч.

Дневниче, решихме такси да си вземем. Лилето вика, че сигурно няма да ни вземе повече от 10 лева. Няма как иначе с автобус да ходим... точно си направих педикюра и не мога да си представя някой селянин да ме настъпи сега... Качваме се на таксито точно.

12:05 ч.

Пътуваме. По пътя си говорим много с Лилето, мило дневниче! Сега вече сме си най-най-добрите приятелки. И като заговорихме за тайни... признах на Лилето, че знам кой открадна гаджето й миналото лято - аз. Тя пък от своя страна ми призна, че е сипвала тайно захар в кафето ми, за да надебелея. Добре, решихме, че сме квит.

12:10 ч.

Ама пък не можем да сме квит, ако не й кажа и че знам кой още спа с гаджето й миналото лято - Муцето. Лили го прие добре и се сети, че е забравила да ми каже, че пък Бубето спала с един, който познава Азис. Много мразя да крия неща от приятелките си, мило дневниче!

12:15 ч.

Но така и така пътуваме, та реших съвсем да съм честна и й казах, че нарочно й прецаках цвета на кичурите, последният път като ме помоли да я боядисам и станаха зелени, уж случайно. Няма нищо, каза Лилето, защото така или иначе тя казала на Цуци, че аз не съм си платила сметката онзи път като имахме проблеми в Син Сити. Добре - затова са приятелките - да си казват всичко!

12:25 ч.

Добре, не мога повече да си трая - аз разпространих на всички, че Лилето има неуспешна пластична операция на дупето. И на нея й олекна да си признае, че разправяла на всичките ни познати, че когато пия, пускам на всички... добре - вече няма тайни между нас! Няма нужда да й казвам, че заедно с Бубето пуснахме слуха, че Лилето взима най-малко пари за свирки...

12:30 ч.

Мисля, че наближаваме! Леле, колко много хотели - сигурно са до горе със звезди! Ето го и плажа - баровете! Много яко ще си изкараме! Колко пари каза, че иска таксиджията???

12:40 ч.

Ето ни на Смокиня, мило дневниче! Този таксиджията не стига, че миришеше на кисело зеле, ама и ни поиска 45 лева, представяш ли си? Лилито му каза, че нямаме толкова пари и ще му дадем 20 лева. Той пък заплаши да ни набие и се наложи Лилито да му даде златната си гривна Долче и Габана, която й подарих за рождения й ден... добре, че и тя не знае, че нито е Долче и Габана, нито е златна... разминахме се на косъм.

12:50 ч.

Мило дневниче, все още ходим към Смокиня... оказа се, че пътеката до плажа е ужасно дълга и е трудно с хубавите токчета и този отвратително горещ пясък. Виждаме баровете оттук, все още никой известен обаче. Лилито вика, че сега като видим някой известен трябва да седнем до него, уж случайно, за да може когато го снимат папараците да хванат и нас. А тогава, дневниче, жълтите вестници ще се зачудят кои са тези мистериозни красавици зад Валери Божинов например и ще стане интересно.

13:00 ч.

На плажа сме. Чудя се къде ли спят известните хора тук - има само палатки, не вярвам Азис да спи в палатка тук, но щом Бубето каза... Сядаме в един наистина много красив оранжев бар, тъкмо се връзва идеално с оранжевото парео на Лилето. Все още не виждаме известните... сигурно са се скрили добре с шапки и очила. Ето - този човек, който минава спокойно може да е самият Митьо Пайнера с тези големи очила и шапка. Да, готови сме с поръчката - два секс он дъ бийч, моля!

13:30 ч.

Мило дневниче! Много странни хора има тук... едни пияни, овъргаляни в пясък... Ужасно! Сега дойде един да ни пита къде сме разпънали - с Лилито го питахме „Разпънали какво?" и той умря от смях... сигурно е слънчасал. Я виж Лиле, една жена снима там - сигурно е от „Блясък", репортерка под прикритие, хайде да се нагласим за снимка.

14:00 ч.

Снимането е ужасно уморително, мило дневниче! С Лилито гледахме да влезем в кадър, даже се наложи да минем „случайно" покрай други маси, като в същото време гледахме да позираме перфектно... еми, ще чакаме да излезе „Блясък" да се видим. Писна ни да седим тук - отиваме в следващия бар.

14:10 ч.

Мило дневниче, току що видяхме Слави Трифонов!!! Сложил си е някаква проскубана перука, шапка и очила. Той може да заблуди туристите, но нас с Лилето - не! Седнахме до него в бара. Само че е много шумно... не си чуваме приказката от музиката, а музиката не чуваме добре от силната музика от съседния бар...

15:30 ч.

Лилето се опита да разкрие Слави Трифонов - той много добре е влязъл в роля, сложил си е някакви различни зъби и й каза че се казва Капитана - ето колко много неща трябва да правим, за да се скрием от феновете. Снимахме се с него за всеки случай. А през това време се опитах да се попека, но е ужасно трудно, когато около теб постоянно минават хора, та чак те прескачат от време на време. Човекът с царевицата даже се спъна като ме видя по монокини - сигурно ме е разпознал - веднага си слагам очилата. Дано не ми остане разлика...

15:45 ч.

Сега си мислех, мило дневниче, че като и ние станем известни ще трябва да идваме на Смокиня на море. Ще си вземем палатка, ще й сложим климатик, за да не ни е горещо. Ще се печем по монокини на бара, а пред нас ще има опашка от репортери, които искат да ни снимат. А в съседната палатка ще е сигурно Митьо Крика и ще си станем приятели. Къмпингът има някакви неудобства, но сякаш са по-малко от тези на славата...

16:00 ч.

Изкъпахме се в морето, ама сега ни се пишка - къде ли е тоалетната?

16:03 ч.

Питахме на бара къде е тоалетната и те ни казаха - където ни харесва зад бара. Не разбирам - не видяхме никъде друга сграда зад бара... Да питаме на следващия?

16:13 ч.

Казаха в капана да отидем - по пътеката между караваните и там е. Тъкмо може и да хапнем.

16:30 ч.

Мило дневниче, вече много ни се пишка с Лилето! Стигнахме до капана и имаше гигантска опашка за тоалетната, а таксата е 1 лев! Толкова голяма опашка може да значи само едно - сигурно взимат кокаин, както в София в онова заведение как се казваше... ех, забравих - нищо, сервитьорката ни показа една друга тоалетна и сега отиваме натам.

17:05 ч.

Дневниче... това беше най-ужасното преживяване в живота ми! Влязохме в тоалетната и ааааа... Трябваше да чакаме на опашка, а като влязохме се оказа, че тоалетна даже няма, а има клекало - като на селото на Лилето. Кошчето преляло от хартии... ох, стига толкова детайли! Вратата не се затваряше и затова трябваше да я държа с една ръка, докато... много неудобно. През цялото време трябваше да внимавам и да не опишкам любимите си розови обувки. И после, дневниче, докато се опитвах да си извадя кърпички от чантичката загубих равновесие... и си СЧУПИХ ЛЮБИМИЯ НОКЪТ от ноктопластиката в стената, докато се опитвах да не падна в гадната дупка... Бррр! Не знам как го преглъщат известните това...

17:30 ч.

Седнахме в един друг бар. Поне е красиво, има завеси и палми, само че няма други хора почти. Небето започва да се смрачава, дано не завали!

17:45 ч.

Заваля! Порой! Хората се изпокриха по палатките, от тавана в бара ни капе. Започва и да гърми... Плажният ни ден приключи явно. Лилето вика да ходим и да си хванем такси от пътя!

18:00 ч.

Мокри сме до кости, няма жива кола на пътя, да не говорим за такси! А, ето един Мерцедес ни приближава. Махай, махай, момиче!

18:15 ч.

Мило дневниче! Ето го нашият принц на бял кон - Калин! Пътува точно в нашата посока и предложи да ни закара. А Мерцедеса му е някакъв бъдещ модел - AMG нещо си - уникален. С кожен салон, климатроник и ксенонови фарове. Даде ни даже кърпа да седнем на нея отзад, за да не намокрим тапицерията. Лилето го гледа с влажен поглед, ама си е за мен, съжалявам.

18:30 ч.

Каза, че сме много красиви и Смокиня е прекалено ниска топка за нас. Има собствено заведение в Созопол. Казах на Лилето на ушенце, че си е пу за мен и нея я хвана яд, че го казах първа.

18:40 ч.

Каза, че си имал собствен бизнес лятото на морето, а зимата бачкал в неговата кръчма в Банско. Дали не ударих шестицата от лотарията, а? А, да - каза и че най-добрият му приятел е управителят на Най клуб. Ако сме искали да го питал дали не търси танцьорки - ехаа! Видя ли, Смокиня все пак ни запозна с някой известен!

18:55 ч.

Какво значи фейшъл, дневниче? Калин пита дали сме го правили с Лилето... сигурно е някаква нова пластична корекция. Казах му, че между нас да си остане, ама само малко ботокс съм си сложила в челото.

19:30 ч.

ДНЕВНИЧЕ!!! Този гъз ни пита дали щу ме дадем промоция като сме двете заедно! Тоя какво си мисли??? С Лилето ни е страх, кара по пътя със 150 км./ч. Какво да отговорим, какво да отговорим??!

19:40 ч.

Дневниче! Този отвратителен перверзник Калин ни остави на пътя... Лилето му каза, да !#$%#$!% и освен това да #%^%@$%, след което да %$!#@$@&*^%$ и той спря и ни каза да слизаме... Това тотално няма да е мъжът на живота ми!!!! Все още вали, започва да става тъмно и няма жива кола на пътя... А така - и обхват няма!!! А сега де?! Какво да правим?

Плажният дневник на една кифла – ден 5

2010-07-27T10:45:00.000+03:00

Публикувано @ webcafe.bg

8:00 ч.

Мило дневниче... имахме най-кошмарната вечер в живота си! Още ми треперят ръцете, почти не съм спала... но пък праснах 2 валериана, та реших да ти разкажа какво се случи, че да ми олекне на душата преди да отидем на разходката с яхта... Нощно къпане - никога повече!

Вчера направихме това тъпо нощно къпане, уж да чакаме готините мъже да дойдат с нас... И ни откраднаха дрехите, дневниче! Представяш ли си?!?! Излизаме с Лилето от водата и дрехите ни ги няма... Търсихме по целия плаж, но нищо... добре, че се бяхме сетили да заровим чантичките си в пясъка, та поне парите, ключовете и готиното ми балсамче за устни с вкус на малини са спасени...

Та, седим на плажа с Лилето, само по прашки и чантички и се чудим как да се приберем. Чувствахме се ужасно, мило дневниче, за малко щях да се разплача! Намерихме един вестник и загубен детски пояс... та срам, не срам се покрихме и тръгнахме. Лилето каза, че трябва да вървим все едно нищо не се е случило, защото иначе ще ни видят и ще ни се смеят, а ако си ходим спокойно няма да ни обърнат внимание. Излязохме на крайбрежната и тръгнахме - аз увита с вестника, а Лилето - с пояса... Ох, пак се разтреперах... ще ти пиша след малко...

9:30 ч.

Ето ме пак, дневниче! Срещата ни с пичовете с яхтата е в 10:30... Лилето спи още - нека си почива, че много емоции ни дойдоха... Та вчера, тръгваме по крайбрежната спокойни, все едно всичко е наред. Някакви простаци ни подвикваха, но ние ги игнорирахме. Наближихме най-модната дискотека в момента, когато чухме диджеят да казва на микрофона, че... ВСЕКИ МОМЕНТ ТРЯБВА ДА СЕ ПОЯВЯТ СОБСТВЕНИЧКИТЕ НА ДРЕХИТЕ, КОИТО ШЕГАДЖИИ ДОНЕСЛИ ОТ ПЛАЖА!!!... Лилето ме стисна за ръката и продължихме бавно да вървим... когато... дневниче... той каза „А, ето ги и тях!". Цялото заведение ни гледаше, хората ни се смееха... изведнъж Лилето ме дръпна да бягаме - хвърлихме пояси, вестници и тичахме с всичка сила до квартирата без да се обръщаме. Да, с токчетата... Кошмарна нощ - мисля да се напия днес, да си забия мъж и да забравя, че се е случило...

10:00 ч.

Добри новини! В хороскопа ми днес пише, че „денят ще премине в положителни емоции... не е изключено свободните от вас да срещнат любовта на живота си, в лицето на представители на Раци или Близнаци". Ето още: „Марс ще ви дари с мъж в третия дом или в трети негов дом - това може да е яхта, круиз, ледник или дори морж. Няма да си намерите обаче 5 лв." Това не го разбрах, ама мъж и яхта разбирам - след малко ще се сбъдне и ми дреме, че няма да си намеря 5 лева! Вече усещам положителната енергия от звездите. В хороскопа на Лилето пък пише да пази здравето си днес и най-вече главата - тъпо. Дали всички, които са същата зодия като Лилето трябва да си пазят главата днес... ПС: Трябва веднага да разбера момчетата какви зодии са... кой знае ;)

10:25 ч.

Чакаме момчетата пред баничарницата, както се разбрахме вчера... Предложих на Лилето да хапнем по баничка с айрян и тя ми се развика какво са щяли да си помислят за нас момчетата, ако ни видят да ядем това... Ама аз съм гладна и си взех една кифла с мармалад пък. Мило дневниче... дано не са ни видяли вчера... Добре, че сме с големите си очила, че да не ни разпозванат хората. Ето го недостатъка на славата - тя тежи...

10:35 ч.

Ето ги - наближават. Колата им изглежда скъпа, това винаги е добър знак. А... някакво Ауди... Хм, с две врати - това нали означава, че е спортно, нали?

10:45 ч.

Пътуваме към пристанището! Прекрасно е, мило дневниче! И най-вече, защото ще срещна любовта на живота си днес, най-сетне! Рак или Близнак!

11:00 ч.

Вървим към яхтата! Минаваме покрай супер луксозни яхти... Един ден, мило дневниче, сигурна съм, че моят мъж ще има такава. С белите платна, парапетчетата, със собствен капитан и някой, който работи това да ми сипва шампанско - хихи!

11:13 ч.

Подминахме вече скъпите яхти, къде може да е тази... сигурно е супер скъпа и е отделно от останалите комерсиални лодчици... Сигурно с охрана.

11:20 ч.

Ъ? Какво е това? Това не е яхта...

11:23 ч.

Яхта било, казват момчетата. Платноходна яхта, казват. Супер малка лодчица с платна. Даже мотор няма. Мило дневниче, няма да крия от теб, че отново съм ужасно разочарована... Остави това, но и момчетата са Везни и Овен... нищо общо... Сега ще говорим с Лилето какво да правим и ще ти пиша пак.

11:30 ч.

Еми ще отидем все пак... и без това малко ни е срам да отидем на плажа днес, където може да ни разпознаят хората от дискотеката. Пак ми стана гадно... както и да е... в София обаче ще кажа, че си е било истинска яхта... Което е факт на практика.

11:35 ч.

Тръгнахме. Момчетата са напазарували някакви банички за из път, а също и водка, за да е весело. На нас още не ни е весело, но пък какво - на море сме, може да го пробвам този русия. После ще разказвам, че съм правила секс на яхта - е, какво - вярно си е!

12:00 ч.

Привет от открито море, мило дневниче! Русият ме сваля много сериозно, този Овена. Не знам дали имам добро съвпадение с него, но съм чувала, че ако веднъж се събереш с Овен са много верни... ама май били скучни любовници... Лилето казва, че Везните обичали игрички - така че щяла да си поиграе с нейния, само малко да й размине, че й е лошо...

12:30 ч.

Пием водка и се печем с русия... Само че на Лили й е все по-лошо. Или е слънчасала, или е морка болест... чакай... повръща...

13:00 ч.

Сложихме Лилето да си легне в каютата долу. Много е тясно и мърляво, но при положение, че й е толкова зле и повръща, по-добре в каютата, отколкото на слънце. Везните остана при нея да я наглежда, каза.

13:30 ч.

Сега е идеалният момент да направя нещо щуро. Мисля да забия русия и да правим секс на яхтата. Като в Титаник, ама по-палаво - хихихи!!!

13:45 ч.

Мило дневниче! Започва да става горещо... Гледам вълничките как се плискат в яхтата! Ехааа... добре, че няма папараци! Леле, като се прибера колко имам да разказвам...

14:00 ч.

Мило дневниче... защо казах като в Титаник... сама предизвиках съдбата... С русия се разгорещихме, тя започна много силно да се клати... и... се обърна. Гътна се на една страна тъпото корито и чакаме някой да ни спаси сега... Добре, че всички са добре... Добрата новина е, че Лилето не повръща вече...

18:00 ч.

На брега сме и всички са добре! С Лилито се прибираме по крайбрежната, ужасно сме изтощени, целите сме мокри... Ето, минаваме покрай дискотеката от вчера. Чувам гласа на диджея на микрофона: „Ето я и победителката в нашия конкурс! Ела тук, момиче! Да, да, да - ти! Ела, ела насам"... мисля, че сочи нас с Лилето... Я да видим...

18:10 ч.

Мило дневниче! Диджеят продължава да ни вика към него, казва че съм победителка в някакъв конкурс, даже не знам какъв... Лилето забързва крачка - какво ли си е наумила тази кокошка??

18:12 ч.

С Лилето стигнахме едновременно и хванахме едновременно бутилка шампанско. Диджеят каза „честито на победителката" и пусна музика. Не разбрахме коя е имал предвид, нито защо сме спечелили конкурса... я, плакат... какво пише?... „Мис Мокра Кифла на Деня"... Много смешно...

20:00 ч.

Хороскопът позна за едно нещо - 5 лева не си намерих. Добри са... Само да бяха познали и за мъжа на живота ми... Утре заминаваме с Лилето за Какао - така решихме, омръзна ни да седим тук и да чакаме!

Плажният дневник на една кифла – ден 4

2010-07-23T09:04:00.000+03:00

Публикувано @ webcafe.bg

10:00 ч.

Мило дневниче! Как си ти? Аз съм добре – сега седнахме с Лилето точно на плажа и решихме, че трябва да си направим план. Толкова много за вършене, толкова малко време... Ех! Трябва да се организираме някакси, казва Лилето, ако искаме да срещнем мъже. Сега мислим какво да правим – ако имаш идеи – кажи ни.

10:15 ч.

Забравих да ти кажа, че от Митко и следа няма – сигурно е бързал да се прибере за София, че да работи по кариерата ми и не е искал да ми прекъсва почивката – все пак ще имам нужда от нея, след като ще съм толкова заета като се върна... На Лилето й беше малко неудобно, че така се напи и ми говори глупости снощи, но сега много се радва за мен – даже си представяхме какво ще кажа като отида на гости в шоуто на Слави! Ах... ама да се съсредоточим – план, трябва ни план.

10:45 ч.

Суууупер идея! Лилето има гениален план - вика да си вземем надуваем дюшек и да влезем във водата с него! Хем ще се печем, хем ще сме на хладно и ще се запознаем с момчета с хубави тела... еххх! Не знам от морето ли е, дневниче, от какво, ама адски ми се иска да съм в прегръдките на силен мъж с идеален тен, леле каква съм... палавница, хихи!

11:30 ч.

Взехме дюшек и досега го надувахме... ох, останах без дъх. Лили вика да надувам дюшека бавно, а тя ще се оглежда безпомощно, за да дойде някой мъж да ни помогне... да, ама докато дойде, аз го надух. Малко ми се зави свят, та решихме да ударим по една мента със спрайт, за да се освежим преди да влезем в морето.

11:50 ч.

Юхууу от морето, дневничеее!!! С Лилето влязохме в морето бавно, за да може всички да ни огледат... Истински спасителки на плажа сме, ей! Сега се редуваме коя да лежи на дюшека, коя да го бута. Има много хора на вълните, още никой не е дошъл да се запознае с нас.

12:10 ч.

Дневниче, помощ!!! Някакво течение ли какво ни дърпа към другия край на залива... Брегът е толкова далеч! Страх ме е, има ужасно много медузи... Кой знае какви същества има още! Но сме смели с Лилето и двете ритаме колкото се може по-бързо. Ако ме опари медуза и нещо се случи с мен, да знаеш че те обичам!!! Ужасно ще е да умра толкова млада... точно сега като станах известна!!!

12:13 ч.

Аааааа!!! Докосна ме медузаааа!!!

12:14 ч.

Оффф, найлоново пликче било – изкарах си ангелите...

12:30 ч.

Мило дневниче, наближаваме брега! Слава Богу! Много се уплашихме с Лилето... дори тя каза, че май е видяла бялата светлина... но може и да е слънчасала – пълен Сървайвър беше това нашето. Нищо, ще вървим пеша по плажа, че ни е страх да се връщаме с тъпия дюшек.

12:45 ч.

ОБОЖЕГОСПОДИ!!! Ма къв е тоя плаж, тук е пълно с голи хора! Нудисти... Днес е много странен ден, мило дневниче! Защо се събличат чисто голи, не мога да ти кажа. Аз цяла година ходя на солариум, за да имам тена, който имам, ходя на фитнес, пазя диети, ходя на фризьор, маникюр, а те просто си се излагат на слънце с паласките и тлъстините – луди хора, бррр! Още едно доказателство, че с Лиленцето сме най-готините!

13:30 ч.

Хелоу от плажния бар! Всичко е добре, когато свършва добре, казал го е някой известен, все пак. Стига толкова плаж за днес – слънцето и без това е вредно. Седнахме на една лежанка с балдахин. Сега пием маргарити и си танцуваме, така лекичко, че да не изглеждаме като някакви загорели кифли, които се чудят кой да ги оправи... Толкова ни е гот с Лилето, че не ни трябват мъже! Наздраве, мило дневниче!

15:00 ч.

Кана маргарита за втора маса, моля! Хихи!

15:30 ч.

Ще ходиме на яхта, ще ходиме на яхта!!! Неизбежно беше готините мъже да се влюбят в нас! Сега дойдоха двама сладури при нас, изобщо не досаждаха. Едни такива мускулести, много секси... Та, утре са наели яхта и ни предложиха да отидем с тях на разходка! Много се вълнувам! Видя ли, видя ли! След всички глупости днес най-сетне да ни се случи нещо прекрасно!

16:00 ч.

Много съм щастлива, мило дневниче! Утре ще ходим на яхта, ще пием шампанско и ще е като по филмите! Вече ни виждам с Лилето как се печем на носа на яхтата, а сервитьорите ни носят коктейли, мъжете ни масажират, докато вълните се плискат от скоростта на яхтата... Заслужаваме го след всичко! А сега отиваме да поспим, че много маргарити ни дойдоха...

20:00 ч.

Дневниче!!! Лилито има най-щурия план! Ето как ще се запознаем с готини мъже! Как не се сетихме по-рано! Нощно къпане! Идеята е да седнем в бара, да си набележим готини мъже и после едната от нас да каже на другата на висок глас: „Ох, колко ми е горещо! Хайде на нощно къпане!” и тогава те няма да устоят и ще питат дали могат да дойдат с нас, ние ще се почудим, ще им кажем изрично, че не сме някакви лесни и после веселба, хотела, гореща нощ и нови гаджета! Гениален план!

22:00 ч.

В бара сме, много е шумно, пълно е с народ!

22:15 ч.

Ето ги пичовете – 4-5 са на една маса, с прилепнали бели тениски – много яки, има избор! Започваме с плана.

22:30 ч.

Казах на Лилето два пъти високо, че ми е горещо и хайде на нощно къпане – тайната реплика. Музиката е много силна обаче. Лили вика, че сигурно не са някакви загорелници да се бутат веднага да идват с нас, а ще дойдат след малко и ще се направят, че случайно сме се засекли! Много е хитра Лили, добре че сме заедно!

22:45 ч.

На плажа сме! Събличаме се и след малко хоп във водата! Момчетата сигурно всеки момент ще дойдат – ще ги викнем във водата при нас, те ще кажат, че нямат бански, ние ще кажем, че не им трябват... леле какви сме палавници само!

23:00 ч.

Водата беше топла на влизане, ама започна да ми става леко студено вече... Още ги няма момчетата, сигурно са ги забавили със сметката. Лиле, виж май идват! Ох, сърцето ми ще изскочи!

23:05 ч.

Не бяха те... но пък водните колела нещо подозрително се клатят... Студено ми е и пръстите ми се набръчкаха, ще кажа на Лилето да излизаме... трябва да помислим за нов план май.

23:10ч.

Дневниче!!!... Къде са ни дрехите????!

Плажният дневник на една кифла - ден 3

2010-07-18T14:17:00.000+03:00

Публикувано @ webcafe.bg

9:00 ч.

Мило дневниче! Не се притеснявай за мен, аз съм добре! Днес е третият ми ден на морето. Добрата новина е, че портмонето ми се намери (и слава Богу! Толкова много снимки имаше в него!)... лошата - нямаше ги парите. Сега чакам бате да ми прати запис, че не може без пари на море, колкото и тузари, които искат да черпят да има.

9:30 ч.

Мисля, че днес някой има да се извини. Отиваме на кафе с Лилето да поговорим...

10:30 ч.

Оправихме се с Лилето, мило дневниче! Много се радвам да си имам най-добрата приятелка отново! Онзи от дискотеката се оказал пълен задник - казал й на сутринта да си вземе колкото пари иска от портфейла му и да се пръждосва... представяш ли си!!! Че тя да не е някаква уличница!... Не трябва така да говоря, ама съм благодарна на Лили, че ме спаси от него. Сега отиваме на плаж отново. P.S: Благодаря ти, че те има, мило дневниче!

10:45 ч.

Мило дневниче, Лилито е най-страхотната приятелка на света!!! Аз й казах, че са ми откраднали парите и нямам за плаж. Тогава тя пък ми призна, че все пак взела от портфейла на оня задник няколко стотака и да не се притеснявам. Ей това е истинска приятелка! Цунках я толкова дълго и сладко, че някакъв сервитьор в бистрото, пред което бяхме, се спъна и обърна една маса заедно с клиентите на тротоара. Простак!...

11:00 ч.

Мило дневниче! Целувки от плажа! Сега се печем - трябва да имаме идеален тен все пак, за да се срещнем с Нашите мъже. Нищо особено - къпахме се, някакви студентчета ни викаха да играем белот, но ние отказахме - Лилето каза, че е просташко. Леко ни е скучно... но то пък не може само купон, трябва и малко почивка! Сега си мисля, че сме точно като Парис Хилтън и Никол Ричи - мнооого сме яки!

12:30 ч.

Уааааау! Какви новини имам само! Никога няма да ми повярваш, дневниче!!! Запознах се с Митко в капана. Много е готин! Каза, че е продуцент по принцип, но тъй като съм много интересна и красива, предложи да ми стане личен PR! Каза, че познава и Евгени Минчев и хора в Пайнер и... точните му думи „Мога да позная звезда, когато видя такава!" Леле! Най-накрая! Толкова труд, усилия, нерви... но не спрях да вярвам и ето - съвсем скоро ще стана известна! А когато стана известна, знам че ще срещна Мъжа на живота си! Знам го! Оххх, колко съм щастлива! Нямам търпение да кажа на Лилето... А... Още по-добри новини! Лилето пък в това време се запознала с някакъв футболист! Прекрасно - днес, мило дневниче, ни е щастливият ден!

13:00 ч.

Преместих си кърпата при Митко, за да планираме кариерата ми, както той каза - няма повече някакви Златки-патки да излизат по кориците вместо мен - това време било свършило. Митко много си разбира от работата, мило дневниче! Запозна ме с неговите приятели - и те са PR-и, много млади и готини момчета - може някой от тях да стане PR и на Лилето, трябва да питам. Ето - от 1 час имам PR и вече усещам как кариерата ми върви нагоре, как не съм се сетила по-рано??

13:30 ч.

С Митко решихме, че ще направим фотосесия на плажа днес, за да може още тази вечер да пусне снимките във Facebook и неговите влиятелни приятели да ме видят и да започнат да се борят за мен и да предлагат да се снимам я в реклами, я в клипове, пък може и да пропея - Митко каза, че и тези от Пайнер не можели в началото, ама ги научили. Голяма съм късметлийка, мило дневниче, че от целия плаж успях да го срещна и той да избере мен!

13:35 ч.

Ще ми правят фотосесия, лалалала! Ще позирам и ще съм секси, тиририри! Ще стана известна!!! Истинска фотосесия с фотографи, гримьори, фризьори, асистенти... Дано Лилето не се обиди, все пак цялото внимание ще дойде към мен. Дано нейният футболист не се влюби в мен, че пак да си имаме неприятности. Пък ако ли да - можеш ли да му се сърдиш, все пак и аз съм звезда!

13:45 ч.

Сетих се - ще питам Митко дали не може да се снимам в някой филм, той ще може да го уреди това 100% - каза, че много известни хора, нямало да споменава имена, му дължали услуги... така че сигурно ще стане!

14:00 ч.

Мило дневниче! Много е уморително да се работи по цял ден, когато си на море :( Сега ще поспя малко, после още работа... баси на почивка ли съм или на работа! Кариерата изисква жертви! P.S: Казах на Митко за филма и той каза, че няма проблем - сега щял да провери дали има главна актриса за „Мисия Лондон 2". Йеее!!!

15:30 ч.

Отивам на фотосесия сега, мило дневниче! Бързам, така че набързо - толкова се вълнувам, че сънувах мен и Лилето като се върнем - как аз съм известна певица и/или актриса и/или модел, а тя е футболна съпруга, мъжът й рита в „Манчестър". И всичко е като в доброто старо време - пием си кафенца, пазаруваме си заедно, караме много яки коли и сме много щастливи! Мило дневниче, мечтите ни се сбъдват... разбира се, след много, много труд!

16:00 ч.

Мило дневниче, Митко каза, че не трябва да губим време да чакаме всички гримьори, фризьори, фотографи, асистенти - сигурно щяло да отнеме часове да дойдат и ще изпуснем добрата светлина. Затова ще ме снима с неговия фотоапарат и ще се престорим, че снимките са папарашки. Идеята е как уж той ме е хванал на плажа да влизам във водата с бански и после да излизам - без. Много е умен този Митко,бе ей! Страшен PR и е толкова млад, представяш ли си като стане на 30-35 сигурно ще се бият, за да им е PR, ама нъц! Каза и да се правя, че не го виждам. Добре започваме!

18:00 ч.

Много съм уморена! Влязох и излязох от морето 100 пъти докато направим добри кадри. Митко каза, че съм много фотогенична и като нищо да ме извикат в „Биг Брадър" веднага щом видят снимките. Каза, че ще говори с тях за мое собствено риалити! Днес беше прекрасен ден, мило дневниче, толкова много работа и такъв обрат в кариерата ми! Сега Митко щял да покаже на колегите си PR-и снимките за мнение и после веднага да ги прати в „Блясък"! Трябва да видя Лилето, че като започне да пътува по чужбина с мъжа си, много ще ми липсва, мило дневниче!

18:30 ч.

Дневниче! Лилито плаче на бара... Много ми е мъчно! Напила се е много. Футболистът я бил излъгал. Не бил футболист, а смятал да се пробва, иначе ритал зад блока. И не карал Мерцедес, а смотан Голф. Завел я в бунгалото си, изчукал я и чак после й признал истината. Измамил я е, за да се възползва от доброто й сърце, дневниче! Такива са мъжете... Не й върви на Лилито, много тъжно... Дано Митко може да й стане PR и на нея, че да се разведри.

19:00 ч.

Исках да питам Митко дали може да стане PR и на Лилето, но не мога да го намеря никъде... Чакай да му звънна.

19:01 ч.

Вдига някаква жена... каза, че Митко на този телефон няма. Много странно - сигурна съм, че това е номера, защото го записах и в дневничето си за всеки случай... Нищо, ще пробвам на този в офиса му - стават грешки...

19:02 ч.

Пак грешка! Ама голяма съм патка - какво съм записала... Дай да видя във Facebook, той е толкова известен, че сигурно ще го има...

19:03 ч.

Митко, Митко, Митко... Мисли, момиче... бе как му беше фамилията!?!? Да! Иванов.

20:00 ч.

Мило дневниче... прегледах всички 1100 човека на име Димитър Иванов във Facebook и го няма... Как така, ами сега?!

20:02ч.

Дневниче... Лили е много пияна, вече говори глупости! Каза, че Митко ме бил излъгал само за да ме снима гола! Каква простотия само! Каза, че приятелите му не били никакви PR-и, а цял следобед седяли до нея в капана и се смяли каква съм патка... Трябва да й спрем пиенето на Лили, мило дневниче... Ама може ли да я обвинява човек - тя зарязана, аз - известна. Завижда... Както и да е - ще видим къде ще ходим утре на плаж, че утре вече ще съм прекалено известна... PS: Ооо, да не забравя да кажа на Митко да ми наеме охрана.

Плажният дневник на една кифла - ден 2

2010-07-18T14:10:00.000+03:00

Публикувано @ webcafe.bg

8:30ч.

Мило дневниче! Много се вълнувам, днес ще дойде Лилито ми, най-добрата ми приятелка на целия свят! И без това ми писна да съм сама на море... оказа се, че е много трудно да срещнеш мъжа на живота си, когато е пълно със загорели простаци и натокани кифли. Не знам за какви се мислят с тези гигантски, евтини силикони... Нищо! Прекалено съм красива, за да се сравнявам с тях! Не могат да ми стъпят ни на ноктопластиката, ни на акъла!

9:30ч.

Посрещнах Лилето и ще ходим на плаж. Тя е много умна, мило дневниче, сети се да се наточим много за плажа и затова намерихме един фризьорски салон наблизо и ще си направим косите сега. Дано имат специалната маша, че да ми направят „вафлички”, а Лилито вика, че букли иска.

11:00ч.

Целувки от плажа, мило дневниче! Съжалявам, че пиша толкова рядко, но докато дойдем и се настаним. А и се забавляваме страхотно!!! Направиха ни косите – много се харесвам, само че много скъпо, бе... 60 лева за „вафлички”. Взехме си шезлонг за 30 лева, защото така или иначе скоро ще срещнем Нашите мъже и ще се оставим на тяхната грижа, така казва Лилето.

13:30ч.

Много е трудно, мило дневниче, за две момичета да са сами на море  Бяхме в пицарията, оглеждахме се първо дали някой няма да ни покани на своята маса... тц... трябва да има отделен плаж за такива мацки като нас и за Нашите мъже, не разбирам защо трябва да се месим с простолюдието... Седнахме след 10 минути, после 1 час чакахме две шопски салати... направо ме сви корема от глад... после сметката, отново много пари искат. Лили им каза, че сме певици на Пайнер, дали няма намаление, но злобната сервитьорка нищо не каза – завижда.

16:00ч.

Имахме прекрасен следобед, дневниче! Купонът вече започна! Изпих 3 мохитота, че Лили каза, че е просташко да пием мастика. Разхождахме се по плажа, всички ни заглеждат, а ние се правим на недостъпни – така де, да не сме някакви лесни, все пак искаме да се влюбим наистина... Може да е защото се сетихме да си сложим еднакви бански – страшни сме тупалки! Добрата новина е, че Лилито каза, че е видяла Тони Стораро на един шезлонг – трябва да се запознаем с него! Ами да, навсякъде има плакати, че ще пее! Ако се сприятелим с Тони, може да ни покани на участието си довечера, ще танцуваме много и ще се запознаем с пичове, ще ни черпят, а кой знае – може и да се снимаме в някой негов клип?? Йей! Много се вълнувам!

20:10ч.

Пих вода от чешмата, Лилето каза, че какво може да й има на една вода от чешмата... ама малко ме боли корема сега... дано не ми идва точно на морето, че не знам! Ще хапнем дюнери, че не ни се дават пак толкова пари в онази пицария...

21ч.

Мило дневниче, пиша от дискотеката!!! Много се натокахме, направо не се издържа. Сервитьорката ни искаше 120 лева за маса с бутилка уиски или водка, Лилито й каза, че чакаме Нашите мъже и по-добре на бара да изчакаме - хихи! Но тази кифла ни даде едно столче само, другите били резервирани... не стига, че платихме вход, а и едно столче ни даде – завижда.

22:30ч.

Тони пее, ние танцуваме тук на бара. Скоро ще си изпълни хита за сладураните, които сме ние тотално и Лилито вика да се целуваме. Пием някакви сладки шотове, не знам какво има в тях, но са вкусни! Всички мъже ни заглеждат, а ние си сканираме от бара – все пак не искаме някакви навлеци да ни се лепнат и готините мъже да не дойдат заради тях...

23:00ч.

С Лилето се целувахме! Аууу какви смее!!! Ей сега и Тони ще ни поздрави сигурно по микрофона!

23:05ч.

Някакви други кифли видяха от нас и те се целуваха... Много тъпо. Пием още шотове, защото не искаме да ни бъркат с тези... мърли...

23:30ч.

ВИДЯХГО! ВидяхговидяхговидяхГО! Мило дневничеее!!! Ето го моя мъж! Облечен е целия в бяло... един мускулест такъв. Пуши пура в близкото сепаре! А не като онзи пършив Цецо от вчера!!! Знаех си, че ще срещна любовта на живота си наистина! Чакай да кажа на Лилето!

23:40ч.

Дневниче... Лили... тя... отиде при моя човек...

23:45ч.

Сама съм на бара. Лиляна е при Моя мъж и се смеят.

23:50ч.

Ей сега ще се разправя с тази кифла!!!

00:00ч.

Охраната ни изхвърли... Не може да стане по-лошо! Отидох при „най-добрата ми приятелка” и й вдигнах скандал. Тя ми показа среден пръст и каза, че съм пияна и после ще се разправяме. Тогава и отпрах екстенжъните на тази предателка мръсна, че да я види пичът що за стока е!!! После тя ми скъса любимото потниче! Аз пък успях да я одера, тя разля всичко по масата... и така охраната ни изхвърли! Отивам пак в бунгалото на спасителя, че не искам да спя с тази кучка на едно място...

00:15ч.

Браво бе, заключено е! Чувам пъшкане от вътре... вече няма как да е по-зле... а?? Къде ми е портмонето!?

Плажният дневник на една кифла - ден 1

2010-07-18T14:02:00.000+03:00

Публикувано @ webcafe.bg

10 часа

Мило дневниче! Днес е първият ми ден на морето! Много се вълнувам, точно пристигам на плажа. Сигурна съм, че днес ще срещна мъжа на живота си!

Да видим дали не съм забравила нещо: кърпа за плаж, кърпа за коса, плажно масло 20, 25, 35 фактор, списания, шал за плажа, шал за капана, бански с динен десен, бански с леопардов десен, несесерче за оправяне на нокти, „11 минути" на Паулу Коелю, мтелския ми телефон, вивателския ми телефон, кръстословици, четка за коса, червило, спирала, карти за белот, джапанки за капана, джапанки за плажа, надуваема топка, надуваем дюшек... какво, какво още? Е, щом съм го забравила, значи не ми трябва...

10:45 часа

Мило дневниче, сега се настаних! Понеже предишният път като дойдох нямаше много хора, затова изчаках да дойдат повече и да пристигна отново подобаващо на плажа. Прекалено добре изглеждам, за да пристигна първа. Програмата е следната - печене и оглеждане за мъжа на живота ми! Целувки! ПС: Леле, колко трудно се ходи с токчета по пясъка!

11:00 часа

Някакъв тъпунгер ми каза, че трябва да платя 30 лева за шезлонга. Предложих му да ме черпи една мастика, както съм гледала по телевизията, че става, но не щя. Казах му, че съм прекалено известна, за да плащам шезлонг и той ме накара да се преместя... нищо, и от трета линия виждам идеално пътя на пичовете по вълните - все пак имаме мисия!

11:15 часа

Мило дневниче, защо има толкова много пясък на плажа? Ноктопластиката ми е съсипана!

11:30 часа

Скучно ми е... няма готини мъже засега, само някакви загорели гларуси, които и по едно мохито не искат да черпят... Преоблякох си банския, сега съм с новичкия с леопардовата щампа... баси мацката съм!

12:00 часа

Гладна съм, а в капана има само просташка цаца...

12:05 часа

Добре де, ще ям цаца...

12:43 часа

Мило дневниче! Време е да се захвана за работа! Изправих се и започнах да се мажа с плажно мляко бавно, оглеждайки се за Него да ми намаже гърба. На шезлонга до мен обаче са някакво шумно семейство с ревящи деца, а от другата страна - някакви тийнейджъри, които ми зяпат циците... Още няма следа от Единствения...

13:00 часа

Изкъпах се - има щипалки. Реших да играя по-сериозно и да си сваля горнището. Един сладур ме покани да играем волейол, ама не мога да скачам заради силикона, да не говорим, че не мога да седя прекалено дълго на слънце заради фотоепилацията... Казах му да ме адне във Фейсбук, ама май ще го игнорна...

14:45 часа

Къде си, къде си, Ромео... Скучно ми е! Говорих с Цуци, Муци, Чочи, Шоши, Бубето и Мими... Много ми липсват, мило дневниче! Жалко, че нямам повече безплатни минути...

15:00 часа

Сканирах целия плаж, мило дневниче... Няма мъже за мен... Спасителят дойде да се запознаем и ме вика в бунгалото си, простак такъв... Жорето от Нова Загора пък ми вика да ходим на водно колело... ще видим.

15:30 часа

Мисля, че го срещнах! Мина покрай мен и продължи в посока черното Бентли на паркинга! Ох, влюбена съм! Ще отида да се запозная с него!

15:45 часа

Оу, Цецо се казва! Питах го дали не иска да отидем на „Какао" тази вечер и той каза - може и че ще мине след малко край шезлонга ми да се разберем! Йей! Мисля, че съм го виждала в „Син Сити". А може и в списание. Сигурна съм, че ми е познат.

16:30 часа

Задрямала съм... дано не съм Го изпуснала. И добре, че не изгорях - месеците солариум си струваха...

17:00 часа

Още Го няма. Знам, че ще дойде. Представям си как сме на „Какао" и той поръчва шампанско и аз съм с онази рокля с голямото деколте и после се целуваме и се снимаме... И после ще се пренеса у тях, като се приберем в София, де... и ще карам Бентлито му... И ще пишат за нас в жълтите вестници... И ще се снимам за Плейбой... Може да започна да пея, и без това имам силкон вече от тати за бала... И ще ходим по кафета...И в мола... И... И... Ох, нямам търпение!

18:00 часа

Мило дневниче... Цецо го няма никакъв! Дано не му се е случило нещо... Спасителят пак ме пита за бунгалото, смотаняк...

18:30 часа

Цецо си тръгна с някаква Николета Лозанова без "Здрасти", без „Чао" - не мога да повярвам! Глупак! Как можа да остави нашето бъдеще просто така, общия ни живот, планове. Ами ако имахме дете? А ако живеехме заедно?! Добре, че се отървах от него навреме... Но съм съсипана. Защо не съм аз?! Нях!

19:00 часа

Тръгвам си. Отиваме с Ники към бунгалото му... много съм нещастна и се напих с мастика.Трябва да си повдигна самочувствието... И утре е ден - един прекрасен ден да срещна мъжа на живота си!

Лятото

2010-07-02T20:25:00.001+03:00

Лятото се спря за малко, след като дълго бе тичало по плажа.

Обърна се назад задъхано, с лек ужас в очите. По стъпките му можеш да отгатнеш, че е тичало много бързо и с всичка сила.

Преследвачът му се вижда в далечината. Той също наближава със завидна скорост, разплисквайки вълни около себе си от време на време.

- Охххх.... – въздъхна Лятото и отново се втурна.

Пясъкът около него се изправи в любопитни облаци, отказващи да го скрият. Мидичките хрускат издайнически под босите му крака.

С няколко скока се озова измежду дюните... „Ето тук вече ще успея да се изплъзна!”, помисли си и пое в нелогичен диагонал между палатките, пясъчните лилии, тентите, снощни спящи веселяци, бутилки и други препятствия и капани, скрити из топлия пясък.

Спъна се в една Джулая морнинг. Преминаването му покрай момиче и момче ги накара да се целунат изненадващо и за тях самите.

Тичайки, мина и край един лагерен огън (не се изгори, слава богу!), а бягството му вдъхнови певеца на компанията да започне нова песен на китарата.

„34!”- каза на едно момиче, което точно се чудеше до къде беше стигнала с броенето на падащите звезди, заплетени в косата й.

Успя да намаже и носа на един заспал турист с плажно масло в движение... Да хвърли надалеч пръчката на особено шумен дакел.

Минавайки през оранжeв бар пък вдигна ръце във въздуха и влезе в ритъма на музиката, за да се слее с танцуващите. Успя и да грабне чаша мента и да я изпие, както си тичаше. Снима се с нахилени хора със зелени езици.

Забави бягството си за миг, за да провери до къде е стигнал Преследвачът. Малък облак пясък безпогрешно го следваше по петите. Лятото се огледа за скривалище с тревожна бръчица на челото си. „Ето!” - снижи се и започна да се придвижва с котешка стъпка към едно голямо смокиново дърво с клони до земята. Шмугна се между клоните и ги пооправи след себе си.

„Мисля че се изплъзнах...”, отдъхна си то и обгърна колене. Дишането му се нормализира, сърцето се успокои. Подпря брадичка на коленете си и за миг дори може би щеше да задреме, ако....

- Ето тееее!!! – клоните се отвориха като завеса и най-голямото опасение на Лятото се изправи срещу него в цял ръст.

Лятото отскочи назад стреснато...

- Защо ме гониш????!!!

...

- А ти защо бягаш?! – питам го с усмивка и сядам до него – Охх, взе ми дъха просто...

Лятото ме гледа с тревожни и шокирани очи.

- Например – защото ме следваш по петите?! Изкара ми ангелите! Какво искаш от мен?

- Каквото всяка година! – усмихвам се и протягам ръце да го прегърна... – Да останеш завинаги...

Мисия 2010

2010-06-15T13:21:00.000+03:00

Жена с бежов шлифер и големи слънчеви очила бърза в ритъма на токчетата си, да не би да я изпреварят. В едната си ръка носи луксозна торба от лъскав магазин за обувки. Игнорира минувачите и върви устремена напред.

Трак-трак-трак-трак.

Токчетата млъкват на светофара и жената изчаква зеления сигнал. До нея спира такси. От задната седалка й се ухилва друга жена с бежов шлифер, големи очила и фалшиви мустаци. Светва зелено. Първата жена пресича на пешеходната пътека, а таксито продължава с мръсна газ по булеварда направо.

Жената с приказливите токчета свива в малка уличка в дясно. Подминава вход на жилищна кооперация. Поглежда нагоре и свирва с уста таен сигнал. Чака няколко секунди и продължава надолу по уличката. Когато се скрива зад ъгъла, от входа излиза руса жена... с шлифер и големи слънчеви очила и се запътва наляво към булеварда.

Първата жена се забързва. Подминава детска площадка. После няколко кафенета. Влиза в следващото. Минава покрай масите. После зад бара, в кухнята. Излиза през задния вход и се втурва да тича. Стига до трамвайна спирка и се качва почти в движение на потеглящия трамвай.

Сяда до прозореца и поставя торбата на земята до себе си. Поема си дъх. Няколко седалки по нататък, с лице към нея, седи жена с къса червена коса, бежов шлифер и големи слънчеви очила, със същата торба, оставена на земята. Двете жени си хвърлят няколко секунден поглед и после всяка се вглежда като хипнотизирана през прозореца.

На следващата спирка жената с червената коса поглежда часовника си и слиза, а тази с говорещите токчета остава. Една спирка. Две. И слиза.

Трак-трак-трак-трак. Свива покрай сградата. Прекосява малко вътрешно дворче. Оглежда се и след като установява, че няма никой наоколо се хваща с две ръце за аварийната стълба на блока и започва да се катери максимално бързо, предвид токчетата. Стига до последния етаж и се мушва в отворен прозорец.

- Оххх! Измъчих се! – казва, като оставя торбата на земята. Срещу нея, в малката стаичка на дивана са се разположили жената от таксито и тази с късата коса от трамвая. Техните торби са наредени до дивана.

- Говори ми! – ухилва се жената с фалшивите мустаци. – Минах през цялото околовръстно! После играх шах в парка и продавах хотдог на будка, само и само да се уверя, че никой не ме следи.

Тази с червената коса се обажда:

- А аз прекарах 2 часа в една библиотека преди да успея да се измъкна през прозореца на дамската тоалетна!

Чува се щракване на ключ и в малката стая влиза русата жена и поставя своя плик до вратата. Заключва два пъти и слага резето.

- Маршрутът ми минава през канализацията на града, момичета! Не ми говорете просто за трудно предвижване! – казва от вратата и се запътва към дивана.

Миг тишина. Стаята е почти празна. Срещу дивана има голям телевизор, а покрай малката масичка за кафе – две-три кръгли табуретки. Нищо друго.

Момичетата се споглеждат и свалят шлиферите, очилата и маскировките си.

...

Кари, Миранда, Саманта и Шарлот се разполагат на дивана и табуретките.

Кари взима дистанционното от масата и включва телевизора. Вървят реклами.

Всяка отваря торбата си... и изваждат по две-три бири на торба. Ссссст - отварят си по една.

Отпускат се и се заглеждат мълчаливи в телевизора – рекламите точно привършват, докато Шарлот не проговаря замислена:

- Момичета... Цялото Световно ли ще е така? Не се ли уморихме вече да се правим, че не обичаме футбол??!

Минутка за реклама

2010-06-09T10:11:00.001+03:00

Изтягам се в леглото. Обръщам се на другата страна. И започвам да се унасям. Мислите и денят отшумяват от главата ми. И както задремвам вече, ми се струва, че вратата се открехва. Някой се промъква. Съвсем леко отварям очи, за да не си личи, в готовност да скоча от леглото и да изненадам противника.

Цък-цък-цък-цък - чувам. Не виждам никой. Хммм... да не би да сънувам?! Причуло ми се е...

Туп-туп. Туп-туп. Туп-туп. Друг звук... Да не откачам??

Отварям очи и поглеждам вратата – съвсем леко е открехната, но никой не е влязъл... Поглеждам към пода и...

- Какво по дя....?!?! – зяйвам в изненада.

Срещу мен са се наредили шише шампоан, червило и други мазила.

- Добър вечер! – изписуква шампоанът срещу мен – Тук съм да ти припомня, да ме ползваш, защото заслужаваш най-доброто и твоята коса на всяка цена трябва да е най-прекрасната! Да не забравиш да ме ползваш със съответния балсам! Сияй от здраве... да, де, разбра ме – имай най-здравата и блестяща коса на света!

- А аз! А аз! С мен ще имаш най-зашеметяващите мигли, 500% обем, 300% плътност и блясък в очите! – минава пред шампоана спирала за мигли.

- А аз съм за да имаш най-съблазнителните устни, в най-удивителен вид за целувка... – търкулва се червило.

- И белите зъбиии! И белите зъбииии!!! Заслепи слънцето!!! – пастата за зъби се нарежда най-отпред.

- И да нямаш косми, все пак! Кожата ти да е несравнимо гладка!!– лентички студена кола маска заобикалят шампоана.

- И диетичен студен чааай!!! Разхлади лятото!!! – бутилка студен чай блъсва пастата за зъби и вече седи на притеснително близко разстояние от мен.

Чудя се дали да крещя и гледам съдържание на шкафче от банята срещу мен да ми говори!!! Не само не вярвам на очите си, но ги търкам отново и отново. Даже се ощипвам, за да се уверя, че не е сън. Още звуци нахлуват в стаята. Още продукти.

Летящи дамски превръзки обикалят лампата, хванали се за крилца и пеят:

- Нас вземи и се забавлявай и в ОНЕЗИ днии!!!

Писъкът е заседнал в гърлото ми. Сигурно ми има нещо. Халюцинации??! Спирам да пия!!!

- А трябва да сме модерни, нали?! Тогава с мен прането изпери!!! – еднометрова змия от прах за пране прекосява пода и спира при козметиката.

Искам да изкрещя, но не излиза звук. Побърквам се, това ще да е.

Кутия със зърнена закуска се върти на един ръб: „От килцата ти се отърви и с мене закуси”. Кисело мляко за прокарване я надвиква – „Редовен стомах, весел живоот!!!”. Хапчета се нареждат във форми на пода: „Болката пребори и не го мислиии”. „На промоция сме ний – диетична вода пий!!!” – шишета танцуват кан-кан. „И бебето е сухо! Няма по-сухо как да стане!!!”, пеят хор от памперси. Най-полезното масло... „Никой няма да ти устои”... „Бъди уникална!”... „Отслабни!”... „Лесно-вкусно. Вкусно-мусно!!!” – подправки се превръщат във фойерверки...

- ААААААААА!!!! Какво става тууук!!!???? – избухвам.

Стаята замлъква, продуктите замръзват на местата си и ме гледат втрещени. Тишина 2, 3 секунди... Неформалният лидер, шампоана, плахо казва:

- Ама... ти... ти си мъж?! – още 1 секунда тишина, обръща се към останалите: СБЪРКААЛИ СМЕЕЕ СТАЯТАА, ХОРААА!

Продуктите започват да се изнасят лека-полека. А на шампоана му става леко неудобно и отново ме заговаря:

- Копеле, извинявай, ей такова! Объркали сме се, сори! Имаш ли жена в къщата?

- Не. Сигурно... съседката? – отговарям... на шампоан (!!!).

- Грешка е станала явно... трябваше да припомним на жената за всички нас, както всяка нощ в съня й... но сме се объркали... Повече няма да пускаме парфюмите да вървят напред... както и да е... Спокойно, разминахме се с каса бира на стълбите – идва, идва. Лягай и заспивай сега, ние сме грешен плод на въображението ти... нищо не си видял! Айде, лека!

От Discovery, с любов

2010-06-07T15:47:00.000+03:00

Епизод 1 - Маркиране на територия

Маркиране на територия - начин да отбележиш по собствен невидим, но осезаем начин хората около себе си, които считаш, че принадлежат на теб.

С присъствие, с жестове, с миризма. С истории. Със случайно споменаване на имена. С очертаване на глутницата и нейните граници. А също така с поставяне на етикети, като например: „той ми е приятел”, „това е най-добрата ми приятелка”, „моята компания” и т.н. в смисъл на „той е мой, и тя, и те и изобщо - ако имаш нещо взимане-даване с тях, трябва да знаеш, че те са си мои... и да се съобразиш с това”.

Навлизането на непознат обект в рамките на маркираната територия е обезпокоителен акт на агресия. Най-просто казано – непознатият обект идва да краде. Някои използват термина „открадване” – крадеш хора, прибираш си ги вкъщи, слагаш ги на библиотеката както са си със запушена уста и вързани ръце и си ги гледкаш. Трофейчета. В крайна сметка сега са си твои и можеш спокойно да ги маркираш като такива. Тези, откраднатите обекти, пък от своя страна развиват Стокхолмски синдром и започват да си харесват живота на „откраднати”.

Ето, на Илияна изключително много й харесва у нас, откакто я „откраднах”. Аз самата съм крадена нееднократно, даже забравих на кой съм била в началото.

Маркирането на територия ти създава усещането за тежка отговорност на гърба.

Събуждаш се нощем, проверяваш дали всички откраднати са по местата си, броиш си своите – да не би някой да липсва и лягаш угрижен с мисълта дали вратата е достатъчно тежка, дали прозорците са масивни и защитени и кой ли броди отпред, за да ти открадне твоето.

Маркираш ежедневно. Демонстрираш мястото си, връзката си с живота на най-любимите същества, да не би някой чужд да се превърне в „теб” за тях. Полагаш грижи твоите хора да са добре препикани.

Все едно на някой ще му пука, когато тръгне да навлиза в маркираната ти територия...

Понякога

2010-06-02T16:45:00.001+03:00

Понякога правим малки неща, които ни водят без да знаем към изненадващо големите.
Понякога не ги правим.

Една различна точка, запетая, абзац или липсваща дума щяха да пренепишат историята по съвсем друг начин, нали така? Ето например:

Цял ден си е все вторник... разсеяно и еднакво ежедневие... Без особени емоции и чувства.

Той излиза от вкъщи. Непланирано, абсолютно му е все едно дали ще излезе или не. А също и дали да тръгне на ляво или на дясно, веднъж излязъл от входа.

Влиза в кафене, пие кафе... с малък ром. Сам.

После просто върви по улицата. Носи всичките си истории и мисли върху тях. Не че нещо особено се е случило, просто си разсъждава... Непозната жена го хваща за ръката в движение, както вървят един срещу друг на магистралата от хора. Той се сепва леко и спира да види дали се познават.

-    Мога да ти кажа нещо за живота ти, ако искаш? Няма да ти гледам на ръка или да ти предскажа, че ще станеш много богат, обещавам – жената се усмихва леко. Не прилича на улична гадателка или шегобийка.

Той вдига вежди с недоверие и отваря уста в изненада. Тя продължава:

-    Играта е една и съща винаги, това го запомни добре. Каквото и да правиш, където и да ходиш, колкото и да израстваш – всички пътечки се наливат в един и същи път накрая. Позволявай на себе си понякога да си смел и да правиш това, което е на сърцето ти, а не това, което егото ти иска. Не е ли облекчение някой да ти го каже на улицата? Дори и да не вярваш в тези неща... Ще я срещнеш, обещавам ти... А може и вече да се е случило и да не знаеш още – жената седи близо до него и го гледа в очите, говори бързо и превъзбудено-тържествено.

Той понечва да си тръгне, шокиран, с пренебрежение да излезе от странната ситуация. Но тя отново го спира:
-    Не се шашкай - познавам те, ти мен – по-скоро не. Иначе от къде ще знам, че имаш малка дупчица в десния джоб на това яке, в която изпадат стотинки в подплатата понякога. Любимият ти ден е сряда и не обичаш да поздравяваш хора, с които много бегло се познаваш на улицата. От къде би знаела напълно непозната жена и точното разположение на бенките на гърба ти и че като дете не си обичал народна топка, защото си мислел, че все някой път ще ти счупят носа, което и се случва по-късно... На кой си казал всичко това, че да може да ми каже...

Би попитал: „От къде знаеш?!”, но от устата му не излиза и звук. Залита леко назад. Сигурно е номер. Това трябва да е някакъв номер. Иначе как се спря точно на него от всички. На улицата. Оживената. По която хората се придвижват като автомобили, без да спират и без да се оглеждат, вървейки хипнотизирано едни срещу други.

-    От къде знам ли, искаш да питаш? Ами, защото аз написах твоята история... – каза младата жена кратко, усмихна се и пусна ръката му...

Как си обясняваш това и как свършва историята? Моля те кажи ми, че и аз да знам, тук долу в коментарите:

И следващата песен е...

2010-05-19T11:10:00.005+03:00

Всички пеят за какво е любовта, затова сега ще ви изпея една песен за какво не е:

Любовта не е нещо, което притежаваш.

Любовта не е конкурс за най-голямо его.

Не е само на един човек.

Не е и среднощни смс-и.

Любов не е и да криеш чувствата си от някой, от страх да не го загубиш.

Нито се случва с помощта на алкохол.

Любовта не е с една нощ срок на годност.

Не е автобусна спирка.

Любовта не е и забудата, че ако си достатъчно търпелив, накрая ще получиш за награда този, когото искаш. Впрочем не е и да искаш да получиш на всяка цена.

Любовта не е чувство на яд.

И да очакваш някой да се промени заради теб.

Не е и да правиш глупави неща... от любов.

Любовта не е говорене със закодирани изречения. Най-малко пък тези, които започват с „ако”.

Не е и това да оставяш някой да те наранява, защото го обичаш.

Любовта не е и да обичаш някого еднопосочно. И самоцелно. Няма спирачки.

Не е и да манипулираш някой, за да не може без теб. Да казваш нещата наобратно.

Не е секс. Или поне не само... Не е отказване от предпазни мерки в доказателство на нея.

Да си срежеш вените също не е любов. Тя не е никакъв вид показност.

Не е настояване да ходите по твоята пътечка.

Любовта не е гледане на снимка. Съвпадение на зодии.

Или спомняне колко би било хубаво, ако си бил с някой в миналото.

Тя не е логика, определено. Не е и тълкуване на малките знаци.

Любовта не е ревност. И обсебване също.

Тя не иска от теб да чакаш или да се променяш. Не е за ядене.

Всичко друго е вероятно да е любов...

И такаа...

Любовта не е, любовта не ее...

Хайде всички – пейте с мен...

Любовта не е:

Вкарване във филм – know-how

2010-05-13T05:43:00.004+03:00

В твоя собствен филм ти си:

И сценаристите-интриганти, които се чудят как да убият героя ти по колоритен начин. Или поне как да го измъчат качествено преди края на началните надписи.

И претенциозният режисьор, който вика „сцената - от начало”отново и отново.

А също и капризната звезда, която забравя да научи репликите си, но пък за сметка на това успешно намира думи да се скара с всички наоколо. Пие, закъснява и се успива. Представяш си се като изненадващо добра комбинация между Джоуи, Кари Брадшоу, Мики Маус, Ханибал Лектър, Батман и Хари Потър.

Второстепенните герои са плод на твоето въображение... така че, в ролите пак си ти. Въпрос на интерпретация.

Ставаш и операторите, които фокусират всеки детайл от фона като най-важен.

Господин продуцента също си, който иска филмът да се случи с минимално количество вложение за максимален резултат. И обичаш да заплашваш останалите „себе си” как ще спреш средствата за продукцията.

Създаваш и специалните ефекти – изобилие от специални ефекти, които придават на „Матрицата” и „Аватар” един семпъл вкус. Записваш звук на куршум с токче на дамска обувка и микрофон.

Ти си и декорите, и трето борче, втора редица, и осветителите, и гримьорите. Дори си и собствените фенове, които обикалят снимачната площадка я за автограф, я да си покажат задника пред очите на игнориращата ги звезда.

Носиш на себе си кафенце в почивката... един вид мил жест към измъчените ти, работохолични и нервозни превъплъщения.

В твоя собствен филм още от първата минута звучат напрегнати цигулки. Динамичните кадри бягат с все сила от логиката. Историята започва, вплита се с друга, отклонява се и се разсейва, докато не осъзнаеш, че миниатюрен детайл от началото е бил най-важен и променя коренно сюжета.

Има и любовна история, екшън, зомбита, драма... и още драма, плюс две-три зомбита. И параноя. Грешни предположения, които са толкова абсурдни, че чак са математически верни.

От нарцисизъм или мазохизъм (да го наречем „мазрицизъм”) гледаш филма отново и отново. Разказваш го и го изиграваш отново, за да спреш дъха си – нали си и собствените си безмилостни критици.

Накрая седиш в киносалона и набиваш пуканки докато гледаш реклами на себе си. Стискаш палци на главния герой (тоест - ти) да успее да преодолее успешно препятствията... викаш му даже към екрана: „Дръж се!”. Презираш злодея... който впрочем отново играеш ти. Въздишаш на романтични сцени и подскачаш на седалката, когато изненадат нашия човек в гръб.

Понякога си ръкопляскаш, понякога напускаш салона от възмущение. Умираш от смях... Съпреживяваш и участваш едновременно. Казваш си „Знаех си аз” – като теглим чертата, няма край, който да не си предположил от началото. Иска ти се да го беше дръпнал от Арена, за да не даваш тържествено пари, за да се вкараш в този филм... Даже не е 3D...

И най-интересната част е... да ви кажа ли или да не издавам развръзката??........

Филмът се оказва сериал от милиони епизоди поне в 9 ½ от 10 случая...

Каша от приказки - 1 част

2010-05-02T15:46:00.004+03:00

Последните мисли на принцесите (непосредствено преди кулминацията на приказката)

Ще се съгласите, че всички принцеси попадат в доста неприятни ситуации непосредствено преди щастливия край с главно "Щ". Ето и какво вероятно са си помислили главните героини на приказките в тези напрегнати ситуации, неподозирайки че нещата ще се развият добре за тях:

„Боже!!! Тези тъпаци верно ще ме заровят жива!!!”, Снежанка, носена в стъклен ковчег от джуджетата.

„99 години, 364 дни, 23 часа... 5 милиарда овце... Този принц ако се забави още малко, заклевам се, ще му отхапя езика като ме целуне!”, Спящата красавица, минути преди Принцът да влезе в стаята й, за да я събуди.

„Ох, знаех си, че не трябва да ги ям тези гъбки по пътя... ето... халюцинирам... баба ми изглежда като вълк... който се приближава... и май ще ме изяде... баси, гъбите, баси чудото хихихи!!!”, Червената шапчица, мигове преди да бъде изядена от Вълка.

„Много тъпо парти... Нито забих Принца, нито се напих и си изгубих обувката на туй отгоре... Животът е нечестен и това си е!”, Пепеляшка, навръщане от бала.

„А! Моята обувка! Хайде да ви видим как ще обуете 35 номер с вашите крачища, кокошки такива!”, Пепеляшка, наблюдавайки сестрите си, които възнамеряват да пробват стъклената й пантофка.

„Е, браво, бе! Не успяха ли по-скапано легло да ми дадат... ще се изръмбя цялата! Следващият път – на хотел!”, Принцесата, преди да заспи върху граховото зърно.

„Само това оставаше... да целуна жаба, която твърди, че ще се превърне в принц!!! Направо не мога да повярвам колко съм отчаяна да не остана стара мома...”, Принцесата, която държи жабата-евентуален принц в ръката си.

„Браво, бе, татко! Ти пари нямаш ли, че пак обещаваш моята ръка... Какво стана с „ожени се по любов, дъще!”???”, която и да е Принцеса, обещана за награда на Героя.

„Крака... след тази жертва остава само силикон в задника да иска да си сложа... Дано поне сексът си струва...”, Малката русалка, която се е сдобила с чифт чисто нови крака, за да спечели любовта на Принца.

„Еми по косата, по какво... ехх, този преди теб как ми задигна въжето... тези крадливи принцове...”, Рапунцел, докато си спуска плитката през прозореца.

„Дзверо! Кой е пикал пак на дивана??? Кой, питам??? Отивам да взема вестника сега и ще видиш, гадино! А! Някой тропа... Само да отворя и ще се разправя с теб!”, Красавицата, малко преди разгневените селяни да нахълтат в замъка, за да потърсят Звяра.

"Не може да стане по-зле просто...!!!", Снежанка, докато се задушава от коланчето, подарено й от маскираната машеха. (...) "И ето стана по-зле! Кхъ, кхъ, кхъ!", няколко абзаца по-надолу, когато се задавя с омагьосана ябълка, подарък от същата злодейка.

Следва продължение...

Не си онлайн? Out of Space си!

2010-04-23T21:58:00.005+03:00

публикувано @ webcafe.bg

„Обичам моя компютър, защото приятелите ми живеят в него” - неизвестен Интернет мислител.

Разни хора смятат, че общуването в Интернет не е истинско, реално общуване.

Разни хора се обединяват от идеята заедно да презират онлайн комуникацията. Не е истинско, казват. Твърдят, че не може някой да ти е приятел или любим само защото цъкате часове в скайп.

Аз казвам - откъде накъде да не е истинско?

Разните хора ми отговарят - ами не е на живо.

Така е, съгласна съм, но не седиш ли все така зад всяка дума, която казваш на някой познат или непознат. Не е, можеш и да лъжеш, отговарят ми Разни хора.

А може и да ти е много по-лесно да кажеш истината, отколкото да излъжеш някой на живо, казвам аз.

И така до безкрай. Обичам да дразня Разните хора за Интернет общуването. Толкова се вживяват как живото общуване е незаменимо.

Ходиш на работа по цял ден и се прибираш пребит като куче - с колко човека се виждаш на живо тепърва? И като си теглиш чертата на бюджета - колко петъка можеш да отделиш за веселба по барове с живи хора? А хората, които живеят в чужбина, щом не са тук, вече не са ни приятели ли?

С чужбина не се брояло, казват ми...

Разните хора продължават - как може :-* да е истинска целувка?

Защо пък да не е? Когато се случва във фантазията, е даже много по-красива и идеална.

Еми именно, пенят се Разните хора. Интернет общуването се случва във фантазията ти, ти си тълкуваш емотикончетата, паузите, статусите както си пожелаеш, без това задължително да е реалността. Създаваш си илюзии.

Оффф, и вие с вашите риалити фетиши... Защо, когато имаш още една възможност да си комуникираш с някой, да не я използваш, тъй като не била „наистина"?

Стани от компютъра и си намери офлайн живот, злобеят Разните хора.

Аз си имам офлайн живот, благодаря. Имам си достатъчно приятели, излизам, когато си пожелая, благословена съм с работно време, което определям сама. Пътувам насам-натам. Ад-вам си още хора в офлайн живота. Социализирам се лесно на живо, водя небрежен разговор с непознати, когато съм в настроение. Празнувам с непознати разни празници от време на време, а някои от тях ми стават приятели. И даже повече.

Но после се прибирам и си отварям компютъра. И тогава мога да се видя и с Илияна в Австрия, и с Жени през една улица, и с Рижо на Плиска - едновременно. Без нито един от тях да страда, че не съм му отделила достатъчно време и внимание. Без нито един от тях да се чувства пренебрегнат по отношение на разговор.

Ами да - можеш ли да говориш на живо с трима души, които се намират на три различни места и се вълнуват от три различни истории? Не можеш, знаех си. И всичко това да се случи за половин час, докато съм си вкъщи по пижама.

И аз обичам моя компютър, защото приятелите ми живеят там.

За една колежка се оказа, че в ICQ-то й живее бъдещият й съпруг, с който се запозна там и до днес са си щастливо женени... но тя нямаше да го знае, ако си беше загасила компютъра и се беше опитала да намери на случаен принцип този човек на живо. Там, където той, непознавайки я, никога няма да й покаже веднага какъв човек е всъщост... даже обратното - по-склонен е да облече его-поза, която да го предпази от поредната кучка, която ще му разбие сърцето.

За друга приятелка Интернет беше единственото, с което си опази офлайн връзката в продължение на 5 години, защото с нейния мъж се преследваха буквално по цял свят и за тези 5 години не успяха да поживеят на територията на една и съща държава. Но днес живеят...

Който не му се общува по нета - заповядай, чувствай се свободен да си намериш подходящите хора на живо и да синхронизирате времето си така, че да се социализирате без лицемерие, пози, фасони, интриги и т.н.

Офлайн общуването, ще се съгласите, е замърсено от толкова емоции, които влагаме без да искаме, защото го приемаме за даденост. И не го оценяваме, затова е лесно да лъжем хората или да им говорим зад гърба. Или да им се усмихваме, а в същото време да си мислим колко са си прецакали живота.

Разните хора защитават офлайн общуването, само защото вече излиза на мода да мразиш онлайн общуването. Иначе си пилеят безплатните минути на живо да псуват колегите си, да лъжат приятелите си, че ги боли глава и не могат да се видят днес, да дават грешни телефони на непознати, за да не се видят на живо повече....

Не се заблуждавайте - Интернет общуването е напълно необратимо.

Няма повече постарому, скъпи Разни хора.

Без лоши чувства,

Ваша,

И. :-* ;)) (hug)

След свършването на Света

2010-04-20T12:46:00.000+03:00

Няколко последни бавни тласъка... и...

- Свърши ли? – пита Жената.

- Даа... – отговаря след няколко секунди Светът.

- Баси, не си го представях така... - казва тя и се обръща с гръб към него, за да я прегърне.

- Какво искаш да кажеш? – пита Светът леко засегнат.

- Ами не знам... представях си земетресения, цунамита, катаклизми, извънземни, зомбита-канибали, безвъзвратната загуба на интернет, а и даже не сме 2012... Малко съм разочарована, честно казано. Нали не се сърдиш?

- Амиии... аз такова... да почина малко и ще пробвам да свърша пак, по-така... както си го представяш... – казва Светът леко смутен.

- Ммм... както си решиш... но, извинявай! Знам, че Светът свършва веднъж само... и Втория път вече ще съм подготвена, няма да приема изненадата по същия начин. Все едно да ти разкажат един и същи виц два пъти, като за втория ти обещаят, че ще е много, ама много смешен... аз така си мисля, де... просто споделям с теб...

- Много си нахална, не мислиш ли? – фръцва се Светът и се обръща с гръб към Жената.– В момента свършвам за милиони хора, а ти капризничиш... Всеки иска да е както си го е представял... Влез ми малко в положението... Едни искат да тичат истерично и да пищят, правя го за тях. Други искат да достигнат до хора, които не са наблизо за последен път, гледам да им го осигуря. Трети пият шампанско като за последно и се отъркват в пари, които не могат да похарчат повече... Всеки се сеща за някой любим, иска да прегърне семейството си – правя всичко възможно, това е голямо напрежение... И на туй отгоре съм тук при теб сега и ти ми казваш, че не си си го представяла така... Еми, извинявам се! Угаждам на милиарди хора, ти си недоволна... това е толкова типично... женско...

- Ами, какво да направя?! Цял живот слушам легенди за как ще свърши Светът. Не съм и мечтала да присъствам. Имах определени очаквания от всички филми, книги, истории, легенди, новини - ето ти свърши и сега нищо... даже аз трябва да те гушкам, а не обратно... И не ми се прави на важен, господинчо, защото ако не бях гризнала от онази ябълка, нямаше да си започнал даже... – въздъхва Жената драматично и дръпва одеалото към себе си.

- Ужасна жена. Ела тук да те повторя...!!! – Светът се обръща към нея и спуска ръце под завивките.

- Не искам... много си лош... ето, споделям ти чувствата си, а ти мислиш само за е****… Плюс това си свършил вече, гаден егоист такъв, изобщо не помисли за мен! Това е толкова типично... мъжко!

- Ама, мила... ще се погрижа! Как искаш да свършиш? Искаш ли да ти направя едно цунами, или предпочиташ торнадо, вулкан... каквото кажеш, не искам женицата ми да е недоволна... – умилква се Светът, готов да свърши за втори път заради жена.

- Мммм добре... ама ме изненадай наистина!... И мили... свали си чорапите този път, моля те...

Къде е Логиката?!

2010-04-13T00:52:00.000+03:00

- Добър ден, госпожице! Вие ли сте Ина Герджикова? – мъж с кафяв шлифер, шапка и тефтерче в ръка стърчи на прага ми след нетърпеливо почукване.

- Да, аз съм. Кажете?

- Да се представя – частен детектив Едикойсев. Търся Ви във връзка с едно разследване, по което заподозряният е Ваш познат и бих искал да ако можете да ми дадете информация за него.

- Да, разбира се. С каквото мога да помогна. Сериозно ли е?!

- Случаят не е лишен от сериозност, но по същество – колко добре познавате обекта на нашето разследване - Логиката?

- Питате дали познавам Логиката? Да, знаем се. Бегло... Не се поздравяваме, но се уважаваме. Знам как мисли и къде ще сбърка, но сме прекалено горди, за да си говорим за това. Сигурно тя също знае много неща за мен... Но както Ви казах, нямаме много взимане - даване. Тя май е доста близка с Пълната липса на логика. Свързахте ли се с нея, може би са заедно?

- Да, опитваме се да установим и тази връзка, но... и от Пълната липса на логика също няма следа.

- Какво се е случило с Логиката? Загазила ли е нещо? Добре ли е? – питам разтревожено.

- Да довършим с въпросите и ще Ви кажа колкото позволява разследването – отговаря детектив Едикойсев и отново се навежда над тефтерчето си. - Нещо друго, което е важно да знаем за Логиката, във връзка с разследването ни? Телефон, адрес, особености, подробности? Кога я видяхте за последно? Държеше ли се подозрително?

- Ами, както вече Ви казах – не сме близки с Логиката. Обикновено я виждам, когато минава по другия тротоар – понякога не е сама, а с мъж на име Точни Моментов. Но, моля Ви, кажете – какво се е случило, какво е направила?

- Госпожице Герджикова, да Ви призная, това е един от най-оплетените случаи в моята професионална практика. Логиката очевидно не работи сама – нейн съучастник е Пълната липса на логика. И двете са едновременно заподозряни и жертви в този случай и тъй като липсват напълно, никой не може да си обясни какво, защо и как се случва. Не са намерени тела, а отпечатъци – навсякъде. Очевидно е имало борба между Логиката и Пълна липса на такава.

- Това е ужасно! И сега? – питам и се правя, че ми пука, че нито има Логика, нито – нейната Пълна липса.

- Потърсих Ви, защото изглежда последното нещо, което е оставила Логиката, е адресирано до Вас послание, което да отворите и прочетете, в случай, че има нещо, което засяга случая.

Отварям плика с моето име, вадя бележката и я прочитам на глас:

- „Инка, права беше, че за нищо не ставам... от тук нататък прави каквото знаеш...”

Детектив Едикойсев изведнъж смръчи вежди и насочи ръка професионално към кобура си:

- Госпожице Герджикова, очевидно сте замесена в случая... ще Ви помоля да се обърнете с гръб, да поставите ръце на тила и да не оказвате съпротива... Всичко, което ще каж...

* * *

Детективът не успява да довърши репликата си, защото го блъсвам и се затичвам по стълбите надолу. Тичам до изхода, отключвам колата и отпрашвам с най-старшната газ. Отварям прозорците до долу и паля цигара, докато умело се измъквам по малките улички на града. Оня глупак Едикойсев, викам си, сигурно още слиза по стълбите. Радиото крещи „Every me and every you” на Placebo... Увеличавам го до край... че ме дразни как тропат труповете на Логиката и Пълната й липса в багажника...

Подай ми реплика

2010-03-25T13:37:00.000+02:00

Реплики, които мисля да каже един ден:
(нахвърлям чернова, за да съм подготвена, когато моментът настъпи)

- Хайде да си го купим този плаж, че не ми се става от шезлонга още...

- Не, няма да се оженя за теб. Добре, де... ще се оженя за теб! :))

- Искам да благодаря на Академията за тази награда, а също и на мама!

- Адвокатът ми ще се свърже с вас!

- Тези едрите момчета са с мен.

- ... и така според мен ще се сложи край на глада по света. Благодаря за вниманието!

- Барак, 3 часа посреднощ е! Какво като си в дилема, да се чуем на сутринта!

- Тройка? Ами, айде!

- Не мога да приема „Пулицър” и тази година, дайте и на някой друг, де.

- Не, миличък, това не е нов модел iPod, а положителен тест за бременност.

- Стооооп! Г-н де Ниро, нека повторим тази сцена с повече чувство. Така де, ако искаме да направим качествено продължение на „Междузвездни войни” трябва всичко да се изпипа до последния детайл.

- Искате да запишете сина ми направо в 8 клас? Наистина е изключително умно дете, но е едва на 3 годинки... а и от Оксфорд се обадиха преди вас...

- CNN на трети микрофон. Как залових Осама бин Ладен с голи ръце? Това е една история, която започва...

- Боно, забий втория куплет!

- Това е въоръжен обир – всички на земята!

- И аз те обичам!

- Специален агент Герджикова, ФБР. Имате право да замълчите, но всичко, което кажете ще бъде използвано срещу вас в съда.

- Съжалявам, Брад, дори да се разведеш с Анджелина, не мога да бъда с теб... просто не съм влюбена, сори!

- Е, чак пък такава заслуга... само забърках елексира на вечната младост.

- Някой да изчисти, моля, папараците от бронята на MINI-то ми!

- Възразявам, господин съдия!

- Е, как да изкарам на околосветско пътешествие с балон... ще кача снимките във Facebook и ще видите!

- Не, че не искам да ви помогна като стана президент на ЕС, просто политиката не е моето нещо...

- Джордж, налей по още едно Martini!

- Помниш ли дето ме скъса на онзи изпит преди ... години – ето затова те уволнявам!

- 1 милион на 19, червено!

- Обявявам ви за съпруг и съпруга – можете да целунете булката!

- Здравейте, аз съм Ина, приятно ми е! За пръв път ли сте на планетата Земя?

Заминаване

2010-03-15T08:16:00.001+02:00

Заминаването има няколко вълнуващи части.

Първата е, когато успееш да затвориш куфара с всички неща, които си преценил за крайно необходими. Истинска победа е приплъзването на ципа на преливащия куфар. Особено ако се е наложило да седнеш с всичка сила върху него, за да го накараш да млъкне вече.

И чак тогава осъзнаваш, че най-съществените неща те гледат шокирани на ръка разстояние...

Втората, любима моя част, е когато колесникът на самолета се отлепи от пистата. Хората стискат очи, преглъщат нервно, прелистват безплатните списания пред себе си отегчени, или държат колана с две ръце, обтегнати назад. Аз се радвам като на гигански захарен памук. Трите други неща, които ми носят чак такова удоволствие като този момент са да се влюбя, да изям един любим шоколадов кейк и оргазъм. Стига толкова за излитането.

Следващата вълнуваща част е да видиш усмивките на хората, които те посрещат. Най-усмихнатите хора на света са на летището на парапета, който дели пристигащите и посрещащите, помнете ми думата. Мигове по-късно се виждаш и с любими същества, които искаш да задушиш от гушкане, тъй като не сте се виждали месеци - Илиянка, бебко, само още малко да си допиша мисълта! :))

После се впускаш в дни на препускане по забележителности. Снимки пред важни места, снимки на сгради, които даже не си спомняш кои са, когато ги покажеш след пътешествието. Ежедневната нужда от карта, за да знаеш кое е ляво, кое е дясно. Пълната безпомощност на това, че не знаеш къде се намираш. Пълната безпомощност от факта, че не говорите един език с хората, които могат евентуално да ти обяснят къде се намираш. Ставаш галактически стопаджия в реално време. Омагьосваш се от погледа на Новото, пръснат в хиляди лица. Неща, които виждаш за първи път. Запознанства с хора, които може би ще видиш само един път. Коренно различни звуци на града. Кафе с коренно различен вкус. Радостта, че получаваш един милион истории за разказване. После подаръци. И сувенири. И не на последно място - човъркащото чувство, че все пак някой ти липсва – броя го към позитивите, защото е част от последната вълнуваща част от заминаването:

Завръщането.

Със задна дата

2010-03-10T18:29:00.003+02:00

Пръстите ми се отпускат леко в осъзнаването на Пълната липса на смисъл.

Тежкият меч пада на забавен каданс и издрънчава продължително на тишината.

Колчанът със стрелите също се изплъзва от другата ми ръка и те се пръсват, съобщавайки шумно за този факт.

Занемяла съм. Замръзнала. Нямах представа, че тази битка е толкова крехка и чуплива.

Свалям лъка от рамото си и го захвърлям настрана. И щит не ми трябва вече.

Пълната липса на смисъл се блъсна в мен с 200 км/ч. и аз всеки момент ще полетя със страшна сила назад, забравяйки по пътя къде, защо и как съм се била. И за какво. Но сега е тази секунда, в която осъзнавам какво точно се е случило, миг преди следващото да настъпи.

Толкова е просто, че чак се чудя дали да не се смея.

Бях готова да продължа да се бия. Да продължа напред въпреки тръните и препятствията. Да подложа себе си на всякакви изпитания. Олюлявам се леко назад и започвам да изпускам и каузата, за която се сражавах.

Толкова е просто, че може две думи да разкажат цялата история и да няма нищо пропуснато или излишно.

Издишам. Издишам отново. Ставите ми изпукват. Избърсвам челото си от прах и кръв. Разтърсвам рамене. Игнорирам болката от острите камъчета, забили се в стъпалата ми. Продължавам да гледам неподвижна напред... макар да си давам сметка, че няма да видя повече от това. Пълната липса на смисъл е обхванала целия хоризонт.

В далечината чувам как се отдалечават в напускането си тежките оръжия. Стъпки на войниците зад мен, които си тръгват. Макар, че това е още едно средство на съзнанието ми да ме тормози. Защото си водех битката сама. Но хиляди Мен си тръгват от мястото на последния сблъсък, загубили мотивация и вяра за победа. Събират ранените чувства, поне тези, които могат да бъдат спасени. И си тръгват.

Пълната липса на смисъл пада ефирна като нощ. Покрива първо планините, хълмовете, после дърветата, останките, камъните, счупените участници в битката, тревите, и накрая и се спуска върху мен, покривайки ме до петите... Напълно необратимо и неизбежно.

Свалям бронята си, съвършено гола под нея... Не поглеждам назад. Просто още не виждам пътя напред, чакам го да се появи все още.

А някъде там, в далечината... В център, скрит в прах и бури, съмнения, вълни, очаквания, ветрове и чувства... В сърцето на Пълната липса на смисъл за мен... си ти... Толкова е просто.

Сензационна новина за Отговора

2010-03-05T02:21:00.000+02:00

Добър вечер драги зрители,

Водещата новина на емисията е, че Отговорът е точно под вашия нос.

Учените установиха сензационно, че в 9 от 10 случая очилата са ви на главата, ключовете в ръката, а смисълът на живота е точно в това, което винаги сте си мислили, че е. Отговорът може да е 42, а може и да е което и да е друго число, няма значение – намира се точно под носа ви. Сега ще се свържем с колегата, който ще даде повече подробности по случая. Колега?

- Добър вечер и от мен, драги зрители! Новината на вечерта наистина е сензационна! Оказа се, че Отговорът е точно под вашия нос! Тук до мен са хората, които са установили, че преходът от 9-тата в 10-тата планина обикновено затваря кръга и филията винаги пада с маслото надолу, точно както Мърфи си го е казал. Но нека не губим време и да попитаме живите свидетели на новината тук до мен! Кажете, наистина ли Отговорът е точно под носа ви??

- Истина е! Събуждам се днес от миризмата на Отговор. Честно ви казвам! Отварям очи и цялата къща мирише на Отговор! Бутам жената, викам: „Жена, не ти ли мирише на Отговор??” и тя вика: „Да, бе, вярно! И аз го усещам!” и така разбрахме, че Отговорът е точно под нашите носове. Ставаме и виждаме, че Отговорът е в леглото ни.

- И какво направихте, като установихте факта?

- Веднага ви се обадихме, даже виждате – не сме станали от леглото, по домашни дрехи сме си. Разбрахме веднага, че това е новината на века!

- И наистина! Нека разберем от колегите в студиото какво казват учените по въпроса? Колеги?

- Учените смятат, че е факт, че това, което търсим цял живот обикновено се оказва точно пред нас, под нашия нос, но тъй като гледаме в далечината, обикновено пропускаме Очевидното. Според проучване на Института по Невероятните Вероятности, е съвсем вероятно това, което се е случило с нашите свидетели да е самата истина и те да са станали преки участници в съвременен феномен. Но нека да чуем друг наш репортер, който е в епицентъра на събитието на съвсем друго място и отново е с очевидци на очевидния Отговор. Колега, чуваме ли се?

- Чуваме се идеално! Тук са други свидетели на феномена, че Отговорът е точно под нашия нос. Тази госпожица например твърди, че е била притеснена дали си е сложила адекватни обувки от един чифт, тъй като Отговорът под нейния нос й е пречил да разбере какво точно обува. Господинът тук пък твърди, че Отговорът под неговия нос е бил причината да се блъсне във витрина. Колега, опасявам се, че предстоят още множество сигнали и оплаквания от граждани във връзка с появилия се под техния нос Отговор. Не са изключени и катастрофи и сблъсъци отново по същата причина. Колега?

- Новината е колкото добра, толкова и тревожна! Ако имате проблеми с Отговора под вашия нос веднага се свържете с някой, който може да ви помогне по въпроса. Най-важното в момента е дали явлението е глобално или се разпространява на локално ниво. Колегите тук ме информират, че медиите по света сигнализират за появата на Отговора под носа на милиони хора, което предизвиква едновременно радост и безредици. Нека се свържем с нашия кореспондент в Другия-Край-На-Света да разберем как е положението там. Колега, какво се случва при вас?

- Колега, положението е същото – милиони хора осъзнават, че Отговорът е точно под носа им и улиците, както виждате, са изпълнени с радостни, объркани, ядосани и като цяло емоционирани хора, под чиито носове е Отговорът. За съжаление, местните болници преливат от хора, които твърдят, че са получили алергична реакция към Отговора и други, които са леко ранени от внезапната му поява под носовете им в момент, в който са извършвали друга дейност. Колега?? Колегааа?? Не ви виждам, но вероятно причината е, че и под моя нос се е появил Отговор, така че да се прехвърлим към студиото да разберем какво е положението. Колега?

- Благодаря, колега! Новината наистина е сензационна! За тези, които сега включват телевизорите си – новината е, че Отговорът е точно под вашия нос! Поради многобройните запитвания от наши зрители във връзка с това какво да правят след появата на Отговора, експерти препоръчват да не се паникьосвате, а просто да запитате себе си Нови Въпроси!

Това е всичко за емисията ни днес. Останете с програмата на нашата телевизия, за да разберете точно как се борави с Отговора, а гост в извънредното студио ще бъде световно изтъкнат експерт по запитване на Въпроси и астроложка-екстрасенс.

Лека вечер и приятно осмисляне на Отговора!

* * *

Какъв е Отговорът под моя нос ще ти кажа – написах това писание на малка картичка, която намерих в чантата си. От едната страна тя е розова, а руса анимационна девойка премрежва мигли: „Need a Valentine?”, от другата пише само: „Не крий любовта си!” Добре, няма.

Какъв е Отговорът под твоя нос?

Извинете, накъде е...??

2010-02-25T13:26:00.003+02:00

- И..Изв..Извине...Извинете, господине! Можете ли да ме упътите? – казвам докато карам на аварийни бавно на калния път посреднощ. И за да е класическо – вали като из ведро.

Възрастният господин (за да не кажа прастар) се обръща бавно, бавно спира и да върви, променя посоката, пресича платното и се навежда към отворения прозорец на колата.

- Да ви питам – на бул. „Сбъркана концепция” ли се намирам? – питам с безпомощно вдигнати вежди.

- Ами, да, млада госпожице – къде другаде да се намирате! – каза той все така бавно, игнорирайки дъжда, който се стича по лицето му.

- Оффф, по !#$@!#$!$! Загубих се... – въздъхвам и се облягам назад – Знаех си, че гледам тъпата карта наопаки!

- Може ли да погледна? – подава ръка той през прозореца. – Дамм... не я гледате наопаки, точно така си е. Как стигнахте до тук?

- Е, добре де – минах през детелината при „Каквото било-било”, където завих надясно по улица „Разни вероятности”, карах две пресечки направо и после свих наляво при теобразното на „братя Давидимкакво Щеизлезе” и ето ме. Карам по табелите „Неслучайни знаци”, уж това е пътят.

- А за къде пътувате, да знам кой път да ви препоръчам?

- Квартал „Пълно щастие”.

- Хмм, далечко е от тук, дааа... – каза старецът и се пораздвижи. – Трябва да се качите на „Даминемалко Време шосе”, където да карате приблизително 2 километра. След това прекосявате „Купонда Става” махала, ЖП прелеза на „Пресни начала”, там хващате надясно по „ген. Немеестрах Даскоча”, тя е малко разбита, карайте внимателно там, че да не закъсате в това време. И от там вече е ясно - през улица „Просто Нее Сложно” до вашата дестинация. А има и още един път, може да е по-пряк... Знаете ли, направо ще се кача при вас да ви упътя! – без да чуе отговора ми, старецът чевръсто започна да обикаля колата, за да влезе на навигаторското място.

- Не качвам стопаджии...- казвам тихо на себе си и въздъхвам. Минчо (така се казва достолепният ми автомобил) също въздъхва.

- Аааах, такааа! До къде бях стигнал! А, да! – казва възрастният господин, като се тросна на седалката. – Квартал „Пълно Щастие”... Тръгвайте от тук направо и карайте до светофара на „Нови тръпки”. По каква работа сте се запътили към „Пълно щастие”, ако е удобно да попитам?

- Иска ми се да поживея малко там, пък да видим – казвам и за да съм дружелюбна с пасажера, допълвам – Аз съм Ина, междудругото.

- Приятно ми е, госпожице Ина. Аз съм дядо ти Датие Заурок. Хайде карай, че да не се загубим съвсем в тази буря.

Ключ

2010-02-23T11:13:00.001+02:00

На вратата се звъни неочаквано.

- Момент! – извиквам, докато премествам първите кашончета и табуретки от барикадата пред нея. – Ще ми трябват няколко минути! – от другата страна се чува нещо приглушено, което сигурно значи ОК.

Дзинг, дзинг, дзинг, дзинг – десет верижки на други резета падат една след друга. Махам един по един и райберите. Професионално завъртам една след друга няколкото ключалки на сейф с различни комбинации. Изваждам пънчето, което е подпъхнато под вратата, за да пречи на евентуално отваряне. Хммм... има напредък – вратата се вижда вече.

Зън,зън,зън – три пъти, нетърпеливо.

- Съжалявам, предпазни мерки, знаете... само минутка търпение...

Вадя от джоба си солидна връзка ключове, придърпвам една табуретка и се качвам на нея, за да започна да отключвам от най-горе.

Първата ключалка е с формата на спатия – търся съответния ключ и го завъртам три пъти.

Втората ключалка представлява две дупчици – аха, ето за какво е този ключ-фиба.

Вместо трета ключалка няма нищо – намирам малко чукче сред ключовете и тропвам на мястото два пъти – дървото се разпуква и пред мен излиза часовниче – навивам го за 12 часа и се чува щрак отново.

Следващата ключалка е предполагам тази, на която принадлежи ключ с формата на лъжичка – вкарвам я, все едно храня ключалката и чувам звън на звънче в нея.

- Само секундичка... – лъжа, сигурно ще ми отнеме денонощия време да премахна всички препятствия. Още едно вероятно ОК.

Поредната ключалка е същата като тази, която имаше на вратата вкъщи в детството ми.

Потърквам ключа с лека носталгия и допирам длан на вратата, защото едно време трябваше да натиснеш с премерена сила, за да се отключи.

После 2 ключалки близнаци, завъртам две златни ключета едновременно.

Наред е секретен ключ. И още един. После класически жълт ключ, който се върти 3 пъти на едната страна и 2 пъти обратно, за да сработи.

Отдръпвам се за момент и поглеждам вратата съсредоточено, като вдъхновен художник.

Ключалките се поизчерпаха, но има още работа.

- Почти съм готова! – съобщавам весело, все едно след 2 секунди ще скръцнат пантите... две едночасови секунди...

Намирам на връзката чудни ключове малко дистанционно – пю-пю-пююю. Още една преграда преодоляна. Набирам код на малката клавиатурка до рамката на вратата. Тя се обръща и приближавам око за разпознаване на ретината. Приятен женски компютърен глас ме пита любезно:

- Сигурна ли сте, че искате да отворите вратата?

- Май да.

- Наистина ли сте сигурна, че искате да отворите вратата, това е последно питане?

- Даа.

- Отваряне на вратата след 3...2...1.

Вратата се отваря. И започват решетките.

Едната решетка изсъсква като шора нагоре. Втората решетка прилича на тези на старомодните асансьори и е закопчана със солиден катинар. Остава само последната, която за повече драматизъм, е досущ като затворническа решетка.

Точно да вкарам ключ и в нея и... зад мен се завтича с всичката си безумна и глупава сила кучето с очи като чаени чинии от приказката на Андерсен (не знам защо винаги то е било най-респектиращото за мен).

- Долу бе, Цезаре, тъпо животно такова – кучето се блъска в мен след яростната си засилка и започва да лае с пълно гърло... това му е работата в крайна сметка.

Хващам Цезар за нашийника и поглеждам новодошлия, сгъната на две.

- Съжалявам... все по-трудно отварям тази врата – след всяко затваряне се появяват нови ключалки и им изпуснах бройката. Интересно е, че си тук още – повечето си тръгват, нетърпеливи да отключа... О, кого заблуждавам – и без това са малко тези, който изкачват всичките 100 етажа, за да позвънят на вратата. Аз отивам да вържа Цезар, а ти през това време прегледай тази купчина формуляри за вход. Спокойно, нищо особено не е – просто уточнения за как не трябва да чупиш нищо след като влезеш, да не водиш разочарования, да не напускаш преди да пожелая и да не се застояваш, ако си си тръгнал вече... И... Съжалявам, че се бавя толкова с отключването... просто много рядко вече пускам някой в сърцето си.

Точка - 2

2010-02-21T21:43:00.001+02:00

След като избута формалното въведение на тази история извън листа, Точка застана най-отгоре и тревожно се вгледа в първото изречение.

„Точка отново се изправи пред житейска дилема”, гласеше то.

Тя го гледа и мисли. Мисли го и гледа. А междувременно сложи ръка на челото на изречението, за да не продължи напред историята.

Точка знае, че не е нито Батман, нито Рамбо или пък Супер-Спайдър-Уондър-Нео Спароу, че да чака с нетърпение втората, третата и петата част на приключенията си. Тя си е Точка, която си търсеше край на историята... и толкова.

Така логически стигна до въпроса - кой, по дяволите, я е извадил от собствените й 20 края и я е поставил пред дилема?

- Не, бе, не разбра пак – погледна Точка нагоре към мен нацупена – не е проблемът кой ме е поставил пред дилема, А ЗАЩО?? И какво да се прави от тук нататък? В каква история ме въвличат отново се пита!

Моя грешка: Точка се чудела не кой я е призовал в началото на друга, трудно започваща история, а се питаше за причините за това събитие. С вътрешно задоволство стигна до извода, че сигурно има по-голямо предназначение за въртенето на света.

Но Точка в никакъв случай не бе от тези, които от много чудене в паниката си ще допуснат нещата да излязат извън контрол. Тя се замисли какви са опциите:

Първият вариант е просто да избута и този ред от листа, но така рискува вече съществуващата история за я засмуче на друга страница на друго място.

Вторият е да пусне историята, но да се престори, че не е Точка, а някаква случайно загубено-минаваща сянка на детска топка.

Друг вариант е просто да застане срещу изречението с ръце на кръста и да види каква е тази работа, каква е тази дилема и какво иска от Точка тя.

Добре това за начало...

Дланта на Точка се изпоти от много мислене и внезапно се плъзна по челото на изречението,

Точка залитна леко назад и покрай нея се изстреля второто изречение:

...

Отново от теб зависи как продължава историята на Точка - в задачата се пита каква е дилемата, която звъни на вратата на Точка и какво да се прави с нея.

За предисторията, виж това: Точка

Серия от инцидентни влюбвания

2010-02-12T14:45:00.003+02:00

Белокос преподавател се прокашля тактично за тишина в залата.

Лекцията ще започне всеки момент, а на студентите с тайно отегчение им се иска вече да е приключила.

- И така, уважаеми колеги, до днес никой учен не може да отговори защо настъпва процесът на влюбване.

Той не е логически обоснован, понякога може да се задейства от миризма на шампоан или определена нотка в смеха. Човек може да се влюби в дума, постъпка, настроение или в начина, по който се чувства. Но процесът не изключва влюбване в няколко неща едновременно. Влюбването, внимавайте колегите на последния ред, съвсем не е задължително да е последвано от любов – то отразява моментната еуфория от желанието за съчетаване на два обекта.

Умилението от малки неща и слушането на трогващи балади са сред първите симптоми, а симптоми има много, но почти винаги човек не усеща точно и какво му се е случило преди да застане очи в очи с обекта на влюбването си.

Влюбването се появява и изчезва, подобно на грипните вируси. И в тази връзка ще ви представя теорията, че влюбването всъщност е заразно.

И така без да подозирате можете да се заразите от напълно непознат човек и съвсем кратко след това да се влюбите в трето лице, предмет или състояние, без да подозирате, че всъщност сте били заразени. Ето в доказателство един интересен експеримент, проследяващ едно влюбване, което се разпространява по най-различни канали в рамките на един ден, достигайки неподозиран мащаб и различни кътчета на света.

Като един истински съвременен вирус, влюбването се разпространява както по въздушно-капков път, така и чрез поглед, с помощта на технологиите. Прескача от пол в пол, понякога през няколко стъпала, за да достигне до обект, у който да експлоатира желанието за свързване с друг обект. Никой не може да каже защо, кога и какви са предпоставките вие да се влюбите, но едно нещо е сигурно – никой не е застрахован от процеса на влюбване.

Серия от инцидентни влюбвания

Момичето се събужда сутринта, много рано, защото трябва да ходи на работа. Още в просъница, миейки си зъбите осъзнава, че е сънувала много приятен сън за мъж, който досега не е бил обект на интереса й, но в съня й я е галел по косата на песен на Sade. И стомахът на момичето се преобръща. Леко е смутена от факта, че този сън е бил приятен за нея. Ако, колеги не сте внимавали, сте изпуснали как точно влюбването е започнало у въпросното момиче от историята. Именно – песента на Sade. Песента в съзнанието й се е свързала с обекта и така, абсолютно нерационално у момичето възниква желание да осъществи контакт с героя на съня си още същия ден.

Тя излиза от вкъщи и от теорията също – защото след нея, от входа излиза нейният съсед – 30-годишен, приятен на вид младеж, който също се отправя за работа. Той е обект номер Две в теорията. Как по-точно се питате, нали колеги? Ами, просто – хваща дръжката на вратата, която преди моменти момичето е натиснало, за да излезе от същия вход. Обект номер Две се качва в трамвая и пътува точно две спирки до работата си, където с нетърпение отваря своя Скайп, за да си поговори с една далечна позната, за която по неведома (или ведома??) причина се сеща именно в този ден.

Колежката му по бюро пък се обажда на по-голямата си сестра, за да й припомни да купи нещо от магазина. И така без да подозира, прехвърля посредством телефонната линия, влюбването на своята сестра.

Тя, от своя страна, си пуска любима песен и събира кураж да покани на среща мъжа, в който е тайно влюбена от известно време. В обедната почивка поканеният на среща мъж излиза да хапне сандвич и така поемайки сандвича си от продавача, следите ли ми мисълта колеги, прехвърля влюбването в ръце, които раздават още 50-100 сандвича още същия ден.

Един от сандвичите е поет от 34-годишна жена, която в разочарованието си от любовта е спряла да търси любов, но след като хапва решава, че не е толкова трудно просто да се усмихне на някой на улицата. По пътя се разминава с двама познати и им махва за „здравей”– единият от тях следобед спира да гледа на най-добрата си приятелка като на такава и без да иска се влюбва в нея.

Вторият пък, както самият той споделя по-късно, усеща нещо като „комбинация от знаци”, за да се запознае с непознато момиче и да й вземе телефона. Тя разказва историята на своя приятелка, която в същия момент праща мейл до познат в чужбина.

А познатият веднага след отварянето на съобщението го обзема желанието да избяга от работа и да прекара деня с гаджето си в леглото. Протяга се на прозореца, доволен от решението си и в този момент във всеки отворен прозорец в квартала се случва по едно влюбване. Да, колеги, влюбването очевидно е заразно и се разпространява изключително лесно.

И така драги колеги, в навечерието на свети Валентин, мога да заявя, че въпросното изследвано влюбване е стигнало и до тази зала и в момента се разпространява между вас. Някои от вас вече усешат пеперуди в стомаха си, други нямат търпение да се обадят на любим човек. Трети си обещават, че ще са по-открити и смели.

Весел празник, колеги!
И внимавайте с виното, защото може коварно да ви донесе не само махмурлук, но и влюбване.

Суматоха в отдел „Разкодиране на информация”

2010-02-01T13:12:00.009+02:00

- Бързо, бързо! Някой да отвори до край крана на тръбата за Получаване на съобщения!!! – изкрещя пискливо гласче през мегафон, след като се задейства червената светлина и сирена за аварийна ситуация.

- Отворен е до край, шефее! Но налягането в 3-ти и 5-ти Вход за приемане на нова информация все още е високо и влизат само маймунки!!! – отговори друг писклив глас, заобиколен от крясъци на маймуни. – Вратата до Залата за разчитане на скрития смисъл е заяла отново!

- По дяволите! Ще блокираме напълно, ако не овладеем ситуацията! Как е положението в сектора за Автоматично аварийно отговаряне? Обади се на колегите да изпратят една капсула директно на Изхода, капсулите нали нямат нужда от филтър, за да преминат?

- И при нас не е розово, шефе! – включи се трети писклив глас – Многозначителните отговори са привършили вече, останали са ни няколко Хумористични, но Адекватно-приспособяващи се не са пристигнали още! Какво да пуснем – някоя смешка ли? Ще помогне само до следващата реплика?

- Пускайте незабавно! Иначе ще се наложи да включим още една аварийна система, а не знам коя да е тя, при положение, че ползвахме вече „Извини ме за момент”! – извика първото гласче.

- Шефе, капсулата е пратена! Пуснахме едно изостанало „А ти как мислиш?” от тези за краен случай, но нямаме много време за реакция! – отговориха от Автоматично аварийно отговаряне.

- Какво правят мързеливците от Контрол над езика на тялото, сигурно чоплят семки гадовете! А уж трябва да ни помагат! Датчикът показа вече, че е проявено Изчервяване – само ни усложняват работата!!! Я дръпнете лоста за Скръстване на ръцете в несъгласие, че да спечелим още малко време!

- Шефеееее!!! Влизат още маймуниии!!! АААА!!! – крещи второто гласче безпомощно.

- Добре! Отворете коридора към залата за „Разчитане без тълкуване” и някой да отиде да подреди маймуните и да им сложи на ръка Етикети с евентуален смисъл!!!

- Нямаме хора вече! Всички са отишли да поддържат поддаващата врата на Емоционално реагиране, опасявам се че сме загубили доста колеги от този отдел...

- Аз ще отида тогава!!! – извика Шефът и затупуркват стъпчици по стълбите – Имаме само секунди! И някой да спре алармата, че ще ни скъса нервите в и без това напрегнатия момент!

Шефът слиза бързо по металните стълби и влиза в шумна зала пълна с маймунки и започва да рови из тях:

- Какво си ти сега – я? Този – флирт, този – ненужна информация, този – намек, ти – не ми трябваш, този е цвят "Честна дума"... А, пипнах те – двусмислена реплика! Ето – ти си към его-реч...

- Шефе, маймуните са прекалено много! Няма да стане така! Предлагам да задействаме...вече е време за... налага се... Шефе, трябва да натиснете Червения бутон за напускане на разговора с отворен край!

- Стана ли време вече?! Това е третият Отворен край за 1 месец... а трябваше да ги ползваме само в краен случай... Изпратете базата данни от Аварията в отдела за Тълкуване!... Дано сме ограничили пораженията навреме... Пуснете програмата за Премисляне на разговора и да си отдъхнем засега...

Шефът нахлупи оранжева каска на главата и въздъхна:

- Оххх, ние сме най-некоординираният Отдел за разкодиране на информация...

* * *

5 минути по-рано

Отпивам от чашата си кафе и го поглеждам с усмивка. Харесва ми и предполагам, че той го предполага... но в нищо не съм сигурна още.

- Та какво каза, че ще правиш довечера? – питам го след кратка пауза.

- Ами @!#%$@%%#^^. Ако искаш @#$@5, ще е приятн@#$@ и ти! - отговаря той и също отпива от кафето си.

- Какво??

- @$*&^%$$?@@@%$, казвам - а ти какво чу? - смее ми се той.

- Мммм... – усмихвам се – Ще видим. Извини ме за момент! – ставам и се запътвам към любимото място на момичетата. „Ох, какво ми става!”, наплисквам очите си с вода и дишам дълбоко за минутка. Връщам се на масата.

- Та казвах, че @#$@#$%# и после да @#$@%@$ например, !#$#!%$@%^@$#$, разбира се, ако ще @$#$@@#! Какво ще кажеш? – повтаря последната си мисъл.

- А ти как мислиш? – усмихвам се ехидно по женски. И той отвръща с хитра усмивка.

- Ами мисля, че #$@^%&; *^$@# ! @@ #%, прав ли съм?

Нищо не отговарям, облягам се назад на стола си и скръствам ръце.

- Оу! Сега се сещам, че бях обещала на една приятелка за тази вечер... - казвам и се обръщам, за да потърся с очи сервитьорката, „Сметката може ли?” – правя й знак.

- Еми добре, тогава ще се раз@#$#!$ друг път @#%@$#!

- Много ми беше приятно! – казвам на разделяне. – Ще се засичаме! Хайде, чао!

- Еми дам, само че #$@@#%@, че другата седмица %@$%@# и освен това @$#@%! Така, че ще се разберем! Чао!

Не знам какво ми става.

Просто изобщо не ги разбирам тези мъже вече.

Игра на...

2010-01-27T17:06:00.001+02:00

Да поиграем на една игра.

Ти ме излъжи. А аз ще ти повярвам.

После ще се престоря, че нищо не съм разбрала.

А ти се направи, че нищо не се е случило.

След това аз ще ти го върна. Но ти няма да се усетиш от начало.

После ще се държиш студено, за да ме накажеш за отмъщението.

А аз ще те убедя неубедително, че всичко е наред.

Ти ще се престориш, че ми вярваш. После ще правиш тайно каквото си искаш.

Аз ще изиграя драматично, че правя жертви.

Ти не се опитаваш да ме убедиш, че това има значение за теб.

Аз ще отричам до край, че се виждам с други хора. А ти – че не ми четеш смс-ите, докато спя.

Ти ще игнорираш недоволството ми от цялото ти отношение.

Аз ще съм престорено търпелива, че искам да изгладим неравностите помежду си.

Предлагам и да симулираме, че всичко това се случва, защото аз съм в лошо настроение, а ти си имал неприятен ден.

Сетне да се направим пред другите, че всичко е наред и че сме много щастливи и заедно.

Аз ще ти потвърдя с мълчание, че всичко което подозираш е вярно.

Ти пък влез в ролята на „Никога нищо не сме си обещавали”.

Аз ще успокоя себе си, че никога не си бил само ти.

Ти ще се увериш, че има много други като мен.

В кулминацията можем заедно се заблудим, че всичко това не оставя следи и че днес е по-мъдро от вчера.

Можем също да се хванем за ръка и да се маскираме на хора, които си решават проблемите и оставят малките недоразумения зад гърба си в името на общото щастие.

Ти се направи, че ще промениш нещата.

Аз ще се включа с това, че и мен ме интересува дали ще се сдобрим.

И после да започнем на чисто и от начало.

Играеш ли?

Женски приказки

2010-01-19T13:22:00.003+02:00

След малко жените ще започнат да си говорят.

Поздравяват се с две целувки по бузите. Може да са с гарнитура от умалително имe тип „Мило”, „Бейби”, „Шуше” или „Сладурко”.

Сядат една до друга на масата в кафето.

Оглеждат се дали не познават някой по съседните маси. Не... но може някой, който не познават на пръв поглед, да се заслуша в споменатите имена и да направи връзка с трети лица.

Проверяват телефоните си, дали случайно не са в позиция в чантата, че да се натисне някое копче, което по злощастно обстоятелство да набере неправилен човек, който да вдигне и да чуе история, която не трябва да знае. Всичко е проверено – телефоните на масата, нищо не се докосва до тях, дисплеите са нагоре.

Задължително говорят тихо, полутържествено. Дългата предистория води до необходимата кулминация, която е причината за разговора и те се разхихикват. Започват с клюки от общ характер за познати. Дори да си разказват история за трети или чевтърти път, я разказват с въодушевлението на първи.

Използват код. Историята, която е на дневен ред включва герои с кодови имена „Онази”, „Сещаш се кой”, „Неговия приятел”, „Мръсната гад” и „Пълния задник”. По-фин код може да включва и прякори, придобити чрез истории, които са се превърнали във вътрешни шеги, преминали през вицове или други тръби на общата култура и сервирани с асоциация, която изисква една дълга история, за да разбереш какви братовчеди са точно с прякора... а след нея вече не е смешно.

Всяка от тях предварително е измислила какво има за казване. За близостта и сюжета е важно и обменянето на поне една тайна, запечатана с обещание никога да не се изрича на глас.

Жените се въодушевяват. Въздишат. Възмущават се. Изненадват се.

Едната разказва история, която другата веднага поема с думите „Ако бях на твое място, аз пък един път...” и я допява в собствената си интрепретация. Дори и да не се слушат, всяка казва своето – това е правилото.

Двете жени задължително обичат по един мъж. Не е задължително той да е официално техен. Но ако изрекат името му това е като подписване на специален договор за приятелска солидарност, с който обещават никога да не докосват мъж, за който знаят, че другата храни любовни чувства. Други мъже, което не се предлагат на менюто за тази маса са бившите. Най-често те носят името започващо с „Онзи...”.

Жените говорят за секса с гореспоменатите мъже. Всяка двойка такива има собствена прецизна система за оценка. Някои дават олимпийски медали или число от 1 до 10, но това е ако наистина са донесли със себе си и останалите разговори по въпроса, на които да се позоват.

Жените говорят за зодии. Това е важен момент от разговора, защото понякога „Той е скорпион” казва всичко. Не понякога, а по-скоро – рядко не значи нищо.

После си приказват за други жени. Онези, които не обичат най-вече. В гореподписания договор за приятелска солидарност се включва и клауза искренна пълна ненавист към всяка жена, която доближи мъж, който все още се намира някъде между случайното натискане на копчето на телефона, смс-а който „случайно” е отишъл при него вместо до съседа му по указател и името започващо с „онзи...”.

Всички гореспоменати лица са много изрядно проверени в Фейсбук. Важно е за красотата на детайлите да се знае кой с кого излиза, кой какво коментира и най-вече кой с кого се снима. Напълно излишна е вече нуждата да се доверяваме на информация, добита чрез „Не казвай на никого” метода от трети, недостоверни и евентуално заинтересовани персони.

Жените продължават да говорят за други жени, които в миналото на въпросния са играли някаква значителна роля. Може би любовница, може би обект на желание, може би ловец или вечеря. Другите жени вероятно правят абсолютно същото със своите приятелки, ако не на съседната маса, то поне в рамките на същия град.

Основната информация беше обменена и е време за раздяла.

Но десет крачки след нея едната се сеща, че е забравила да каже на другата за онази история, която е мислела още преди това да и разкаже и й звъни по телефона. След този важен за формалното протичане на срещата разговор е време и да се чуе с тези неприсъстващи приятелки, които задължително трябва да получат доклад.

Звучи ти прекалено сложно? Може би се смееш и си казваш „Знаех си аз” или „Дааа, точно така е”, четейки този текст.

Еми това е положението – искаш една жена, получаваш в промоция и двете й най-близки приятелки, и останалите не толкова близки приятелки, и тези неприятелки, които обсъждат с код и неудоволствие горните събития и други, които са чули историята от приятелките на приятелките и продължават да я разказват за развлечение... но какво ти обяснявам – женски приказки.

А сега ме извинете – отивам да се покрия на някой екзотичен остров, защото жените ще ме намерят и убият, защото ви издадох това... :))